физическото човешко тяло (информация за строежа на всяка клетчица, всяка молекула и т.н.). Затова запазването на този „информационен код“ в дематериализирано състояние не може да трае безкрайно дълго и от време на време трябва да се извършва материализация на човешкото тяло за постоянно коригиране на „информационния код“ на Онзи свят.
Оттук вече се определя и необходимостта от съществуването на Генофонда на човечеството във физическия свят, който е в състояние да съхрани физическата основа на „информационния код“ на човека дори при глобална катастрофа и гибел на всички хора на Земята. Генофондът (с хора от различни цивилизации в състояние на сомати) е важно условие за взаимното съществуване на двете форми на живот — във финия и във физическия свят. Хората в сомати са пряко свързани с Онзи свят (върху тях не действа принципът SoHm) и затова в случай на „оживяване“ те трябва да са по-способни за дематериализация и материализация на телата си в сравнение с обикновените хора, обременени от принципа SoHm. Генофондът обединява духовно най-издигнатите хора на всички земни цивилизации, което също определя голямата им способност за дематериализация и материализация на телата.
Дематериализацията на тялото на човека води, както вече отбелязахме, до огромно информационно пренапрягане на духа (живеещ на Земята, както е известно, заедно с тялото), тъй като той, образно казано, се запълва с допълнителна информация за всички структури на физическото тяло. Затова дематериализацията едва ли е осъществима без включването на други, в това число и на висши структури на Онзи свят. От това следва, че феноменът „дематериализация-материализация“ на човешкото тяло трябва да е под значително по-голям контрол от страна на Висшия разум (центъра за управление на Онзи свят), отколкото обичайния процес за влизане на духа в тялото на детето при раждането му6.
Защо все пак е необходим този феномен? Нали човекът в сомати така и така чрез душата си е свързан с Онзи свят и Висшия разум. Натрапва се само един отговор — необходим е за водене на подземен живот.
Спомнете си израза на тибетските лами: „Камъкът за тях не е преграда!“. Отначало мислех, че това се отнася за способността на хората от предишните цивилизации да въздействат върху гравитацията чрез насочена психична енергия. По-късно все повече започнах да се убеждавам, че тази фраза no-скоро се отнася за феномена „дематериализация-материализация“, за който камъкът, почвата или скалите не могат да бъдат препятствие. Оттук следва изводът, че той е създаден от природата, за да има възможност за подземен живот.
Какво е подземният живот? След това изследване може да се каже, че е преди всичко Генофондът на човечеството. Навярно под земята има много празнини и пространства, които нямат връзка с повърхността. Вероятно много входове на пещери с годините са били засипани от свлачища. Пещерните храмове под пирамидите (по Блаватская) нямат изходи на повърхността. Как тогава хората в сомати ще излязат? Отговорът е само един — чрез дематериализация с последваща материализация на човешкото тяло на земната повърхност. Тоест те сякаш ще изникнат на празно място.
Явно Генофондът на човечеството включва не само хора от различни цивилизации в сомати, намиращи се в пещери с изходи на повърхността, но и хора в сомати, които са в пещери без изходи. Може да се предполага, че при геоложки катаклизми (приплъзване на тектонични плочи и др.) феноменът „дематериализация-мате-риализация“ пренася хората в сомати в друга, по-безопасна пещера. Възможността за материализация на мисълта съдейства и за „ремонтиране“ на увредени части от телата на хората в сомати и осигурява високо равнище на съхраняването им.
В литературата (както и в разговорите с лами и свами) присъстват сведения за съществуването на подземна техногенна човешка цивилизация. Отначало тази идея ми изглеждаше като абсолютна приказка. Но в светлината на гореизложеното започнах да се отнасям по-сериозно към нея. Мислите ми се въртяха около това, че наистина дематериализацията на човешкото тяло може да стане способ за проникване под земята и обратно. Ако я приемем за възможна, стават разбираеми сведенията на Рьорих за хората, които неочаквано се появяват на недостъпни скали и неизвестно как изчезват. Стават разбираеми и думите на Посветения Висарион, на лами, гуру, свами и йоги, че под земята съществува техногенна цивилизация, основана на базата на древни знания, с апаратура и машини, създадени на различни научни принципи.
Нетърпеливият читател, объркан от разсъжденията за дематериализация и материализация на човешкото тяло, отдавна вече чака отговор на въпроса какво всъщност са Шамбала и Агарти. А отговорът произтича от двата варианта на взаимоотношения между финия и физическия свят, за които вече стана дума:
Първият вариант на взаимоотношения между финия и физическия свят е характерен за обичайния земен живот, т.е. за простосмъртните.
Вторият вариант се отнася за подземния (или и подводния) живот, когато практически се постига безсмъртието на човека. По този вариант според нас живеят Шамбала и Агарти.
Всъщност Шамбала и Агарти са система от паралелен живот на Земята, имаща предимно подземен (подводен?) характер с практическо безсмъртие на хората там (каменно-неподвижно сомати или активни адепти), способност за дематериализация и материализация на тялото, както и за преминаване от функционално пасивно състояние на тялото към функционално активно и обратно.
Все пак какви хора населяват Шамбала и Агарти? В старанието си да отговорим на този въпрос от логическа гледна точка ще съпоставим втория вариант на живот на Земята с описания за живота на лемурийците и атлантите. От съпоставянето е очевидно, че жизнените принципи на предишните цивилизации — атланти и особено късните лемурийци (лемуро-атланти), до голяма степен са сходни с втория вариант на живот на Земята. Те също са имали пряк достъп до Всеобщото информационно пространство (Онзи свят), лекували са телата си с помощта на вътрешна енергия, технологиите им са били основани на енергията на финия свят (психична енергия) и т.н. Достигнали ли са лемурийците и атлантите безсмъртието и способността да се дематериализират и материализират? Трудно е да се отговори, но все пак някакви указания по този повод в литературата съществуват. По-вероятно е само отделни индивиди да са достигнали до подобни състояния7.
Преди всичко бие на очи, че животът и технологиите на хората от предишните цивилизации са основани на това, че духът им е бил по-силен. Вторият вариант на живот на Земята (Шамбала и Агарти) също е основан на възможностите на силния дух.
От това съпоставяне се налага изводът, че Шамбала и Агарти са населявани с хора от предишни цивилизации — лемурийци и атланти. Кои от тях играят основополагаща роля? Мисля, че тя принадлежи на лемурийците — като представители на най-развитата цивилизация на Земята.
Цивилизацията на атлантите получава развитие едва когато са им разкрити източниците на древните знания, идващи от лемурийската цивилизация. Освен това в момента на нейната гибел (космически катаклизъм) лемурийците, както става ясно от литературата, не загиват напълно. Възможно е най-развитите от тях, използвайки феномена „дематериализация-материализация“, да са отишли под земята, спасявайки се от катастрофата. Там навярно са организирали страните Шамбала и Агарти.
При всички автори има указания за Синове на Боговете, които се появяват на Земята неизвестно откъде и ръководят развитието на човечеството в принципно важните етапи от историята. Такива сведения има както в описанията на развитието на нашата цивилизация (Бонпо-Буда и др.), така и в описанията на цивилизацията на атлантите. Следователно от Шамбала и Агарти периодично излизат лемурийци, за да повлияят върху развитието на цивилизацията на повърхността.
Има ли атланти в Шамбала и Агарти? Както е известно, тяхната цивилизация е била по-слабо развита в
