в който се свлече от гърба на оня кон, за да се озовеш право в прегръдките ми!
— Маги, бих искал да си тук, до мен.
18
Стивън смяташе да заведе Хелън на театър и да завърши вечерта в леглото на любовницата си, но три часа след като излезе, отново се озова пред входа на своя дом. Никой не се отзова на неговото почукване. Това му се стори странно. Отключи си сам и когато влезе в просторното фоайе, забеляза, че къщата беше необичайно тиха. Графът свали ръкавиците си, небрежно ги хвърли върху една малката масичка и се отправи към големия салон. Не се виждаше никой от прислугата. Той съблече палтото си и го метна на облегалката на едни стол, после извади часовника си и го погледна. Дали не беше спрял? Стрелките показваха десет и половина. Когато излизаше, Стивън имаше навик да се застоява при Хелън или в някой от клубовете до ранни зори, но когато се прибираше, на прага неизменно го посрещаше някои от многобройните слуги.
Мислите му се върнаха към Хелън. Двамата бяха отишли на театър и по време на представлението графът се улови, че непрекъснато открива недостатъци в играта на актьорите, в изпълнението на музикантите, в декорите на сцената и в аромата на парфюма на вдовицата от съседната ложа. Всичко го дразнеше и отегчаваше.
В края на първото действие Хелън, почувствала лошото му настроение, се усмихна зад ветрилото си и прошепна:
— Искате ли да си тръгнем и да разиграем второто действие в малко по-приятна обстановка?
Стивън с готовност откликна на предложението й, но представянето му в леглото не беше по-добро от онова на артистите в театъра. Единственото му желание беше да потъне в нея и да забрави. Не изпитваше необходимост от друго освен от физически контакт, който да намали напрежението му.
— За какво мислиш? — попита го Хелън, когато той отметна завивките и започна да се облича.
Обзет го чувство на вина. Леко я целуна по челото и отвърна:
— За нещо, което е много сложно и объркано, за да те занимавам с него.
Този отговор беше опит да се измъкне и двамата добре знаеха това. Обикновено от любовниците се очакваше да не задават въпроси и да не изискват обяснения, но Хелън Девърней беше изключение от общото правило. Тя подбираше внимателно любовниците си и имаше възможност да избира сред множество кандидати, така че си позволяваше повече от допустимото.
— Наскоро научих, че си поръчал доста голям брой рокли при мадам Ласал и си настоявал те да бъдат доставени в дома ти възможно най-скоро. Това с въпросната… сложна и объркана ситуация ли е свързано? — невинно попита тя.
Стивън се изненада от нейната проницателност.
— Да. И всичко е наистина сложно и объркано — призна той.
— Така си и мислех — кимна Хелън, но в гласа й прозвуча съжаление. Присъствието на непозната жена в дома на Стивън очевидно я притесняваше. Беше странно, като се имаше предвид, че във висшите кръгове дори наличието на съпруга не беше пречка за някой мъж да си има любовница. Бракът беше просто формално свързване на двама души, които в много случаи дори не се познаваха и оставаха чужди един на друг до края на дните си. Благородниците се женеха е едничката цел да си осигурят наследник. Дискретността, а не моралът беше от първостепенно значение за всеки брак. И Хелън, и той бяха наясно с това и сега Стивън се изненада от реакцията на любовницата си. Графът се наведе и отново я целуна, а ръката му се плъзна по разголеното й бедро.
— Мисля, че прекалено се вживяваш. Тя е просто една бездомница, която след сериозна травма се възстановява под моя покрив в очакване близките й да дойдат да си я приберат.
