изложени в книгата.
Материята, възникнала от Абсолюта, се разделя на два свята — фин и физически. Физическият постепенно се изменя чрез формирането на галактики, звезди, планети и междупланетни газове. Финият свят, т.е. на свръхвисоките честоти, също се променя, но по друг път. В него започват да се появяват усуканите полета, които постепенно се усложняват. Финият свят еволюира чрез развитието на усуканите торзионни полета на свръхвисоките честоти. Според нас точно тези полета са източниците на нашите основни чувства — добро, любов и зло, чийто интуитивен шепот дочуваме ежеминутно.
Поява на доброто, знанията и злото
Торзионният ефект, т.е. усукването на полетата със свръхвисока честота, има голям еволюционен смисъл — във вътрешността им се съхранява информацията. Тя има и обратно въздействие върху торзионните полета, като съдейства за усложняването им и за още по-доброто съхраняване на информацията. Полевият пренос и съхраняването на информация не са нещо свръхестествено, ако си представим телевизията и радиото.
Едни сили, бушуващи във финия свят, водят до усукване на свръхвисокочестотните полета, а други — до обратния ефект. Първите са полезни (положителни), т.е. вършат добро деяние, тъй като позволяват да се съхрани информацията. Силите с обратен ефект са вредни (отрицателни), т.е. вършат зло деяние, тъй като изтриват информацията.
Психичната енергия (мислене, чувства, интуиция и др.) според физиците е в диапазона на свръхвисоките честоти и има пряко отношение към финия свят. С други думи, в процеса на мисленето използваме енергията на финия, свят, а мозъкът ни съдейства за усукването на торзионните полета на душата. Затова много физици (например Г Шипов, В. Лобанков) правят пряка аналогия между финия свят и този на психичната енергия, а за души (дух) на хората смятат концентрата от енергия на финия свят във вид на усукани (торзионни) полета. Оттук и изводът, че процесът на усукване на полетата във финия свят, който съхранява информацията, асоциираме с доброто, а обратният процес, изтриващ информацията — със злото. Изпитваме добро и зло, защото сме продукт не само на физическия, но и на финия свят.
Доброто и злото са фундаментални категории на финия свят, които са основата на развитието и еволюцията му. Ако побеждава доброто, в торзионните полета на финия свят се съхранява информация и възниква знание. Ако побеждава злото, знанието се разрушава. Знанието, в чиято основа е информацията за опита в борбата на доброто със злото, спомага за победата на доброто и за еволюционния процес. Затова може да се говори за единство на доброто и знанията, които да се представят като единна категория — добро плюс знания.
Първични, вторични, третични… добро и зло
В началния период от еволюцията на финия свят съществуват само първично добро и първично зло. Борбата между тях се води „не на живот“, а „на смърт“: ако побеждава злото, унищожава доброто. В тази безкомпромисна борба все пак побеждава доброто, тъй като действа съвместно със знанията. Злото започва да изчезва. Но успоредно започва да се забавя и прогресът в еволюционното развитие на финия свят, тъй като знанията са преди всичко информация за опита от борбата на доброто със злото.
Злото също има еволюционен процес, за да противодейства на доброто, създало знанията и ползващо ги за борба със злото. Възниква вторичното зло. Ако първичното зло представлява енергия на финия свят, която поврежда торзионните полета и изтрива записаната в тях информация (знанията), вторичното зло е енергия, усукваща свръхвисоките честоти на финия свят в обратна посока, противоположна на доброто. Такива „зли“ или негативни торзионни полета също могат да съхраняват информация (знания), която е опит за борбата на злото с доброто и се използва за тази цел.
В отговор на появата на вторичното зло идва и вторичното добро — като сложни позитивно усукани торзионни полета, запазващи информация от опита в борбата с вторичното зло. Появява се противоборство на позитивните и негативните знания.
В отговор на появата на вторичното добро идва третичното зло — като още по-сложно усукани негативни торзионни полета, съхраняващи информация от опита за борба с вторичното добро. След третичното зло се появява и третичното добро — като силно усукани позитивни торзионни полета, запазващи информация от опита за борба с третичното зло. По-нататък се появяват четвъртичното зло и добро и т.н. Постепенно възникват изключително сложни (образно казано, многослойни) торзионни полета на финия свят, които съдържат едновременно огромна позитивна и негативна информация. Вече си противоборстват не само доброто и злото, но и позитивните и негативните знания.
Оттук следва, че злото е неизкореним атрибут на еволюцията, без който ще спрат прогресът и развитието на торзионните полета на финия свят. Защо тогава не говорим за равенство на приоритети на доброто и злото? Защо отдаваме предпочитание на доброто и точно с него свързваме прогреса и развитието? Отговор можем да получим, ако си припомним за първичното добро и зло, които си противоборстват на принципа на безкомпромисното пълно взаимно унищожение. Борбата между доброто и злото спомага за прогреса, ако преминава на десетерич-ни, деветерични или… третични равнища. Но не дай боже борбата да достигне първичното равнище! В случай на победа на злото на това равнище ще се изтрие цялата информация от торзионните полета на финия свят и ще настъпи информационен крах! Природата ще трябва да започва отначало! Затова силите на доброто не бива да допускат победа на злото на едно, второ, трето и други равнища, защото злото може да достигне първичното равнище и там също да победи. Тъй че не трябва да се примиряваме със злото и да помним, че равнодушието към него е нещо страшно.
Какво е любовта?
В еволюционната борба между доброто и злото — и в двата случая присъстват знания — има един момент, който съдейства везните да се наклонят към доброто. Той се нарича любов.
Какво е любовта от гледна точка на хипотезата за торзионните полета на финния свят? Тя е ускоряване и усилване на позитивното усукване на полетата на финия свят под въздействието на други позитивни торзионни полета. Две положителни, или „добри“, торзионни полета при контакт са в състояние да усилят степента на взаимното си усукване, поради което се подобрява противодействието на негативно усуканите торзионни полета, по-добре се запазва информацията (знанията) и се появява възможност за възприемане на нови знания.
Негативните, или „злите“, торзионни полета не могат при взаимен контакт да усилват степента си на усукване. Затова злото няма любов. То има само самолюбие, тъй като вторичното, третичното и другите равнища на негативно усуканите торзионни полета в рамките на един комплект торзионни полета (една душа) са в състояние взаимно да се усилват.
Любовта действа преди всичко върху първичното, главното равнище на торзионните полета, като го предпазва от проникване на злото, което може да изтрие цялата информация и да разруши душата. При паритет на знанията, които имат доброто и злото, любовта е способна да спаси душата. Поради любовта доброто в крайна сметка винаги побеждава. Точно тя е гарант за запазването и получаването на знания в усуканите полета на финия свят, тя е една от основите на вълновата форма на живот.
Как е организиран Онзи свят?
В тази книга, опирайки се на данните от съвременната физика и религиозните писания, стигнахме до извода, че Онзи свят е вълнова космическа форма на живот във финия свят. Когато анализирахме понятията добро и любов, знания и зло от гледна точка на физиката на финия свят, предположихме, че те са в основата на функционирането на Онзи свят.
Вълнова космическа форма на живот! Трудно е да си представим, че може да съществува. Всъщност какво е животът? Той е преди всичко способността на материалния субстрат да запазва и предава (наследява) информация, както и да се само-усъвършенства, т.е. да върви по пътя на прогреса. Ако в основата на земния живот са запазването и наследяването на информация посредством генетичния апарат,
