тяхната кралица. В овладяната стойка на крехкото тяло личеше царственост, а вдигнатата ръка, която беше недвусмислено предупреждение за онези, които биха се осмелили да престъпят заповедите й, беше на истинска владетелка.
Мария откри Ричард непосредствено до кралицата, десницата му стискаше дълъг нож, насочен към сърцето на Тишбърн. След заповедта на кралицата той отстъпи крачка назад и Тишбърн въздъхна облекчено в ухото на Мария. Без да се бави, похитителят я обърна рязко към вратата и я заблъска към коридора.
Отново прозвуча гласът на кралицата:
— Стражи, пуснете го да мине! Направете, каквото ви казвам.
Мария не усещаше как се движи напред. Босите й крака се влачеха по гладкия под, тя се олюля и политна да падне. Ножът затрепери в ръката на Тишбърн, от гърдите му се изтръгна ядно проклятие и присъстващите заговориха полугласно. Мария различи уплашени стонове. Ръката на похитителя беше влажна от пот и той я изтри бързо в дрехата си, после подаде ръка на Мария да стане и двамата продължиха пътя си. За момент оръжието му остана далече от шията й. Младата жена хвърли ужасен поглед към безкрайния коридор. Изпълнявайки заповедта на кралицата, въоръжените стражи се разстъпваха, за да им сторят път. Зад тях — Мария не можеше да види това, но го усещаше — плътната редица мъже в ризници мъже се затваряше отново. Алебардистите бяха готови да се намесят при първия удобен случай.
Уолсингъм беше заложил капана си с изключително умение. Повече от дузина, вероятно цяло отделение алебардисти бяха повикани в покоите на кралицата. Ако Тишбърн не беше взел заложница, пътят му за бягство щеше да бъде отрязан.
Ами ако той напуснеше безпрепятствено палата и стигнеше до големия портал, какво щеше да стане с нея? Можеше ли да бъде сигурна, че ще я пусне на свобода, или ще я принуди да остане с него, докато се скрие на сигурно място?
Мария стисна здраво зъби и съсредоточи цялото си внимание върху непосредствената опасност. Трябваше да върви спокойно и да не се спъва повече. Острието на ножа отново беше съвсем близо до вената на врата й. Очевидно кралицата ценеше живота й достатъчно високо, за да даде възможност на един от заговорниците да избяга. Тази мисъл й вдъхна сила и поне малко утеха. Тя изпрати безмълвна молитва към Светата дева и смирено помоли за прошка. Тънката риза беше залепнала за мокрото й от пот тяло. Забравил всичко около себе си, мъжът продължаваше да я тласка напред.
Освобождението дойде така внезапно и неочаквано, че Мария се строполи на пода. Убедена, че ножът е свършил смъртоносното си дело, тя остана да лежи на дъските, скрила лице в ръцете си, малко учудена, че не изпитваше болки. Не беше чула нито звук, нито предупредителен вик. Когато най-после събра сили да се изправи на колене, тя видя, че Ричард Норууд се е вкопчил в смъртоносен двубой с похитителя й. Ножът се изплъзна от безчувствените пръсти на заговорника и Мария посегна да го вземе, без да осъзнава какво прави. Обърканите й мисли напразно се мъчеха да открият как сър Ричард бе успял да се промъкне толкова близо до нея. Тя сграбчи ножа, един от стражите се втурна към нея и я загърна с наметката си. Когато я отведоха настрана, Мария се опита да протестира, защото искаше да види как ще свърши битката.
Тишбърн нямаше никакъв шанс. Пръстите на Норууд се впиха в гърлото му и дъхът му спря. Макар че се биеше като полудял, той не можеше да се справи с многократно превъзхождащия го противник. На лицето на сър Ричард се беше изписал онзи израз на нападащо диво животно, който някога беше уплашил Мария до смърт. Тя си припомни задушната долна палуба на галерата и хищническите сиви очи на полугодия роб и потръпна от ужас.
Гласът на кралицата заповяда битката да бъде прекратена. Елизабет си проправи път между строените алебардисти и се изправи в непосредствена близост до двамата вкопчени в смъртна хватка мъже.
— Ричард Норууд, искаме този предател да бъде отведен в Тауър, а след това да увисне на бесилката в Тайбърн. Нима смятате да Ни лишите от законното Ни удоволствие?
