много от пренебрежителното отношение на повечето дами през първите седмици след идването й в двореца. Никой не споменаваше отсъствието на Урсула Лестър. Кралицата изглеждаше толкова недостъпна, толкова строга, че Мария не се осмели да заговори за съдбата на нещастната си приятелка.
Когато сър Ричард Норууд дойде да я изведе на обичайната им разходка в градините на палата, Мария събра цялата си смелост и му разкри съмненията и опасенията си относно общото им бъдеще.
— Сър Ричард, знам, че вие ми желаете само доброто. Между нас има много неща, които извиняват поведението ви спрямо мен, а сега дори ми направихте честта да поискате ръката ми. Аз съм ви дълбоко благодарна и разбирам, че желаете да ме закриляте, защото пребиваването ми на борда на вашия кораб ме компрометира в очите на обществото. Вие смятате, че носите отговорност за мен. Макар че леля ми от Нортъмбърланд е много мила и се радва, че има племенница, аз зная, че мога само да гостувам в дома й, но не и да остана да живея при нея. Освен това разбирам, че последните събития в двора, в които бяха забъркани католици, не са благоприятни за нея и семейството й и аз не мога да им натрапя присъствието си. Предполагам, че кралицата смята да се откаже от услугите ми. Макар че се държи много мило с мен, лицето ми вечно ще й напомня за смъртната опасност, на която беше изложена.
Мария пое дълбоко дъх. Трябваше да продължи, но онова, което имаше да му каже, беше трудно за изразяване с думи. Без да иска, тя бе преминала на кастилски. Когато Норууд се накани да й отговори, тя побърза да го изпревари.
— Сигурно помните как в Картахена изразихте предположение, че годеникът ми, дон Луис, не е готов да заплати искания откуп. Бяхте напълно прав. Той беше отвратен от факта, че майка ми е била обвинена в ерес, и се боеше, че това ще му попречи да осъществи честолюбивите си стремежи за кариера в двора.
Ричард кимна и я погледна дълбоко в очите.
— Никога не сте обичали този мъж, нали?
Мария изкриви устни в горчива усмивка.
— Мисля, че го мразех с цялата сила на сърцето си. Понякога даже се боях за безсмъртната си душа. Знаете, че бях готова на всичко, за да не се омъжа за него. Дълго и много сериозно мислих над положението си. В Англия няма място за мен. Вече всички знаят, че шотландската кралица се е свързала с испанците и е искала помощта им срещу Елизабет. Съвсем естествено е да почнат да гледат с подозрение на всички испанци. Аз съм и ще си остана „испанската лейди“ и ако стана ваша жена, това ще застраши положението ви в двора и кариерата ви. Ако… ако е възможно, бих желала да се върна в Кадис и да живея в дома на чичо си.
— Но нали още на борда на „Глориана“ ми казахте, че той няма да ви приеме с радост? — напомни й сър Ричард.
Мария се усмихна тъжно.
— Знам, че не съм добре дошла в дома му, особено при леля Беатрис, която ще бъде ужасена от онова, което съм преживяла.
— Знаете ли какъв живот ви очаква там?
Мария пое дълбоко въздух.
— Казах ви, че обмислих много внимателно положението си. Бих могла да отида в манастир. Остатъкът от зестрата ми ще бъде достатъчен за влизането в ордена.
Сър Ричард се намръщи и потъна в мрачно мълчание. Мария го поглеждаше със страх и чакаше отчаяно отговора му.
Най-после мъжът вдигна глава към нея и заговори отмерено:
— Никога не бих си позволил да ви принудя да встъпите в брак, който ви е неприятен, доня Мария. А сега, ако нямате нищо против, нека се върнем при другите.
Тонът му беше подчертано скован и безличен и Мария се вцепени от ужас. Така й се искаше да изкрещи в лицето му истинските си чувства, да му обясни колко се отвращава от съгласието му да бъде използвана като инструмент в ръцете на Уолсингъм за разкриването на зловещия заговор.
