— Фанис, в твоята ферма крадат ли фураж? — попитах аз.
— Разбира се! Почти половината…
— Кой?
— Ами всички, които живеят в селото. Без фураж как да изхраниш кравите? Не ни дават земята, техниката е колхозна, с председателя не можеш да се споразумееш… И ето че крадат…
— Чакай, Фанис, нали по руския закон всеки колхозник може да вземе земя и да отглежда каквото поиска. Може би е по-добре да имаш собствен фураж, отколкото да го крадеш?
— Не е възможно. Председателят няма да даде. Ако раздаде цялата земя, каква власт ще му остане? А той иска власт… Затова е по-добре да се краде.
— Ами председателят краде ли?
— И още как! Знаеш ли колко крави има?
— Значи, излиза, че доячките работят, а останалите крадат?
— Да, доячките работят много, стават в пет сутринта. А вкъщи имат и своя крава. Освен това до фермата трябва да изгазят в калта три километра.
— Вие ухажвате ли доячките?
— Как щяло, никой не ги ухажва!
— Защо, Фанис?
— Цялото село ще научи!
— Как, ако е през нощта, във фермата, нали имаш кабинет там?
— Не е възможно във фермата.
— Защо, Фанис?
— Ами ако заведеш някоя доячка нощем във фермата, тутакси някой ще дойде да краде фураж!
Муртаза Рахимов до голяма степен успя да пречупи тази порочна система на общественото стопанство, когато всеки колхозник краде и страхувайки се от председателя, безгранично му се подчинява. Президентът на Башкортостан успя в много колхози да ликвидира тази система, да накара селяните да вземат земята и да се самоуважават. Освен това принуди колхозите да спрат да разора-ват ливадите, да махнат много ферми от речните брегове, да не пасат добитък в горите и т.н. Рахимов използва цялата си власт. Но я използва не за да я удържи, а за съзидание.
Президентът на Татарстан Шаймиев приложи два възлови момента в съзидателната си дейност: гъвкава данъчна система и принципа „помагай на силния, а не на слабия“. С тази система той спаси десетки предприятия от неминуем фалит. Например след излизането на пазара в Татарстан стана неизгодно да се добива нефт, поради което 10 000 работници в тази индустрия трябваше да попълнят армията на безработните. Президентът ги освободи от всички данъци, като каза, че ще плащат от заплатата си само данък общ доход. Работниците при тези условия се възродиха, скоро производството стана рентабилно, а те се превърнаха в нормални данъкоплатци, запазили при това своя отрасъл. Същото може да се каже за Казанския медико-инструментален завод, който успешно се конкурира със световните производители на медицински инструменти. Същото се отнася и за военните заводи — например за производството на сръхзвукови бомбардировачи по 1 млрд. щ.д. всеки и т.н.
Принципът „помагай на силния“ води до бърз подем на „силните“ и до фалит на „слабите“ с последващото им поглъщане от „силните“. „Слабите“, попаднали в ръцете на „силните“, са принудени да се учат от тях на добра и продуктивна работа. Резултатите не закъсняват: например добивът от зърнените култури през 1996 г. достига средно 28 центнера от хектар (повече, отколкото в Кубан), а в много райони и над 60 центнера (повече, отколкото в Холандия).
Резултатите от дейността на Шаймиев в епицентъра на народните надежди се свеждат до това, че вече няколко години Татарстан има средногодишен икономически ръст от 4,5%, докато в други региони на Русия се отбелязва ежегоден спад. Шаймиев е наясно с вредата от борбата за власт и успява да се отдалечи от култа към нея. Затова той започва да се ползва с всенародната любов и на руснаците, и на татарите. На поредните избори за него гласува 96% от населението на Татарстан. Човек, който не се е борил за власт, идва на власт повторно без всякакви усилия само за сметка на народната любов.
Ако президентите, които идват на власт, са наясно, че ще бъдат в епицентъра на надеждите, че властта може да се задържи само със съзидателна работа, а не с борба за нея, прогресът и всенародната любов не биха закъснели.
