другаде — той беше напълно прав. Това беше единственото сигурно място в пиратския кораб. Кой знае какво щеше да стане с нея, ако бе попаднала в ръцете на екипажа. И въпреки това, нима можеше да очаква, че капитанът ще продължава да се държи като джентълмен? Още тази нощ можеше да се случи най-лошото и той да рискува откупа, както я беше заплашил. Можеше само да се надява, че той щеше да бъде по-мил с нея и нямаше да я измъчи като грубите пирати…
След няколко минути Мария успя да се освободи от тесния корсаж, свали яркочервената рокля и я захвърли отвратено на рамката на стола. След това облече ризата от тънък лен и се пъхна под завивката. Побиха я студени тръпки и тя придърпа тънкия чаршаф до брадичката си.
Капитанът се върна по-бързо, отколкото беше очаквала. Тя го погледна втренчено, после се обърна на другата страна и се сви до стената на каютата.
Погледът му остана дълго върху разпиляната коса и мраморнобелите рамене, които блещукаха златни на светлината на корабните фенери.
Мария се обърна предпазливо и проследи с нарастващ ужас как пиратът свали колана с камата и събу обувките си. Сърцето й се качи в гърлото и тя не можа да произнесе нито дума.
Англичанинът се протегна, разкърши уморените си крайници и я погледна с усмивка.
— Удобно ли ви е леглото ми?
Аз… аз… — Мария събра последните остатъци от достойнството си и отговори: — Да, благодаря ви.
Мъжът се запъти към моряшкия си сандък и Мария протегна глава, за да види какво ще извади. Няма нито да моля, нито ще пищя, внушаваше си упорито тя. И без това нямаше смисъл да се съпротивлява, а дъщерята на един испански идалго беше длъжна да пази достойнството си.
— Каква прелест — промърмори подигравателно мъжът и се приближи до нея. Говореше на английски — очевидно го правеше винаги когато му се искаше да я извади от равновесие. — Много жалко, че трябва да мисля за откупа. — Той протегна ръка и улови брадичката й. — Единственото сигурно място за красавица като вас е корабният затвор. Но въпреки това не бих могъл да гарантирам, че екипажът ще се покори на заповедта ми, независимо от примамливия откуп. Между другото, наложи ми се да обещая извънредно високо обезщетение на Евънс, моряка, който ви похити, защото беше бесен, че няма да си получи желаната плячка. Сигурен съм, че сте ми благодарна за проявеното великодушие.
Мария се постара да отговори със спокоен тон:
— А аз съм сигурна, че откупът, който ще получите за мен, ще ви обезщети за загубата.
— Може би — промърмори мрачно мъжът и нежно прокара пръст по чувствената извивка на устните й. — Но не ми се вярва. — Той се наведе над нея, разтвори устните й със своите и я целуна с възбуждаща страст. Мария положи огромни усилия, за да остане неподвижна, но беше сигурна, че той усещаше лудото биене на сърцето й.
— Нали няма да ми се разсърдите, че си поисках тази малка награда? Дори дон Луис би постъпил така, ако беше на мое място, защото и той е човек от плът и кръв и знае, че всяко търпение си има граници. Можете ли да си представите, доня, колко дълго и колко болезнено ми липсваше жена в онази ужасна галера?
Мария не отговори и дори не обърна глава към него. Норууд избухна в тих смях.
— Аз мога да чакам. Кой знае, красавице, може би годеникът ви не е готов да заплати искания откуп. Тогава ще мога да правя с вас, каквото си искам. Обещавам ви, че няма да се сдържам повече.
Мария усети, че той се отдалечава от леглото, и бавно отвори очи. Чу лек шум и видя, че капитанът беше окачил голям хамак на две куки в тавана и се приготвяше за сън. Докато пътуваха към Новия свят, дон Карлос й беше обяснил, че моряците вече използвали за спане само тези извънредно удобни легла, които възприели от индианците, докато преди лягали по твърдите греди на палубата.
Отново се чу лек шум, когато капитанът се настани в хамака, после се възцари тишина.
