една от които лакеят беше запалил. Около грамадно огледало също се виеше хоро от купидони.
— Туй е… — опита се да каже нещо Бърта, а очите й станаха като палачинки, — туй… не се сещам как да го река — задъха се тя, но Елизабет вече бе преживяла първия шок и я напушваше смях.
— Неописуемо ли? — изказа предположение и се разкикоти. — А може би не… неправдоподобно? — услужливо продължи да й подсказва тя, а раменете й се затресоха от сдържан смях.
Бърта издаде някакъв приглушен звук и изведнъж и на двете им дойде прекалено много. Напрежението от последните дни се разрази в безумен смях до сълзи. Слугинята посегна да ги изтрие с престилката си, но престилка нямаше и тя се сети, че сега има по-престижна роля, и извади кърпичката си от ръкава, за да попие сълзите си. От своя страна Елизабет стискаше глупавия бюст до гърдите си, а брадичката й подскачаше върху плешивата му глава. Двете така се заливаха от смях, че забелязаха кога е влязъл сър Франсис едва когато гласът му прогърмя ентусиазирано:
— Лейди Елизабет, лейди Бърта!
Бърта, обзета от паника, сподавено изписка и запуши устата си с кърпичката.
Елизабет погледна към облечения в коприна мъж, поразително напомняща купидоните, и ужасяващата реалност на незавидното й положение я обля като със студена вода. Заби поглед в пода, като се опита да си припомни замисъла. Трябваше на всяка цена да го осъществи, в противен случай този застаряващ похотлив женкар, със склонност към златни амурчета, щеше да й стане съпруг.
— Мои прескъпи дами — прекалено любезно рече той, без да знае как да продължи, — какво дългоочаквано удоволствие! — Учтивостта изискваше да се обърне първо към по-възрастната дама и той взе безсилно увисналата ръка на Бърта и я притисна към устните си, после прибави:
— Разрешете ми да се представя. Аз съм сър Франсис Билхейвън.
Лейди Бърта направи реверанс, уплашено се вторачи в него, а ръката й с кърпичката замръзна върху устата й.
За негово учудване тя не се представи, дори не каза колко е очарована да се запознае с него, не се поинтересува и за здравето му. Вместо това жената направи още един реверанс. И още един.
— Това не е необходимо — каза той с пресилено оживление, — аз съм само благородник, нали разбирате? Не съм херцог, даже не съм граф.
Лейди Бърта направи отново реверанс и Елизабет я смушка с лакът.
— Как… — изтърси закръглената лейди.
— Леля ми се обърква понякога… стеснява се от непознати — спаси положението господарката й.
Гласът на Елизабет Камерън — нежен и мелодичен — накара кръвта на сър Франсис да заиграе. Той се обърна с неприкрито сладострастие към бъдещата си съпруга и осъзна, че тя притиска собствения му бюст към гърдите си… толкова покровителствено, толкова любещо! С мъка сдържа доволството си.
— Да, точно така трябва да се държим — без излишни преструвки и свенливост — възкликна той, сияещ от щастие, и взе любезно собствения си бюст от Елизабет, която бе застинала безизразно. — Но, прелестна моя красавице, не е нужно да милвате безжизнения камък, след като аз цял съм тук, от плът и кръв.
Елизабет зяпна онемяла, докато той много внимателно постави бюста върху стойката и едва тогава се обърна към нея с очакване, което й внуши ужасяващото чувство, и то не на шега, че сега е съвсем естествено тя да привлече плешивата му глава към гърдите си. Погледна го, а в мислите й настъпи истински хаос.
— Аз… аз искам да ви помоля нещо — най-накрая успя да изрече.
— За всичко, което пожелаете, скъпа — прегракнало рече той.
— Бих искала да… да си отдъхна преди вечеря.
Той се отдръпна с видимо разочарование, но си спомни добрите маниери и неохотно се съгласи:
— Не спазваме обичайните часове. Вечеряме в осем и половина.
В този миг сър Франсис получи просветление и видя как изглежда тя в действителност. Спомените му за изящното й лице и сладко тяло бяха толкова мощни, толкова ясни, че останаха непомрачени, откакто за пръв път съзря прочутата лейди Елизабет Камерън. Сега със закъснение забеляза строгата, безформена рокля, с която тя бе облечена, и неподходящата й прическа. Погледът му попадна на грозния железен кръст на врата й и той отскочи отвратен.
