Мария се притисна до гърдите му и притихна, вслушана в силните удари на сърцето му. Двамата лежаха прегърнати, с преплетени крайници. Изведнъж Мария разбра, че вече не се страхува, не я беше грижа дори за невинността й. Тя имаше нужда от Ричард и той дойде, за да я пази. Каквото и да станеше, двамата бяха заедно. Мракът, който ги обгръщаше, вече не криеше заплаха. Топлият му дъх погали бузата й и тя усети диво желание да впие устни в неговите.
Откъм коридора долетя шум, следван от тихи гласове. Сър Ричард прошепна в ухото й:
— Бъдете смела и се старайте да лежите съвсем тихо. Ще ви напусна за малко, но знайте, че съм наблизо.
Норууд изчезна така безшумно, че Мария се огледа смаяно. Беше готова да повярва, че близостта му е била само сън. Тялото й трепереше като в треска, но тя се постара да се овладее и се зави до брадичката.
Следвайки указанията на сър Ричард, Мария затвори очи и се престори на дълбоко заспала. В следващия момент някой влезе в стаята и по пътя към спалнята на кралицата се спъна в един стол. Чу се полугласна ругатня. Мария се постара да остане напълно неподвижна и да диша равномерно.
Непознат глас прошепна дрезгаво:
— Тук ли спи сестра ви?
— Не. Урсула ми каза, че ще спи в самата спалня на кралицата, за да й прислужва, ако стане нужда. Обясних на онези отвън, че ми е нужна частна аудиенция по много спешен случай. — Уилям Лестър беше толкова възбуден, че забрави предпазливостта и повиши глас.
— Коя е тази жена?
— Доня Мария, испанската лейди.
— Говорете по-тихо, ще я събудите!
— Не се безпокойте, тя има здрав сън.
— Ако все пак се събуди, трябва веднага да я накараме да замълчи.
— Няма да бъде необходимо.
— Кой определя какво да се прави, вие или аз? Вземете фенера и се убедете дали момичето наистина спи. — Непознатият говореше задъхано и Мария долови в гласа му трудно удържим страх.
Тя усети леката топлина на свещта по бузите си, когато Уилям поднесе фенера съвсем близо до лицето й.
Свето Дево, къде е Ричард? Ако тези хора открият, че не е заспала, щяха да й прережат гърлото, преди да е успяла да извика.
Първият мъж проговори успокоено:
— По всичко личи, че малката е пила от каната, която предадохте на сестра си за кралицата. Моля се на бога Елизабет да е била жадна и да е изпила поне половин чаша.
В гласа на Уилям Лестър се прокрадна нетърпение:
— Вече ви казах, че Урсула не подозира нищо за заговора и съответно нямаше представа, че във виното има опиум. Казах й да ме чака на вратата, но вероятно е заспала. Елизабет е настояла придворната дама да пие първа и това е естествено. Ако не беше толкова предпазлива, милата ни кралица щеше отдавна да се е простила с живота си. Ако и двете спят, това е още по-добре за нас. — Той млъкна за малко, после продължи: — В случай, че нещо се обърка, не бива да обвиняваме Урсула.
Спътникът му изпухтя презрително.
— Да не мислите, че Уолсингъм ще я изпусне от лапите си? Не бива да си позволяваме грешки. Харнрок и Тишбърн ще дойдат само след минута, първо трябва да се справят с постовете. Стойте до вратата, за да ги пропуснете, и да вървим в спалнята.
Мария чу лекото отваряне на вратата и спря да диша, защото едва забележимо движение непосредствено до леглото й възвести нова опасност. В гласа на сър Уилям имаше дива решителност:
— Тишбърн, останете тук и внимавайте за испанската лейди. Не искам да ни попречи. Макар да я харесвам, няма да й позволя да се намеси в решителния момент. Ако направи и най-малкото движение… — Заплахата остана недоизречена и Мария изпита панически страх.
Тя усети нечий горещ дъх върху лицето си и се потърси от отвращение. Миризмата не беше на вино, а на повръщано. Очевидно мъжът изпитваше смъртен страх и беше принесъл някои жертви.
