роб и накрая си му отдала душата и тялото си?
Като си представи ужасеното лице на леля си, злобните приказки и объркването в добре подреденото домакинство, Мария не можа да сдържи смеха си. Много скоро обаче страхът отново взе връх и тя попита плахо:
— А твоите близки? Сигурно и те ще се отнесат към мен с недоверие и няма да ме харесат…
— Мария, вече ти казах, че нямам семейство. Родителите ми са мъртви, аз бях единственото им дете. Старата ми бавачка, която води домакинството в Аскриг, ще те приеме с отворени обятия, особено като разбере колко те обичам.
Мария не беше толкова сигурна, но премълча. Старата англичанка, която обичаше възпитаника си, както Консуело обичаше нея, сигурно нямаше доброволно да отстъпи мястото си на една непозната съпруга, при това половин испанка.
Ричард очевидно отгатна мислите й, защото се приведе над нея и успокоително целуна очите й.
— Алис ме обича, затова ще обикне и теб. Няма от какво да се безпокоиш. Тя отдавна ме укорява, че не се женя и няма кой да я замести в Аскриг.
Лицето на Мария пламна от смущение и мъжът избухна в смях.
— Не искаш ли да си имаме дете, скъпа?
— Ако бог ни удостои с тази милост…
— Да не би да се боиш, че няма да го направи?
— Не се боя от нищо, когато си до мен, не се боя дори от това, че вече няма да мога да почитам бога в църквата му… Той знае какво става в сърцето ми и аз съм му вечно благодарна, че ме дари с твоята любов. Моля се само да… да те направя щастлив.
— Не се съмнявам, че ще ме направиш най-щастливия мъж на земята — увери я тържествено Ричард и отново се засмя. Този път обаче смехът му издаваше нарастващо желание и сърцето на Мария заби по- силно. Когато ръцете му се плъзнаха към гърдите й, от гърлото й се изтръгна задавен стон. Ричард сложи пръст на устните й.
— Нали ми вярваш?
— Да, обаче… аз…
Той легна внимателно върху нея и сивите очи, които можеха да гледат толкова студено и чуждо, сега бяха пълни с любов и нежност. Желанието и трепкащата светлина на свещите ги направиха почти черни.
Мария отвори устни и прие целувката му. Тя беше нежна, но много по-настойчива от предишните. По тялото й се разля непозната наслада и тя потрепери. Не знаеше, че плътското желание можеше да се предава от единия на другия. Макар и плахо, тя го прегърна и го привлече по-близо до тялото си, което тръпнеше от очакване.
Ричард беше нежен и не бързаше. Милваше и възбуждаше тялото й, докато то му отговори с готовност. Внимателните, безкрайно нежни и изкушаващи ласки по гърдите и бедрата я доведоха до върха на удоволствието. Тя го прие в себе си с нарастващ копнеж, посрещна смело болката и двамата заедно се отдадоха на любовните наслади.
След като първоначалната страст беше задоволена, двамата се прегърнаха нежно и се унесоха в сладостен сън. Мария се събуди, когато през високите прозорци в стаята паднаха първите лъчи на зората. Ричард я държеше съвсем близо до себе си, главата й почиваше на рамото му. Очите му бяха затворени, той спеше спокойно и дълбоко. Младата жена го погледна с безкрайна любов и отново се сгуши в него. Тялото й, познало за първи път любовта, пламтеше. Най-после беше изцяло негова и той й принадлежеше. Съединението с любимия мъж беше истинско, неповторимо чудо.
Ричард се раздвижи насън, ръцете му я обгърнаха по-здраво и тя се засмя. После отново се върна в нежните обятия на съня.
На следващия ден новобрачните потеглиха на север. Лятото в Англия беше прекрасно, горите и полята лежаха пред тях в цялото си великолепие, но Мария имаше очи само за съпруга си.