— О, и да не забравя, скъпа моя, поканил съм няколко души на гости — добави натъртено. — Хрумна ми, че ще пожелаете да се облечете по-подходящо.
Елизабет понесе това оскърбление със същото вцепенение, каквото я бе завладяло, откакто за пръв път го съзря. Доста време след като вратата се затръшна, тя не бе способна да помръдне.
— Бърта — избухна и се отпусна на стола до нея, — как можа да правиш реверанс по този начин. Преди да е изтекла вечерта, той ще се сети, че си камериерка. Така никога няма да успеем.
— Много добре! — обиди се Бърта, изпълнена с негодувание. — Не бях аз тази, която притискаше главата му до гърдите си, когато той влезе.
— След тази случка трябва да направим нещо по-смислено — зарече се Елизабет и я погледна с разкаяние.
— Ще направим нещо по-смислено. Искам утре да ни няма тук. Вдругиден ще бъде късно.
— Икономът зяпаше гърдите ми — оплака се Бърта. — Видях го!
Елизабет й се усмихна кисело.
— Лакеят пък зяпаше моите. В тази къща нито една жена не може да се чувства в безопасност. Имахме само… лека сценична треска. Просто сме начинаещи в актьорската игра, но тази вечер аз ще пожъна успех. Ще видиш. Без значение какво ще ми струва, ще успея.
Когато Елизабет се появи в трапезарията, беше закъсняла съвсем умишлено с два часа.
— Боже мой, много сте мудна, скъпа! — каза сър Франсис, като стана от стола и се втурна към вратата, където Елизабет стоеше и събираше кураж, за да направи онова, което трябваше. — Елате да ви запозная с моите гости — каза той, хвърли разочарован поглед на роклята й и строгата прическа и я поведе. — Постъпихме, както предложихте в писъмцето си, и започнахме да вечеряме. Какво ви задържа толкова дълго?
— Отдадох се на молитви — отговори тя, като полагаше усилия да го гледа право в очите.
Сър Франсис навреме се отърси от изненадата си, да я запознае с другите гости около масата — двама мъже, много прилични на него по възраст и излъчване, и две жени може би по на трийсет и пет години, издокарани в рокли с огромни деколтета, каквито Елизабет виждаше за пръв път в живота си. Тя се зае със студената вечеря, а двете жени най-безочливо я оглеждаха, без да скриват презрението си.
— Тоалетът ви е много необикновен, бих казала — отбеляза жената, която наричаха Елоиз. — У вас така ли е прието да се обличат дамите, толкова… семпло?
Елизабет хапна парченце месо.
— Не, не се обличат точно така. Самата аз не одобрявам прекалената суетност. — Тя се обърна към сър Франсис с невинно изражение. — Роклите са скъпи. Според мен това е безсмислено пилеене на пари.
Той беше склонен да се съгласи, особено след като възнамеряваше да я държи главно гола.
— Точно така — грейна той и погледна другите дами с подчертано неодобрение. — Няма никакъв смисъл да се пилеят пари за парцалки. Въобще харченето на пари е безсмислено.
— Точно такова е и моето мнение — кимайки, каза Елизабет. — Предпочитам да дам всеки шилинг, който мога да осигуря, за благотворителност.
— Да ги хвърляте на вятъра за благотворителност ли? — промърмори сър Франсис и се надигна в стола си. После се усети, седна и си помисли дали е все пак умно да се ожени за нея. Тя беше прелестна, лицето й бе станало по-женствено отколкото преди и нито черното було, нито стегнатата на кок коса можеха да накърнят красотата на зелените като смарагди очи с дълги тъмни мигли. Под очите й имаше сенки, които не бе забелязал по-рано. Отдаде ги на прекалено сериозния й характер. Зестрата й бе задоволителна, а тялото под тази развлечена черна рокля… искаше му се да види формите й. Може би те също се бяха променили и през изминалите години едва ли бяха станали по-хубави.
— Надявах се, скъпа моя — каза той, сложи ръка върху нейната и чувствено я стисна, — че може би за вечеря ще се преоблечете, както ви намекнах.