Норууд беше оставил един от фенерите в коридора да свети и Мария следеше с измъчен поглед лекото му люлеене. Защо беше направил така — за повече сигурност? Или за да я следи по-лесно, ако речеше да напусне каютата?
Мария обърна очи към тавана и захапа силно долната си устна, за да не се разплаче. Дишането й се успокои, макар и бавно, но мускулите й останаха напрегнати. Първият й сън беше плод на голямото изтощение, но сега не можа да заспи. Предстояха й безкрайни часове в мрака, през които мислите й отново и отново щяха да се връщат към страшните събития на изминалия ден. Най-силен от всичко обаче беше страхът, че нито дон Луис, нито дон Пиеро щяха да пожелаят да поемат отговорността за набавянето на искания от пиратите откуп.
СЕДМА ГЛАВА
Мария се събуди изведнъж, отвори стреснато очи и видя капитана да стои надвесен над леглото й. В погледа му се четеше напрежение. През прозореца на каютата струеше ярка слънчева светлина. Очевидно беше спала много дълго. Тя извика задавено и светкавично придърпа завивката до брадичката си.
Норууд поклати глава и се засмя.
— Вашата благопристойност е трогателна, но не е на мястото си в тази обстановка. Вече от доста време имам удоволствието да ви наблюдавам, без да се събудите.
Тази сутрин капитанът беше облечен леко, в широки памучни панталони като член на екипажа, отворената риза обаче беше от най-фин лен. Очевидно беше спал много добре в моряшкия хамак. Изглеждаше бодър и изпълнен с енергия. Мария се отвърна сърдито от сивите очи с безсрамния им поглед, макар че вече започваше да свиква с него.
Решен да я раздразни още повече, Норууд продължи с измамна учтивост:
— Струва ми се, че спахте отлично, въпреки неприятното ми присъствие. — Той се поклони с преувеличена церемониалност. — Току-що ви донесоха закуската. Заповядайте на масата.
Вместо отговор, Мария се уви още по-плътно в тънкия чаршаф.
— Аз… не съм гладна, сеньор.
Той говореше на английски, а тя му отговаряше на кастилски. Капитанът не обърна внимание на този факт и продължи на майчиния си език:
— Надявам се, че няма да ми наговорите същите глупости като снощи. Вече е почти обед и аз съм уверен, че умирате от глад. Хайде, седнете на масата и закусете. Искам да говоря с вас.
— Нямам какво да ви кажа, сър — отвърна ледено Мария и веднага се ядоса на себе си, защото си беше обещала да му говори само на испански, а сега, без да иска, бе преминала на английски. Норууд оголи белите си зъби в тържествуваща усмивка.
— Добре, добре. Аз също нямам желание да слушам оплакванията ви. Казах, че имам да ви говоря, а това означава, че просто трябва да ме изслушате.
— Ще ви изслушам, без да ставам от леглото.
Доброто му настроение изчезна и Мария се уплаши от рязката промяна в лицето му. Устата стана корава, сивите очи засвяткаха злобно.
— Трябва да ми се подчинявате.
— Не.
Всъщност Мария имаше намерение да се опълчи решително срещу англичанина, но й дойде по-добра идея. Уви чаршафа около тялото си, като внимаваше да закрие глезените и раменете си, стана от леглото и седна на посочения от капитана стол.
Бяха им донесли хляб и сирене, стомна с бира и купа с пресни плодове, вероятно донесени от града. Мария потръпна от мисълта, че беше спала спокойно и сигурно, докато гражданите на Картахена бяха изложени на неописуеми страдания.
Тя не смееше да си представи какво бяха изтърпели достойните за съжаление жени, до вчера почтени, добре пазени съпруги и дъщери на търговци и плантатори, когато дивата пиратска орда беше нахлула в града. За да скрие мислите си, тя сведе поглед към покривката на масата и започна да се храни.
Капитанът седна срещу нея в големия си стол и си наля чаша бира.
— Виждам, че апетитът ви се е възвърнал.
Мария се престори, че не е доловила подигравката.
