провинцията. Ако не бяхме пристигнали няколко дни по-рано, сигурно щяхме да го изпуснем. Е, къде се крие господарят ти?
Стивън изруга наум и се обърна в мига, в който брат му, снаха му, майка му и един техен приятел се насочиха към салона — малка, войнствено настроена група, готова да го порицае заради антисоциалното му поведение.
— Не бих го понесла, скъпи! — възкликна Алисия Уестморланд, приближи се до сина си и го целуна по двете страни — Ти си толкова… самотен. — Погледът й се спря на Шери и гласът й неуверено трепна.
— Напълно самотен! — подкрепи я Уитни, снахата на Стивън. — Двамата с Клейтън твърдо сме решили да се погрижим да присъстваш на всички балове през следващите шест седмици.
Тя подаде наметалото си на Колфакс, хвана съпруга си под ръка и двамата също влязоха в салона. Щом се озоваха вътре, замръзнаха на място от изненада.
Стивън хвърли извинителен поглед към Шеридан, която изглеждаше напълно объркана и силно притеснена.
— Не се тревожи — прошепна й той. — Ще видиш, че ще те харесат. Само им трябва малко време, за да преодолеят изненадата си.
За част от секундата през ума му преминаха десетки варианти за избягване на конфузната ситуация. Би могъл ла каже истината на семейството си, но не и в присъствието на Шери. Ако я отпратеше, това само щеше да я нарани и да задълбочи проблемите й. Най-добре щеше да е да импровизира, придържайки се към ролята на неин годеник, а когато девойката се оттеглеше, тогава щеше да обясни всичко на останалите.
Стивън хвърли предупредителен поглед към брат си, молейки го мълчаливо за подкрепа, но цялото внимание на Клейтън беше насочено към Шери и таблата в ръцете на по-малкия му брат.
— Много по домашно му, Стивън — сухо подхвърли херцогът.
Графът остави таблата на масата и кимна на Колфакс да поднесе питиета на гостите. После започна представянето:
— Мамо, позволи ми да ти представя госпожица Ланкастър.
Шери погледна към бъдещата си свекърва и внезапно осъзна, че я представят на вдовстващата херцогиня. Притесни се, че не знае какво да каже. Тя се обърна безпомощно към Стивън и тихо попита:
— Дали един обикновен реверанс ще свърши работа? — Стори й се, че думите й отекнаха в стаята.
Стивън окуражаващо се усмихна и кимна:
— Да.
Шери направи дълбок поклон. Коленете й трепереха. Успя да събере сили и се изправи. Срещна втренчения поглед на Алисия Уестморланд и любезно рече:
— Много съм щастлива да се запозная с вас, мадам. Искам да кажа, ваша светлост!
Зачака Стивън да я представи на снаха си — зашеметяваща брюнетка, към която графът се обръщаше на малко е. Още една херцогиня! И пак по-голяма от нея, но не толкова. Дали трябваше да направи реверанс и в този случай? Уитни усети колебанието й, подаде й ръка и рече с усмивка:
— Приятно ми е, госпожице Ланкастър.
Шери беше благодарна за помощта. Тя пое ръката на красивата дама и се обърна към херцога — висок тъмнокос мъж, който много си приличаше с годеника й.
— Ваша светлост — промълви и отново се поклони. Четвъртият член на групата, около трийсетгодишен мъж име Никълъс Дьовил, се поклони любезно на Шери и целуна ръката й, после отбеляза, че е очарован, и й се усмихна приятелски.
Когато представянето завърши, тя зачака някой от семейството да я приветства с „добре дошла“ сред тях или поне да я поздравят за щастието й, но никой не беше в състояние да продума.
— Госпожица Ланкастър беше болна — каза Стивън. Четири чифта очи се впиха в Шери. Струваше й се, че всеки момент ще припадне.
— Всъщност „болна“ не е точната дума — побърза да обясни тя. — Беше злополука. Бях ударена в главата.
— Защо не седнем? — предложи Стивън.