Имението в Аскриг беше малко, но господарската къща, построена от сиви камъни, беше прекрасна и Мария я обикна от пръв поглед. Разкошната зеленина и ярките цветове в Йоркшир бяха много различни от естанцията, в която беше израсла, но тя хареса новата си родина.
Прислужниците на Ричард приеха с радост новата господарка, а старата бавачка Алис се прояви като любезна домакиня, без ни най-малки признаци на гняв или недоволство. Щом скъпият й мастър Ричард беше обикнал тъмнокосата чуждоземна красавица с очи сини като юнското небе и щом най-после се бе прибрал в родния си дом, тя нямаше причини да се оплаква и можеше само да се радва.
Мария се страхуваше дали Консуело ще свикне с новата обстановка, но страховете й се оказаха напразни. Двете стари жени много скоро откриха какво ги свързва и бяха напълно доволни една от друга. И двете обичаха с цялото си сърце питомците си и се наслаждаваха на щастието им. Най-важното им задължение беше да изпълняват всичките им желания.
Седмици наред Мария и Ричард живяха далече от света, отдадени на страстта и любовта си. Едва днес той я бе оставил за малко, за да отиде в близкия град Машам. Любимият му кон куцаше, а ковачът на Машам беше известен с познанията и уменията си. За първи път след пристигането си в Аскриг младоженците се разделяха за повече от час. Скоро след като господарят напусна къщата, пристигна пратеник от столицата и Мария бе обзета от безименен страх, макар да не вярваше, че мъжът е донесъл заповед за незабавното връщане на съпруга й в кралския двор.
Тя излезе на разходка в градината, за да намери малко спокойствие, и когато чу стъпките на мъжа си по алеята, извика облекчено. Би познала походката му и в най-тъмната нощ и би усетила близостта му.
В градината цареше полумрак, но Мария въпреки това забеляза, че лицето на съпруга й не е усмихнато. Той се поклони учтиво, взе ръцете й и ги поднесе към устните си.
— Милейди Норууд, не беше редно да излизате в градината след залез слънце. Есенните вечери са хладни.
— Всичко наред ли е? — попита плахо Мария и го погледна напрегнато.
— Да, скъпа моя, ковачът ме увери, че жребецът ще се оправи скоро и пак ще препускаме през полята.
— А пратеникът?
— Донесе вести от Уолсингъм.
Обзета от внезапен страх, Мария се притисна до гърдите му и простена задавено. Ричард я прегърна силно и заговори окуражително:
— Няма от какво да се страхуваш.
— Значи ли това, че няма да се върнеш в двора?
— Разбира се, че няма да се върна в Лондон. Уолсингъм съобщава новините около заговора.
— Всички ли са хванати? — пошепна потиснато Мария. — И отец Джон Балард?
— Да, мила. Всичко свърши.
— Разкажи ми — помоли тихо тя.
Ричард отправи поглед към далечината, където хълмовете блестяха пурпурни под залязващото слънце.
— Уолсингъм е разпрострял мрежата си над останалите заговорници малко след като напуснахме Лондон. Предателите са общо петнадесет. Балард е бил признат за виновен и е бил сполетян от същата съдба като другарите си.
Мария въздъхна тежко. Споменът за отзивчивия свещеник щеше да остане завинаги в сърцето й.
— Кралицата жадувала за отмъщение и поискала от Бърлей още по-строго наказание от разчекването, за да даде пример за назидание и да стресне до смърт всички, които биха помислили да й се противопоставят. За щастие Уолсингъм успял да я убеди, че няма по-страшна съдба за предателите.
Мария се отдръпна и притисна ръка към устните си, за да задуши тихия си стон. Болката и съчувствието късаха сърцето й.
— Бабингтън бил заловен на четиринадесети август. Бил един от първите екзекутирани. След това кралицата била по-благосклонна и останалите загинали от меча на палача. Така им спестили позора на разчекването.
Мария облиза пресъхналите си устни и попита с пресекващ глас:
