Тарагорм.
Мелиадус изстена. Чак след няколко секунди Флана осъзна, че това е израз на върховно удоволствие.
— О, Тарагорм! Най-сетне бегълците ще ми паднат в ръчичките!
Тарагорм се засмя.
— Не съм съвсем сигурен дали машината ще проработи, но имам чувството, че ще успеем, тъй като е конструирана според една древна формула, която открих в същата книга, където се споменава и кристалната машина от Сориандум. Искаш ли да ти я покажа?
— И още как! Води ме, моля те!
— Насам.
Тарагорм поведе Мелиадус и Флана но един тесен коридор. Отвсякъде се чуваше тътенът на безбройните часовници. Спряха пред ниска врата и Тарагорм я отключи с малък ключ.
— Вътре е. — Той дръпна една пламтяща факла от поставката в стената и освети мрачната тъмница. — Ето я. Намира се на същото ниво, на каквото е кристалната машина в Медния замък. Гласът й може да преминава през различните измерения.
— Не чувам нищо — рече разочаровано Мелиадус.
— Нищо не чуваш, защото няма какво да се чува — в нашето измерение. Но мога да те уверя, че в другото звукът е направо оглушителен.
Мелиадус приближи странната машина. Приличаше на стенен часовник, висок човешки бой. Отдолу се люлееше махало, а над него се виждаха масивни зъбни колела. Имаше пружина и ръчка за навиване и на пръв поглед наистина изглеждаше като най-обикновен часовник с малко по-големи размери. На задната стена бе монтирана медна камбанка с опряно в нея чукче. В този момент минутната стрелка достигна половинчасовото деление, чукчето се отдръпна и после удари камбаната. Виждаха съвсем ясно трептенето й, ала в подземието не се чуваше никакъв звук.
— Невероятно! — прошепна Мелиадус. — Но как работи?
— Трябва да извърша още някои дребни корекции, преди да кажа със сигурност, че е свързана точно с това измерение на пространството и времето, в което е бил Тозер. Когато удари полунощ, нашите приятели в Медния замък ще бъдат неприятно изненадани.
Мелиадус въздъхна щастливо.
— Ах, мили ми зетко! Ти ще бъдеш най-богатият и най-почитаният човек в цялата империя!
Тарагорм кимна едва доловимо с маската, наподобяваща циферблат, за да покаже, че е доволен от думите на Мелиадус.
— Не че не го заслужавам — рече той, — но все пак ти благодаря.
— Сигурен ли си, че машината ще проработи?
— В противен случай няма да стана най-богатият и най-уважаваният човек в цялата империя, нали? — каза насмешливо Тарагорм. — И току-виж си решил да ме възнаградиш с нещо не толкова приятно.
Мелиадус разпери ръце и прегърна зет си.
— Не говори така, скъпи зетко! Как можеш да си помислиш подобно нещо!
ДЕВЕТА ГЛАВА
ХУОН СЕ СЪВЕЩАВА СЪС СВОИТЕ КАПИТАНИ
— Ясно, ясно, господа. Както разбираме, става дума за градски бунт — издигна се над глъчката меденият глас на императора. Проницателните му черни очички стрелкаха насъбралите се в залата маскирани войни.
— Това е предателство, благородни кралю — извика един от капитаните. Униформата му бе изпокъсана, а по маската му имаше следи от обгаряне с огнестрел.
— Гражданска война, велики императоре — добави друг.
— Която нищо чудно да завърши успешно — промърмори едва чуто трети. — Бяхме напълно неподготвени, великолепни господарю.
— Точно така, господа. Бяхте неподготвени — не само вие, но и ние. Надхитриха ни.
Злобните очички бързо пробягаха по редиците.
— Калан не е ли сред вас?
— Няма го, велики сир.
— А Тарагорм? — продължи сладкото гласче.
— Също отсъства, вселенски господарю.
— Така значи… Чухме, че видели Мелиадус на мостика на флагманския кораб.
— С графиня Флана, великолепни императоре.
— Изглежда логично. Да, вече не се съмняваме, че става дума за измама. Но няма значение — дворецът, предполагаме, е добре защитен?
— Само много голяма армия може да го превземе, господарю на света.
— Ами ако те разполагат тъкмо с такава армия? Ако Калан и Тарагорм са с тях, може да притежават и други могъщи средства. Готови ли сме за обсада, капитане? — обърна се Хуон към предводителя на гвардията на Богомолките, който побърза да склони глава.
— Подготвени сме, чудесни принце. Но положението е безпрецедентно.
— Вярно, така е. Да поискаме тогава подкрепления?
— От континента — кимна капитанът. — Там са всички верни барони — Адаз Промп, Бренал Фарну, Шенегар Трот…
— Шенегар Трот не е на континента — поправи го меко крал Хуон.
— …Джерек Нанкенсеен. Мигел Холст…
— Да, да, да — известни са ни тези имена. Но можем ли да бъдем сигурни във верността им?
— Предполагам, че да, велики кралю-императоре, защото днес загинаха много техни другари. Ако бяха в съюз с Мелиадус, вероятно щяха да им наредят да се бият на негова страна.
— Предположението ви не е лишено от смисъл. Добре тогава — ще повикаме Господарите на Гранбретан да се върнат. Кажете им да прехвърлят на острова всички свои части и да смажат този бунт колкото се може по-скоро. Нека вестоносецът да потегли от покрива на двореца. Уведомиха ни, че разполагаме с няколко орнитоптера.
Някъде отдалеч се разнесе ревът на огнеметно оръдие и подът на тронната зала потрепери.
— Крайно неприятно — въздъхна кралят-император. — Какъв е развоят на битката през последния час?
— Мелиадус е завладял почти целия град, великолепни кралю.
— Винаги сме твърдели, че той е един от най-добрите ни генерали.
ДЕСЕТА ГЛАВА
МАЛКО ПРЕДИ ПОЛУНОЩ
Барон Мелиадус се любуваше на пламтящия град от прозореца на своя дворец. Особено удоволствие му достави гледката на един подпален орнитоптер, който се разби върху покрива на кралския дворец. Нощното небе беше съвсем ясно, обсипано с безброй звезди. Нощта беше чудесна и за това допринасяше и квартетът прекрасни робини, които свиреха зад него специален букет от най-добрите произведения на прочутия гранбретански композитор Лонден Джон.
Ехото на експлозиите, писъците и звънът на метал радваха слуха на Мелиадус не по-малко от музиката. Той отпи глътка вино и се наведе над картата, като тихичко си тананикаше.
На вратата се почука. Една робиня побърза да отвори и в стаята влезе Врасла Вели, капитан от пехотата и командир на главния щурмови отряд.
— Какво има, капитан Вели?
— Сър, трябва да ви съобщя, че хората ни се топят. За съвсем кратко време постигнахме чудеса, но няма да се справим без свежи подкрепления. Или това, или да отстъпим и да се прегрупираме…
— Искате да кажете, капитане, да напуснем града и да изберем подходящо място за следващото сражение, така ли?
— Точно така, сър.