За момент Мария повярва, че Ричард ще се противопостави, но след кратък миг на колебание той разхлаби хватката си и Тишбърн се отпусна на пода, като охкаше и се гърчеше. Двама от стражите го взеха помежду си и го повлякоха към изхода. Краката му се влачеха безсилно по дъските.
Кръвожадният блясък изчезна от очите на Ричард Норууд, той се изправи и отвори широко ръце. Мария изплака облекчено и се хвърли в обятията му, без дори да се замисли колко много хора ги гледаха.
— Простете ми, скъпа — зашепна в ухото й той, докато нежно милваше влажните й коси. — Отидох да бдя над кралицата, без да помисля, че онези подлеци ще оставят човек да ви пази. Бях близо до вас, през цялото време, а се оказах неспособен да ви защитя. Простете ми!
— Но нали именно вие ме спасихте — отговори с безкрайна любов Мария, все още замаяна от преживения ужас. Едва сега осъзна каква опасност беше избягнала, тялото й затрепери неудържимо, главата й падна на гърдите на Норууд и тя загуби съзнание. По заповед на кралицата Норууд я вдигна на ръце и я понесе с бързи стъпки към спалнята й.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Когато дойде на себе си, Мария видя, че лежи в собствената си стая. На края на леглото беше седнала Консуело и я наблюдаваше със загрижено лице. Леглото на Урсула беше празно. При тази гледка очите на Мария се напълниха със сълзи. Тя зарови глава във възглавницата и захълца отчаяно. Консуело стана, донесе топла вода и кърпа и се опита да я утеши.
— Не бива да плачете, защото и без това не сте добре — говореше настойчиво тя. — Личният лекар на Нейно величество беше тук да ви прегледа и каза, че е бил изпратен в стаята ви по изричната заповед на кралицата. Ако ви намери в това състояние, ще обвини мен, а сър Ричард…
Мария обърна глава и изгледа неспокойно дуенята си.
— Какво е станало със сър Ричард? Да не е ранен?
— Не, не, мила, успокойте се. Той ви отнесе в спалнята на кралицата, дамите се погрижиха за раната ви и ви облякоха чиста нощница, а после дойде лекарят. Знаете ли как се уплаших от него — такъв един едър, с мрачно лице…
— Моля те, Консуело, говори ми за сър Ричард.
— Той остана през цялото време в приемната, за да бъде сигурен, че ще се погрижат добре за вас и че раната не е опасна за живота ви. От шията ви течеше кръв. Лекарят ви даде приспивателно. Не помните ли?
Мария поклати глава и махна нетърпеливо с ръка.
— Колко време съм спала? Какво стана с мистрес Лестър?
Консуело вдигна рамене.
— Не знам. Говори се, че… Не разбрах всичко, но мисля… май са я отвели в Тауър.
— Света майко божия, не, само не там! Трябва да отида при кралицата!
— Никой няма право да влиза при кралицата, освен почетните й дами. Спахте дълго, сега е следобед. Междувременно се случиха много неща. Няколко мъже са арестувани, стражите са удвоени. Никой няма право да влиза или излиза в палата, без да се подложи на строга проверка. Някои дами са полудели от страх.
— Мога да си представя — отбеляза сухо Мария. — Знаеш ли къде е сър Ричард?
— Каза, че по-късно ще дойде отново, за да се осведоми за състоянието ви. Изглеждаше много измъчен. Мисля, че отиде в града.
— Трябва веднага да говоря с него, но, моля те, Консуело, не в този вид. Дай ми една рокля и ми помогни да се облека. Трябва незабавно да се застъпя за Урсула, не разбираш ли!
— Лекарят каза да останете цял ден в леглото и…
Мария погледна унищожително дуенята си.
— Консуело, аз те обичам с цялото си сърце, но понякога не мога да те търпя! Кълна ти се, че ако се опиташ да ми попречиш, ще приложа насилие! Трябва да отида при кралицата, трябва!
Тя отметна завивката и се изправи. Ала когато стъпи на краката си, разбра, че е направила грешка, като се е раздвижила така рязко. Помещението се разми пред очите й и тя се отпусна безсилно на леглото. Приспивателното продължаваше да действа. Трябваше й повече време, за да преодолее слабостта си.
Консуело заклати укорно глава, но побърза да изпълни заповедта. Донесе чиста долна риза и подходяща
