която беше лична прислужница на Чариз в продължение на пет дълги години, най-вероятно щеше да бъде изхвърлена на улицата без препоръки, което щеше да я осъди на мизерия до края на дните й. Това бяха най-добрите възможности! И то в случай, че Шери и Мег успееха по някакъв начин да се върнат в Америка. Ако Мег беше права — а тя беше почти сигурна, че прислужницата не греши — двете щяха да прекарат живота си в килия в някой влажен и тъмен английски затвор.
Очите й се напълниха със сълзи при мисълта за неприятностите, които ги очакваха. Всичко беше в резултат на прекалената й самоувереност и на глупавото й желание да види бляскавия Лондон и модните аристократи, за които толкова беше чела в романите. Трябваше да послуша леля си Корнелия, която в продължение на години се опитваше да й внуши, че гордостта е също такъв грях в очите на Бога, както алчността и леността и че скромността у една жена е много по-привлекателна за джентълмените от външната красота.
Леля Корнелия беше права за първото, установи Шеридан, макар и доста късно. Наистина се беше опитала да приеме схващанията на леля си и да се съобрази с предупрежденията й, но между двете съществуваше една основна разлика: леля Корнелия обожаваше да предсказва какво ще се случи, беше привързана към ритуалите и ценеше рутината в ежедневието, а същите тези неща можеха да накарат Шеридан да плаче от отчаяние.
4
Втренчила невиждащ поглед в бедната Мег, на Шери внезапно й се прииска в същия този момент да е в Ричмънд, да седи с леля си в малката къщичка с три стаи и да се наслаждава на приятния обичай да пие чаша чай с лед и да очаква със задоволство следващия ден, който по нищо нямаше да се отличава от предишния.
Но ако Мег беше права по отношение на английските закони… Тогава Шеридан никога нямаше да се върне у дома, никога нямаше да зърне лицето на леля си! Тази мисъл й се стори съкрушителна.
Когато преди шест години отиде да живее при по-голямата сестра на майка си, перспективата никога да не види Корнелия Фарадей й се струваше невероятно привлекателна, но тогава тя нямаше право на избор. До въпросната среща с непознатата леля Шери не беше се отделяла от баща си. Двамата пътуваха с неговия фургон, натоварен с всевъзможни стоки — от кожи и парфюми до вилици и тигани, предмети на лукса и вещи от първа необходимост. Баща и ги продаваше или заменяше, докато се движеха по обичайния маршрут.
През зимата обикновено се насочваха на юг и пътуваха към източния бряг, а през лятото поемаха на север. Понякога свиваха на север — там залезите бяха изключително живописни, или се насочваха на югозапад, следвайки криволиците на някое бълбукащо поточе. Зимно време, когато снегът правеше придвижването трудно и дори невъзможно, винаги се натъкваха на някой фермер или търговец, които се нуждаеха от допълнителна работна ръка. Тогава баща й, ирландец по произход, се хващаше на работа за по няколко дни, за да изкара достатъчно за покриване на разходите им по престоя в съответното населено място.
В резултат на този чергарски живот до дванайсетгодишната си възраст Шеридан беше опитала всякакъв вид постели. Беше спала в купи сено, както и в пухените легла на странноприемници, пълни е весели жени, облечени с рокли с толкова дълбоки деколтета, че плътта им буквално преливаше над тях. Но независимо дали домакинята им беше фермерска съпруга, сериозна жена на свещеник или дама в ярка рокля от сатен, обточена с черни пухкави пера, те неминуемо се влюбваха до полуда в Патрик и майчински се грижеха за малката Шеридан. Очаровани от неустоимата му усмивка, от неизменната му любезност и желанието му да работи неуморно, за да се отплати за леглото и храната, дамите скоро започваха да му сипват допълнителни порции, да приготвят любимите му десерти и да кърпят дрехите му.
Тяхното добро отношение не отминаваше и Шеридан и добродушно я подкачаха заради гъстата й червеникава коса и се заливаха в смях, когато баща й я наричаше „младото ми морковче“. Позволяваха й да се покатерва на столче да им помага в миенето на чиниите, а когато момиченцето и бащата си тръгваха, винаги й подаряваха по някое парче плат или нови игли, за да ушие рокля за любимата си кукла Аманда. Шеридан прегръщаше тези мили жени и ги уверяваше, че двете с Аманда са изключително благодарни за проявената към тях добрина, а дамите се усмихваха, защото знаеха, че момиченцето говори от сърце. Целуваха я за довиждане и й прошепваха, че някой ден тя ще се превърне в истинска красавица, а Шеридан се смееше, защото не допускаше, че говорят сериозно.