Странно, но Норууд не каза нито дума за желанието й да влезе в манастир. През останалата част от деня остана далече от нея и когато си легна, Мария плака дълго във възглавницата си. Откакто Урсула я нямаше, малката стая изглеждаше невероятно пуста. Много й се искаше да се посъветва с Консуело, но знаеше, че дуенята ще бъде много радостна да се върне отново в родната си Испания и тя няма да понесе щастливото й бъбрене.
На другата сутрин кралицата повика Мария в покоите си. Елизабет беше облечена в чудесен тъмнозелен костюм за езда. Червенорусата перука беше увенчана с красива шапчица. Огромните пера бяха закрепени с рядко красив смарагд, без съмнение част от плячката на пиратските капитани в Нова Испания. Владетелката се разхождаше нетърпеливо напред-назад, но при влизането на Мария спря насред движението и я погледна строго.
— Какво става, мистрес? Какво чуваме, че сте отказала на сър Ричард? Да не сте обезумяла?
Мария направи несръчен реверанс. Объркана от внезапното нападение на кралицата, тя обмисляше трескаво какво да отговори. Опитът я бе научил да мълчи и да чака, докато избликът на гняв премине. Този път обаче Елизабет настояваше да получи отговор, защото улови ръцете й и я изправи на крака.
— Хайде, момиче, нямаме време да се занимаваме с вас. Виждате, че сме готови за езда. Цяла вечност ли да чакаме отговора ви?
— Ваше величество, аз…
— Искате ли да се върнете в Испания или не?
— Там съм се родила, Ваше величество. Тук съм чужденка…
— Имате ли някакви оплаквания от поведението на околните, детето ми?
— Не, Ваше величество, всички бяха много мили и любезни.
— Точно така. Ние ви приехме в двора си и дори се постарахме да ви намерим съпруг, а вие как Ни се отплащате? Защо излагате на опасност живота на един от най-добрите Ни придворни?
— О, Ваше величество, никога не бих…
— Не смейте да Ни прекъсвате. — Очите на кралицата искряха от гняв и Мария се разтрепери. — Как смеете да изказвате желание за завръщане в така наречената си родина, която уж обичате и която случайно е отговорна за смъртта на собствената ви майка? Сър Ричард Норууд настоява да ви придружи лично дотам и да ви предаде в ръцете на чичо ви. Как мислите, какво ще стане с него, щом слезе на сушата в Кадис? Дълго ли ще остане свободен?
— Но аз не настоявам той да ме придружи, Ваше величество!
— Няма значение какво настоявате вие. Разбира се, Ние можем да му забраним да напуска Англия, но той няма да се подчини дори на изричната Ни заповед. Той смята, че е негов дълг да ви върне на семейството ви, защото ви е отвел като своя пленница. Не, Мария, ако настоявате на смешното си решение да се върнете в Испания, ще станете причина за гибелта на сър Ричард Норууд. Това ли искате? Може би търсите отмъщение за отвличането си? Искате да го видите мъртъв?
Мария извърна глава. Очите й плуваха в сълзи. Раменете й се разтресоха от отчаяни хълцания.
— Не, Ваше величество, разбира се, че не. Не желая злото на сър Ричард. Аз… аз го обичам.
— Аха, най-после казахте истината.
Кралицата стисна ръката й, този път не така грубо, и я придърпа да седне на едно столче до креслото й.
— Е, хайде, разкрийте си сърцето. Защо го отблъсквате, след като го обичате?
— Той не ме обича, Ваше величество.
— Той иска да се ожени за вас. Какво общо има това с любовта? О, детето ми, та помислете си само какво би означавало за вас връщането в Испания! След всичко, което сте преживели, чичо ви няма да пожелае да ви приеме в дома си. А що се отнася до гръмките приказки за приемането в манастир, Ние ви казваме открито, че сте глупачка. Има жени, които са създадени да бъдат монахини, но вие не сте от тях.
Мария не можа да скрие учудването си.
— Ние сме обичали двама мъже, Мария. Първият застраши съществуването Ни и трябваше да бъде пожертван. А вторият… — Кралицата вдигна рамене. — Той заплаши доброто Ни име и кралската Ни