В името на Светата дева, тя трябваше да стори нещо, за да предупреди кралицата! Ако Урсула беше дълбоко заспала, заговорниците щяха да извършат смъртоносното си дело и да изчезнат преди разсъмване. Мислите се блъскаха в главата й. Къде бяха постовете? Дали ги бяха пронизали коварно в гръб? Къде беше сър Ричард, дали сега бдеше в покоите на кралицата?
Мария не бе чула отваряне на врата, но съзнаваше, че в това малко помещение сър Ричард не можеше да се скрие в някой ъгъл. Светлината на фенера беше съвсем слаба, но въпреки това влезлите щяха да забележат присъствието му. Отчаяна, Мария се молеше за помощ. Уолсингъм беше заложил този капан и сега трябваше да залови заговорниците в мрежата си. Дано някой дойде, преди сърцето ми да е спряло да бие от страх, повтаряше си настойчиво Мария. От друга страна пък — ако дойдеха войници, животът й щеше бъде изложен на страшна опасност, защото мъжът, който бе останал при нея, ще се опита да я убие и влезлите нямаше да успеят да го обезвредят.
Изведнъж се разрази същински ад. От покоите на кралицата се разнесе див вик. Урсула ли беше? След това прозвуча гласът на Елизабет, издигна се над бъркотията и заповяда да се въдвори ред и тишина. В коридора отекнаха тежки стъпки. Един офицер даде отсечени заповеди, чу се звън на оръжие. Болезнен стон прониза мрака, последва го отчаян вик.
— Спасявайте се, Тишбърн! Предадени сме!
Значи Уилям Лестър беше още жив…
В следващата секунда Мария забеляза, че пазачът й е отместил поглед от нея. Тя извърна леко глава и наполовина видя, наполовина усети ужаса и объркването му. Инстинктивно се хвърли настрана и изби камата от ръката му.
Мъжът извика изненадано, но се овладя бързо и посегна да я улови. Мария се отбраняваше с всички сили. Загубил ума и дума, той я удряше, където свари, но тя не отстъпваше под дъжда от удари.
Мария съзнаваше, че той има само една възможност за бягство. Ако я вземеше със себе си като заложница, сигурно щяха да го пропуснат по коридорите и той щеше да спаси жалкия си живот. Кралската гвардия щеше да бъде принудена да стои бездейна и да гледа как отвличат една от придворните дами на Нейно величество, в противен случай похитителят щеше да я убие безмилостно.
Мария почти не забелязваше бъркотията в кралската спалня, защото беше съсредоточила всичките си сили да се брани срещу побеснелия нападател. След минута някой блъсна вратата зад гърба й, тя се стресна и Тишбърн се възползва от случая да я хване. Той я изблъска от леглото, после притисна гърба й до гърдите си и тя усети лудото биене на сърцето му. Босите й крака едва достигаха пода.
— Пуснете я веднага, нещастнико! Тя не може да ви помогне с нищо. — Сър Ричард говореше спокойно и решително. Видът му издаваше безстрашие и способност да се справи с всяка трудност.
— Върви по дяволите, Норууд! Ако не ме пропуснете да мина, ще й прережа гърлото!
— Обкръжен сте. — Изведнъж Норууд й се стори безкрайно уморен. — И къде ще избягате? Ние знаехме всичко и контролирахме положението от мига, когато кралицата нареди тази нощ да й прислужва мистрес Лестър. Знаехме точно кога и къде ще ударите. Всичките ви съучастници са заловени. Като заплашвате доня Мария, вие си правите лоша услуга, не разбирате ли?
— Вървете в ада, Норууд! Щом съм осъден, ще взема и нея!
Мария усети как камата се заби в гърлото й и разряза нежната й кожа. Тя не смееше да се помръдне, гласът отказваше да й се подчинява.
Дълбокият властен глас на Елизабет сложи край на бъркотията. Всички млъкнаха и се обърнаха почтително към влязлата кралица.
— Не го закачайте, щом така желае. Ако с доня Мария се случи нещо лошо, човекът, който не е изпълнил заповедта ми, ще плати с главата си.
Надигна се одобрително мърморене. От мястото, където стоеше, Мария можеше да види добре кралицата. Тя се беше изправила до леглото й, царствена и властна в скромната си лятна нощница, макар че липсата на обичайната перука разкриваше безмилостно посивелите коси. Застаряващата жена, която стоеше там без официална роба и бижута, без огромната дантелена яка и кралските принадлежности, беше