Щом излезе от къщата, която беше подарил на Хелън обаче, Стивън трябваше да признае пред себе си, че Чариз Ланкастър е далеч от образа на будеща съжаление малка бездомница. Тя беше смела, интелигентна, естествена, забавна, чувствителна. А най-много го изненадваше това, че нейната компания му доставяше далеч по-голямо удоволствие от тази на Хелън в театъра, че и в леглото. Шери също обичаше да е с него, харесваше й да е в прегръдките му…
Подобни мисли се въртяха в главата му, докато пътуваше към дома си. Изведнъж осъзна нещо, върху което до този момент не се беше замислял: Бърлтън можеше да предложи на Чариз единствено ниска благородническа титла и брак, но въпреки това девойката и баща й се бяха съгласили на подобно обвързване. Няколко часа след смъртта на Бърлтън, Стивън се беше заел с уреждането на погребението и се беше натъкнал на факти, които не говореха добре за младия мъж. Бърлтън беше заклет комарджия и беше пропилял малкото, което беше наследил. След смъртта си беше оставил само дългове, които графът в крайна сметка изплати.
Стивън можеше да сложи в краката на Чариз целия свят. Двамата можеха да продължат да се наслаждават един на друг през идните седмици и месеци. Той нямаше намерение да се жени за нея, но щеше да й разкрие правилата на играта и тя щеше да ги приеме…
Стивън се ужаси от мислите си. Та Чариз Ланкастър беше просто една неопитна девойка, не куртизанка! Дори да беше в състояние да осъзнае каква щеше да бъде ползата й от подобна връзка, тя пак си оставаше прекалено млада за Стивън, а той — прекалено порочен за нея.
За щастие не чак толкова порочен, за да й отправи подобно обидно предложение. Не беше паднал чак толкова ниско, та само две седмици, след като беше убил един бъдещ младоженец, да вкара годеницата му в леглото си. Това беше не просто отблъскващо, беше истинска лудост! Даваше си сметка, че през последните няколко години се е разделил с всичките си идеали, но сега за пръв път почувства, че е загубил здравия си разум.
Закле се от този миг нататък да се отнася към Шери с хладна официалност. Щеше да избягва всякакъв физически контакт с нея.
Тя може и да си мислеше, че двамата са сгодени, но той добре знаеше каква с истината и за в бъдеше нямаше ла допусне да го забравя! Един човек, загубил паметта си, беше достатъчен за неговия дом!
Искаше му се Шери да си възстанови паметта, но чувството му за вина във връзка със смъртта на годеника й беше започнало да отслабва. Госпожица Ланкастър заслужаваше нещо по-добро от нехранимайкото Бърлтън — прекалено лекомислен, безотговорен и беден. Виждаше Чариз, обгърната в скъпи кожи и обградена с лукс.
Може би Стивън трябваше да се заеме със задачата да й намери подходящ съпруг, но за момента не искаше да мисли за това. Чудеше се откога с развил у себе си склонност да се поддава на очарованието на изпаднали в беда женички, и то червенокоси!
Да, с въздишка си рече той, трябваше да се върне към изпълнението на задълженията си на пазач, отговорен за душевното спокойствие на гостенката си. Само че къщата беше тиха като гробница.
Графът тъкмо се канеше да позвъни за прислугата, когато до слуха му достигнаха далечни гласове. След минута къщата отново притихна.
Стивън озадачено тръгна към тази част на къщата, откъдето бяха дошли гласовете. Шери сигурно отдавна спеше, но къде беше изчезнала прислугата?
Внезапно откъм кухнята долетя звънкият глас на младата американка:
— Добре. Нека всички опитаме отново. Господин Ходжкин, вие трябва да застанете точно до мен и да пеете по-високо, за да не объркам отново думите. Готови ли сте?
В нестроен хор прислужниците запяха весела песничка, която всяко дете научаваше в най-ранна възраст. Раздразнението му нарастваше от факта, че Шери се е затворила в кухнята с неговите слуги и ги отвличаше от изпълнението на задълженията им към господаря на този дом.
Щом стигна до прага на огромното кухненско помещение. Стивън се спря като закован. Не можеше да повярва на очите си!
Петдесет слуги, облечени в униформи, бяха наредени в редици, а Шери и старият Ходжкин стояха пред тях. Очевидно Шери ги беше подредила не по ранг, а по певчески способности. Бедният Колфакс, главен иконом на Стивън, беше натикан на последната редица между една чистачка и една перачка, докато