Понякога хората, при които отсядаха, намекваха, че няма да с зле баща й да се заеме с ухажването на някоя от техните дъщери или дъщерите на съседите. Устните на Патрик все така се усмихваха, но очите му помръкваха, когато неизменно отвръщаше:
— Не, благодаря. Това би било случай на бигамия, тъй като майката на Шери е все още жива в сърцето ми.
Споменаването на майка й беше единственото нещо, способно да помрачи погледа на баща й. Майка й и по-малкото й братче бяха умрели от дифтерит и месеци след това татко й се държеше като непознат човек — седеше мълчаливо край огъня в малката им къщица, пиеше уиски и нехаеше за житото, което прегаряше по нивите. Не говореше, не се бръснеше, почти не се хранеше и, изглежда, не го беше грижа дали магарето гладува или не. Шеридан, която по онова време беше шестгодишна и беше свикнала да помага на майка си, се опита да поеме домакинските задължения.
Бащата не обръщаше внимание на усилията на дъщеря си и не даваше пукната пара за нейната скръб и за трудностите, с които тя се сблъскваше. Един ден Шеридан едва не изгори ръката си в опита си да му приготви пържени яйца. Момиченцето стисна зъби, за да не заплаче от болка, взе дрехите за пране и последните остатъци от домашен сапун и се спусна към потока. Когато се надвеси над прозрачните води и натопи ризата на баща си в тях, пред очите й се заредиха щастливи картини от миналото, когато майка й и братчето й Джейми все още бяха живи. Майка й обичаше да пее. Беше научила Шеридан на много песни и двете пееха, докато работеха. Понякога майка й спираше по средата на някоя песен, вслушваше се в гласа на дъщеря си, а на лицето й се изписваше гордост. Тя често прегръщаше дъщеря си и й казваше:
— Гласът ти е много сладък и много специален — както си специална и самата ти.
Много често майка й я молеше:
— Изпей ни нещо. Пей за нас, ангелчето ми…
Докато переше в реката и си припомняше всичко това, волята й сякаш се прекърши, силите я напуснаха и тя вече не беше храбра и голяма. Притисна колене към гърдите си, зарови личице в престилката на майка си и зарида от скръб и отчаяние.
— Мамо, моля те, върни се! — хлипаше. — Липсваш ми. Джейми също ми липсва. Върни се, мамо! Върни се при мен и при татко. Моля те. Не мога да се справя сама. Не мога. Не мога… Не мога…
Внезапно над главата й се разнесе гласът на баща й — такъв, какъвто го помнеше от добрите стари времена, изпълнен с обич и загриженост. Патрик коленичи до дъщеричката си, взе я в прегръдките си и промълви с дрезгав глас:
— Аз също не мога да се справя сам, но се обзалагам, че двамата заедно ще успеем. — После избърса сълзите й и добави: — Какво ще кажеш да тръгнем да пътуваме, само ти и аз? Всеки наш ден ще бъде приключение. Навремето много обичах приключенията. По време на едно от някогашните си пътешествия в Англия, в Шеруин Глен срещнах майка ти. Някога ще се върнем в Шеруин Глен, но не така, както двамата с майка ти тръгнахме преди години оттам. Този път ще се завърнем, но ще го направим със стил и финес.
Майка й често й беше разказвала с носталгия за живописното си родно селце в прекрасната английска провинция, за забавите, на които беше танцувала. Дори беше кръстила Шеридан на специалния сорт дъхави червени рози, цъфтящи в дома на енорийския свещеник.
Желанието на Патрик да се върне в Шеруин Глен се зароди след смъртта на съпругата му Шеридан не можеше да си обясни защо баща й толкова силно желае отново да се завърне там, особено като се имаше предвид, че най-значимият и важен човек в селото, изглежда, беше самият дявол, криещ се зад името на ескуайър Фарадей. Ескуайър Фарадей властваше над всички и едва ли щеше да бъде добър съсед, когато баща й се завърнеше и построеше къща точно в съседство с неговия дом. Защото баща й твърдеше, че именно това смята да направи.
Шеридан знаеше, че баща й и въпросният ескуайър Фарадей се запознали, когато Патрик доставял един
