— Я виж ти, малката доня говори английски като кралицата! И е горда. Капитанът ли ти позволи да се държиш така с обикновените моряци? Той няма право да ме пренебрегва. Ти си моя плячка и аз не съм му дал право да се разпорежда с теб, макар че си получих обезщетението.
Силно зачервените очи на мъжа гледаха безсрамно тялото й и се впиха в дълбокото деколте на роклята, което се беше изместило и разкриваше голяма част от гърдите й.
— Ама колко си чиста, не бях очаквал такова удоволствие. Сигурно той ти е казал да се миеш. Знам, че прекарва всяка нощ в каютата си. Не искаш ли да покажеш прелестите си на човека, който те взе пръв?
Той протегна мръсните си пръсти към дълбоко изрязаното деколте, но Мария се отдръпна рязко и ноктите й се впиха в лицето му.
— Не ме докосвай, мръснико!
Мъжът изръмжа като разярен тигър, сграбчи я за раменете и притисна гърба й към стената.
— Знаех си, че имаш нокти, но ти обещах да ти ги отрежа и да те науча да се държиш прилично.
Евънс храна двете й ръце с огромната си лапа и отново се зае да опипва гърдите й, които бяха почти разголени пред жадния му поглед. Пръстите му разкъсаха тънката коприна и от гърлото на Мария се изтръгна задавен вик. Тя го изрита болезнено между краката, изви се отчаяно в прегръдката му и отново се опита да му избяга. Гневът й даде неподозирани сили.
Морякът разбра, че не го чака нищо добро. Някой можеше да чуе шума и да се притече на помощ на момичето. Всички знаеха, че то е плячка на капитана и никой няма право да го пипа. Огледа се бързо и като видя, че коридорът е пуст, отново посегна към гърдите й.
Мария се опита да го вразуми, но напразно.
— Капитанът е поискал за мен голям откуп и сигурно ще го сподели с теб и с целия екипаж. Знаеш ли какво ще стори с теб, ако ме насилиш? Със сигурност ще те обеси!
— Така ли мислиш? Да знаеш, че Дрейк няма да му позволи. — Мъжът се изплю презрително. — Кой пък е този капитан Норууд? Падна от небето и капитан Дрейк му възложи да командва нас, честните англичани, като че ли го познаваме от сто години. Кой му е възложил да иска откуп за теб, а? И изобщо, чия плячка си ти?
— Мисля, че вече бяхме изяснили това, Евънс.
Тонът на капитана беше леденостуден и Евънс пусна Мария така внезапно, че тя едва не се строполи на пода. Докато се държеше за дръжката на вратата, тя се опита да види нещо в полумрака, но различи само неясните очертания на нападателя си. Капитанът трябваше да е някъде близо до стълбата, тя напрегна зрението си и когато най-сетне можа да го види, учудването й беше безкрайно. Облечен в разкошен костюм, с широк панталон до коленете и жакет от черна коприна, Норууд очевидно идваше направо от срещата на офицерите и посещението при губернатора и официалните лица на Картахена.
Евънс изсъска яростно и посегна към камата си, но Норууд го изпревари. Извади светкавично шпагата си, направи крачка напред и само с леко извъртане на китката остави дълбок прорез в ръката на моряка. Ножът се изплъзна от скованите му пръсти, описа голяма дъга и падна на пода.
— Плячката е моя, Евънс, защото капитанът има правото да си избере, каквото пожелае. Мисля, че ме разбираш.
Евънс хвана пронизаната си ръка и погледна невярващо раната. Между пръстите му течеше кръв. Очевидно беше изненадан от внезапната поява на капитана не по-малко от Мария. Той облиза нервно устните си, после мрачно вдигна очи и когато срещна безмилостния поглед на капитана, потрепери от ужас.
— Ти получи добро обезщетение. Бях заповядал никой да не досажда на пленницата. Бях заповядал също никой да не се мярка в близост до кабината ми. Как посмя да престъпиш заповедите ми? — Думите бяха произнесени с толкова равнодушен тон, та страничен човек би повярвал, че капитанът извинява простъпката на моряка. Но коравото му изражение говореше друго.
Мъжът преглътна и отново погледна окървавената си ръка.