Какво бих направил на мястото на президента на Русия?
Нескромно е да се дават препоръки. Въпреки това искам да изкажа мнението си, като се опирам на анализа в тази книга.
1. Президентът трябва ясно да осъзнае, че е в епицентъра на надеждите на народа и че те трябва да се оправдават със съзидателен труд. Борбата за власт е сладка и винаги е в центъра на вниманието, но за народа тя е безсмислена. Съзидателният труд не е толкова забележим, разтегнат е във времето, но е единственият, който води към прогреса, за чието гарантиране е предназначен президентът. Лидери, посветили се на революции и борба за власт, влизат в историята, но осигурилите съзидателен труд и прогрес стават народни герои.
2. Президентът трябва да знае, че съществува светът на психичната енергия, поради което над страната може да надвисне негативна или позитивна аура.
3. Президентът на Русия трябва да е наясно, че сега повечето хора в страната представляват нещо като прословутия посткомунистически шлосер Н., който се възмущава от хорските мръсотии, но и самият той ги върши. Отрицателните емоции за дреболии, мърморенето и некачественият труд на тези хора спомагат за формирането на негативната аура над страната. Необходимо е те да се превъзпитат. За целта средствата за масово осведомяване трябва да пропагандират положителните инициативи. Президентът и правителството следва да предприемат редица мерки за въвеждането на санкции за нарушаване на чистота и за организирането й по входове, тоалетни, улици, пътища, села и на други места, както и за поощряване на работещите в това направление. Чрез спазването на принципа „чистотата и редът на обществените места трябва да се въвеждат със собствени ръце“ може да се постигне постепенно повишаване на културното равнище и добротата, а като следствие — да се подобри качеството на труда.
4. Необходимо е да бъдат убедени средствата за масово осведомяване, че те наистина са четвърта власт и също носят отговорност пред народа. Ръководителите им трябва да са наясно, че безкрайното предъвкване на скандални истории, на „горещи факти“ и борби за власт при недостатъчно внимание към положителните моменти в живота, научните постижения и инициативността съдействат за формирането на негативна аура над страната. Трябва да се подобри качеството на рекламата, да се изключи отвратителното зомбиране посредством дъвчещи полудебилни физиономии или издигането на дамските превръзки в ранг на единственото щастие в живота.
5. Президентът трябва да ограничи разходите за избирателни кампании за губернатори, кметове, народни депутати и преди всичко за президент. Това не са само пари, изхарчени напразно, те носят вреда, тъй като дават възможност (чрез лъжливо възхваляване) на отговорни държавни постове да се промъкнат богати и корумпирани хора. Приемането на закон за равно финансиране на претендентите в избирателни кампании и строгото му спазване ще предотвратят негативизма, съществуващ у обикновените хора спрямо властимащите. Изборите се превърнаха в хазартна и не винаги честна игра за милиони, насочваща акцента на вниманието от съзидателния труд към сладки обещания от типа на вълшебната покривка.
6. В икономическата политика е целесъобразно да се проучи опитът на М. Шаймиев за използването му в общоруски мащаб и да се предприемат редица законодателни мерки, дали добри резултати в Татарстан, като гъвкавата данъчна система и принципа „Помагай на силния“. Истинският федерализъм е икономическа самостоятелност на регионите с делегиране на центъра на ясни общо-федерални пълномощия (отбрана, енергетика, пътища и т.н.) и отчисляване на съответния федерален налог. Управляващите трябва да съзнават, че суперцентрализираната комунистическа икономика с прехвърляне на пари от регионите в центъра и последващото им връщане обратно, която продължава и сега, до такава степен е омръзнала на регионите, че „московските министерски коридори“ са на езика на всички, а московчаните изглеждат на жителите на периферията като закоравели бездушни бюрократи. Постепенно трябва да се избавим от негативизма към Москва, за да се повиши авторитетът на централната власт и да се избегнат сепаратистките настроения.
7. Понятието „новите руснаци“ изобщо не е свързано с нов тип производител, а се отнася за