Продължаваше да ругае наум съдбата, която му погаждаше подобни подли номера. Шери нямаше представа какво си мисли семейството му, но графът беше напълно наясно с това. Бяха го заварили да си прави компания в домашна обстановка сам с тази млада жена. От друга страна, ако тя беше просто една от поредните му любовници, той нямаше да я представя на близките си от женски пол. Това се смяташе за липса на приличие и добър вкус. Те не вярваха, че Стивън би си позволил подобно отношение към тях, затова изчакваха търпеливо обяснението му. Коя беше тази девойка? Къде беше нейната придружителка? И дали Стивън си беше загубил ума?
— А, ето го и Колфакс! — с преувеличено задоволство възкликна графът, когато прислужникът се появи с питиетата. — Майко, какво ще пиеш?
Тонът му накара майка му да го погледне озадачено, но бързо разбра, че синът й се нуждае от помощта й. Тя с удоволствие се включи в играта. Погледна към таблата, която Стивън беше оставил преди малко на масата, и по пита:
— На горещ шоколад ли ми мирише? Мисля, че ще предпочета шоколада, Колфакс.
— Ако бях на твое място, щях да си поръчам шери — посъветва я Стивън.
— Не, предпочитам шоколад — твърдо отсече майка му и се обърна към Шеридан: — Забелязах, че акцентът ви е американски, госпожице Ланкастър. От колко време сте в Англия?
— Малко повече от седмица — отвърна Шеридан, неспособна да прикрие объркването си. Изглежда, никой от тук присъстващите не беше чувал за нея, макар да беше сгодена за член от семейството им. Беше странно. Много странно.
— Това вашето първо посещение ли е?
— Да — едва успя да изрече тя и отново извърна очи към Стивън.
— И какво ви води тук?
— Госпожица Ланкастър пристигна в Англия, понеже е сгодена за англичанин — отвърна Стивън. Молеше се сърцето на майка му да е достатъчно здраво, за да издържи на удара, който щеше да й бъде поднесен.
Вдовстващата херцогиня видимо се успокои.
— Колко хубаво! — възкликна тя и се намръщи, когато прислужникът й подаде чаша шери, вместо искания от нея горещ шоколад. — Колфакс, казах, че искам шоколад! — Тя си взе чаша шоколад, усмихна се на Шеридан и любезно допита: — За кого сте сгодена, госпожице Ланкастър?
— За мен — сухо произнесе Стивън.
В стаята се възцари гробно мълчание. Ако ситуацията не беше толкова кошмарна, графът щеше да избухне в смях.
— За… кого? — заекна майка му. Без да каже нито дума повече, Алисия остави чашата с горещата напитка на масата и взе така настойчиво предлаганата и чаша шери.
Братът на Стивън го гледаше недоверчиво, а Уитни не помръдваше. Колфакс се чудеше на кого да съчувства повече — на Шери или на майката на графа, а Никълъс Дьовил заби поглед в пода, обзет от желание да е навсякъде другаде, само не и тук.
Шери беше навела засрамено глава. Бъдещите й роднини определено не бяха очаровани от нея. Стивън я хвана окуражаващо за ръката и й каза първото нещо, което му дойде наум:
— Ти искаше да изчакаме да пристигнеш и тогава да съобщим на семейството ми, че сме сгодени. Затова изглеждат толкова изненадани.
— Изглеждаме изненадани, защото сме изненадани — с леден глас отвърна майка му и го изгледа така, сякаш се чудеше дали не е полудял. — Кога се запознахте? Къде? Ти не си ходил в…
— Ще отговоря на всичките ви въпроси само след минута — прекъсна я рязко Стивън. Тъкмо навреме, за да не излезе наяве фактът, че графът не беше ходил в Америка от години. Той се обърна към Шеридан и нежно каза: — Изглеждаш много бледа. Искаш ли да си легнеш?
Тя копнееше да се махне от тази стая, но всичко й се струваше толкова странно, че изведнъж я достраша да си тръгне.
— Не. Мисля, че предпочитам да остана.
