рокля. Едва сега Мария забеляза синините и червените резки по ръцете и шията си, които беше получила по време на борбата с Тишбърн. Тя се намръщи от болка, но продължи да се облича колкото можеше по-бързо. Слава богу, раната на шията щеше да се скрие под дантелената яка.
Ако кралицата откажеше да я приеме, тя не можеше да направи нищо повече за Урсула. При мисълта, че най-добрата й приятелка е затворена в ужасния Тауър, сърцето й се сви от болка. Спомни си посещението си там заедно със сър Уилям и болката стана непоносима. Уолсингъм и помагачите му не знаеха милост. Заговорниците щяха да бъдат подложени на жестоки мъчения, за да признаят вината си. Мария не беше сигурна дали не подозираха и нея, тъй като се беше престорила на дълбоко заспала, а преди това често я виждаха с Лестърови. Не, Уолсингъм щеше да я пощади. Самата кралица беше изразила загриженост за състоянието й и беше готова дори да пусне предателя да избяга, за да спаси придворната си дама. А след това й изпрати личния си лекар… На вратата се почука силно и Консуело вдигна уплашено глава. Мария стисна ръката й с такава сила, че дуенята изохка.
— Вижте кой е. — Бледа като платно, Консуело се подчини.
— Сър Ричард е, Мария. Пита дали се чувствате по-добре и можете ли да го приемете.
— Да, разбира се. Пусни го, Консуело.
Сър Ричард Норууд изглеждаше напълно здрав и в добро физическо състояние, но около устата му се бяха очертали жестоки линии, а дълбоките сенки под очите загатваха за нещо повече от една безсънна нощ.
Той се приведе над ръката й.
— По-добре ли сте вече?
— Да, благодаря ви. Все още съм малко упоена от приспивателното, което ми е дал лекарят, но скоро ще се оправя. Какво стана със заговорниците, сър Ричард? Всички ли са заловени?
— Да, всички, освен Бабингтън. Той е избягал, навярно на север. Имотите му са в Дербишир. Хванали са и отец Балард.
Мария кимна и сърцето й се сви от болка. Отец Джон беше проявил разбиране към грижите й и беше съумял да я утеши. Дори сега тя не можеше да повярва, че един йезуит, верен божи служител, би могъл да се включи в заговор за убийството на законната кралица.
— Много съм загрижена за Урсула Лестър. Тя е напълно невинна, убедена съм в това. Консуело каза, че според слуховете е била отведена в Тауър.
— Това е вярно.
— Тогава ще ида при кралицата и ще я помоля…
— Не ви препоръчвам да се застъпите за Урсула точно в този момент. Елизабет преживя страшна нощ и в момента е безмилостна. Но и нямате причини за безпокойство. Момичето ще бъде разпитано с цялото необходимо внимание — това е неизбежно. Може би все пак е знаела нещо за плановете на заговорниците и може да допринесе за разкриване на някои подробности около заговора. Все още не знаем всичко.
— Но тя е невинна!
— Може би познава и други мъже, които са посещавали брат й. Уолсингъм умее да измъкне всички подробности, които са му нужни, за да си състави цялостна картина на случилото се и да получи необходимите доказателства. Кралицата на Шотландия също падна в капана му.
— Спомням си, че заговорниците споменаха името й. Първо помислих, че става въпрос за нашата кралица.
— Уолсингъм е решен да премахне Мери и този път ще има успех.
Мария го погледна стъписано.
— Но тя е роднина на Елизабет!
— Права сте, но това не й попречи да кове интриги и да участва в заговори, целящи смъртта на братовчедка й. От месеци предполагахме, че се е свързала с Испания, но нямахме доказателства. — Той се усмихна ледено. — А сега се издаде сама. Намерихме писмо, в което се говори за нападение откъм Холандия и се възхвалява верността на английските й привърженици. Споменава се и заговорът за убийството на Елизабет, който преживяхме тази нощ и който, слава богу, не успя. Говори се и за план, който цели да освободи Мери от килията й в Чартли.
— Как е могла да бъде толкова неразумна… — прошепна смаяно Мария.