— Не съм престъпил заповедите ви, капитане. Тая женска излезе сама, качи се на палубата. — Гласът му издаваше покорност, но и недоволство, на челото му беше избила студена пот.
— Наистина ли? — попита с високо вдигнати вежди капитанът.
Мария беше неспособна да каже нито дума.
Норууд изкрещя кратка заповед и двама моряци се спуснаха надолу по стълбичката. Мария чу гласове от палубата и засрамено отбеляза, че корабът е пълен с хора и всички я зяпаха жадно през тесния люк. Тя сведе глава и се опита да прибере разкъсаната на гърдите рокля, но пръстите й трепереха така силно, че не успя да се справи.
Евънс не оказа съпротива, когато другарите му вързаха ръцете на гърба и го избутаха нагоре по стълбичката.
— Отведете го трюма, докато намеря време да реша съдбата му — нареди с безизразен глас капитанът.
Без да се обръща, той заповяда спокойно на зяпащите мъже:
— Идете да си вършите работата, момчета. Искам да почистите кораба и само след един час всичко да бъде готово за посрещането на гостите. Един от вас да изтрие петната от кръв по пода.
След тези думи Норууд се обърна към Мария и безмълвно й посочи вратата на кабината. Тя стисна здраво зъби, за да не се разплаче, и влезе с гордо вдигната глава. Когато вратата се затвори, тя се обърна бързо и установи, че най-страшното й опасение се бе сбъднало: спасителят й беше влязъл след нея.
Преди да е успяла да прошепне и дума за извинение, мъжът захвърли настрана окървавената шпага и я сграбчи грубо за раменете. За втори път през последния половин час тя се оказа изцяло във властта на мъж, безпомощна и безсилна да се справи. Норууд я разтърси толкова силно, че зъбите й затракаха.
— Какво ви става, по дяволите? Да не сте полудели? Не ви ли заповядах да си стоите в каютата и да не разговаряте с членовете на екипажа, освен с момчето?
Мария не беше в състояние да отговори. В очите на капитана пламтеше див гняв, ръцете му бяха безмилостни.
— А може би съвсем не сте невинното момиченце, за което се представяте? Дощяло ви се е да се позабавлявате и на моя кораб, както направихте тогава на галерата? Сигурно ви е хрумнало да се покажете пред моряците ми в цялата си прелест, както сторихте тогава с нещастните роби? Какво ви кара да постъпвате по този начин? Искате мъжете да обезумеят от желание? Или си търсите подходяща компания за следобеда, докато аз не съм на борда?
Безумните му обвинения разтърсиха Мария до дън душа и й възвърнаха смелостта. Тя затропа с юмруци по коравите му гърди и закрещя като обезумяла на кастилски:
— Какво си позволявате, пиратско куче? Да не мислите, че ще се унижа дотам да хвърля дори един поглед към тази човешка измет, която сте наели да плячкосва мирните испански градове и да убива сънародниците ми?
За Норууд ударите й бяха като убождане на комар.
— Мисля, че точно това сте искали — произнесе дрезгаво той, дръпна главата й назад и притисна устата си към устните й. Държеше я здраво и тя не можеше да се отбранява. Мария отново бе обзета от сковаващата слабост, която изпитваше в прегръдката му. Опиянението се засилваше с всяка секунда. Устните й се отвориха от само себе си, готови да приемат езика му, от гърлото й се изтръгна задавен стон и тя сама не можа да определи дали той изразяваше страх или отчаяние. Сърцето й биеше лудо, краката отказваха да я носят. Норууд я вдигна на ръце и я положи върху койката. Тя не се възпротиви. Само въздъхна примирено. Той се приведе над нея и погледът му се впи в полуразголените й гърди. Вече бе протегнал ръка да ги докосне, както беше сторил Евънс, когато спря насред движението. Изправи се бързо и я бутна настрана.
— Ето каква била играта ви, мила моя. Проклет да бъда, ако допусна да заслепите и мен, както сторихте с онзи беден дявол, когото хвърлих в трюма. Да не се надявате, че по този начин ще измолите от мен свободата си? Кълна се в бога, жал ми е за годеника ви. Той няма и най-малка представа за живота, който го очаква. Бедният дори е готов да плати целия откуп, който поисках, защото държи много на годеницата си и не желае да я предостави на съдбата й.