— Писмото беше написано със специален код, а и Мери е била убедена, че няма да попадне в чужди ръце, затова е била откровена. — Сър Ричард махна с ръка. — За съжаление не е могла да знае, че цялата й кореспонденция, включително пътищата, по които са били предавани посланията й, са били следени от Уолсингъм.
Изведнъж Мария се почувства много зле. Беше ужасена от разкритието за заговора, едва не загина от ръката на един от участниците, но начинът, по който бяха заложили капан на заговорниците, остави в сърцето й чувство на дълбока горчивина. Тя съзнаваше, че трябва да има хора, които да защитават кралицата и сигурността на Англия. Одобряваше дейността им и допусна Уолсингъм да я използва като инструмент, за да спаси Урсула от мъченията. А сега се чувстваше като палач…
През това време сър Ричард продължаваше да разказва:
— Шотландската кралица Мери получи бъчвичка от известната бира, която се произвежда в Бъртън, близо до крепостта Чартли. Уолсингъм заповяда да сложат в бъчвичката тръбичка, в която да крият посланията. Един от най-верните му хора, Джифърд, се сприятели с един от водачите на заговора, а именно с Морган. — Той се изсмя дрезгаво. — Онзи човек се оказа невероятно глупав и толкова убеден в успеха на начинанието, че поръча да му направят портрет заедно с още няколко заговорници, за да си имат спомен от славния заговор. Това беше най-сигурният път да затегнем примката около шиите им. Все пак нямахме сериозни доказателства, докато случайността не ви отведе в жилището на Уилям Лестър, където подслушахте разговора между водачите. Впрочем, Лестър е един от шестимата главни заговорници и името му се споменава често в писмата, които разменяха Бабингтън и кралица Мери.
— Значи кралицата е отговорила и на последното му писмо?
— Да, и е изразила съгласие с убийството на Елизабет.
Мария сведе глава. Мислеше за всички онези глупави мъже, вкарани в клопката от умелата игра на Уолсингъм, този тих, тъмен, циничен мъж, който постоянно бдеше и чакаше и използваше всеки, който можеше да му помогне. Двамата със сър Ричард бяха използвали и нея, тя беше само безволев инструмент в ръцете им. Мария потрепери въпреки августовската жега. Сър Ричард заключи успокоително:
— Всичко свърши, Мария. Вече няма от какво да се боите. Нито Лестър, нито Тишбърн могат да ви сторят зло. Щях да го убия със собствените си ръце, ако не бях сигурен, че сега го очаква много по- мъчителна смърт, отколкото щеше да получи от мен.
— И вие сте лишен от милосърдие… също като господарят ви.
— Той се осмели да заплаши живота ви. Наистина ли мислите, че трябваше да проявя милост към него?
Мария извърна глава, ръцете й затрепериха. Толкова й се искаше да вярва, че гневът на сър Ричард е плод на любовта му към нея. Не, засегната беше единствено гордостта му на собственик: нещастният Тишбърн се беше опитал да му изтръгне испанската плячка, а тя беше единствено негова. Той наказа Тишбърн единствено за това посягане върху честта му, наказа го жестоко и безмилостно.
Тя се раздвижи неспокойно и сър Ричард скочи от мястото си.
— Изморих ли ви с моите приказки?
— Не, не, добре съм. Само че… толкова съм развълнувана…
Норууд се наведе и целуна учтиво връхчетата на пръстите й.
— Вие сте най-мекосърдечното същество, което познавам. Да не мислите, че Лестър щеше да ви пощади, ако се бяхте изпречили на пътя му и се бяхте опитали да осуетите плановете му? — Той се отправи към вратата, но се обърна още веднъж. — Моля ви, починете си добре. Аз ще дойда скоро. Време е да помислим за нашето бъдеще.
Мария направи опит да се усмихне. Сега не можеше да му каже какво мисли за плановете му.
На следващия ден младата жена настоя да поеме отново задълженията си на придворна дама. Промененото отношение на дамите към нея я забавляваше и същевременно я натъжаваше. Любопитните погледи, с които следяха всяка нейна стъпка, бяха пълни с нескрито възхищение и се различаваха твърде
