брака, с такъв язвителен тон. — И ако Калвърт не иска да ги каже, аз ще го сторя вместо него. Първо, ако ти не изпращаше редовно малките си съобщения, Лаворски е щял да си помисли, че става нещо нередно, да зареже последните тонове злато в трюмовете на „Нантвил“ и да се измъкне, преди ние да успеем да дойдем. Хора като Лаворски имат силно развито шесто чувство за предстояща опасност. Второ, те никога не биха си признали престъпленията, ако не бяха убедени, че с нас е свършено. Трето, Калвърт искаше да се стигне до такава ситуация, при която всички погледи да са насочени към „Файъркрест“, така че хората на капитан Роли да могат да заемат местата си, за да не се стига до излишно проливане на кръв — а защо не и твоята кръв, скъпа Шарлот? Четвърто, което е много важно, ако ти не поддържаше постоянна радиовръзка с тях почти до момента на нахлуването ни през тези врати и не им беше казала, че идваме — а за да можеш да ни чуеш, ние дори щяхме да оставим вратата на салона отворена — тук щеше да избухне такава престрелка, че биха загинали и аз не знам колко души. Но така те са били убедени, че контролират ситуацията, че капанът е готов и че ти си на борда ни с пистолет, за да ни поставиш в шах, когато му дойде времето. Пето, най- важното, — капитан Роли се е бил прикрил на стотина метра от тук, в напречния тунел, а хората му са били далече, в едно складово помещение в замъка. Как според теб биха могли да разберат кога точно да се намесят, и то така, че да действуват едновременно? Естествено, те имат портативни радиостанции и са чували всяка дума от разговорите ни тук. Не забравяй, че собственият ти предавател е откраднат от „Файъркрест“. Това всъщност е бил предавателят на Калвърт. Той е знаел използуваната от тебе честота и снощи я е съобщил където трябва. Това е станало, след като ти е дал… ъ-ъ-ъ… да си пийнеш нещо и после е проверил предавателя ти, преди да се обади от замъка.
Шарлот се извърна и ми каза:
— Смятам, че ти си най-презреният и най-подозрителният тип, когото някога съм срещала. — Очите й блестяха: дали от сълзи, или от друго, беше трудно да се каже. Чувствувах се страшно неловко. Тя ме хвана за ръката и тихо прошепна: — Как може да си толкова глупав! Та онзи пистолет можеше да гръмне. Щях да те убия, Филип!
Погалих ръката й и отвърнах:
— Май сама не си вярваш.
Не беше най-добрият момент да й казвам, че ако този пистолет бе гръмнал, сигурно завинаги бих загубил вяра в триъгълните пили.
Сивата мъгла бавно се вдигаше, а зората вече хвърляше отблясъци върху поукротилото се море, когато Тим Хъчинсън леко завъртя щурвала на „Файъркрест“ към Илън Оран.
Бяхме само четирима души на борда — аз, Хъчинсън, мисис Макекърн и Шарлот. Бях казал на Шарлот да отиде да си отпочине в замъка на Дъб Сгир, но тя не ми обърна никакво внимание, помогна на мисис Макекърн да се качи на борда и остана с нея. Доста самонадеяна дама — вече виждах колко неприятности ще си имам в предстоящите години. Чичо Артър не дойде с нас. Тази нощ нищо не би могло да го накара да се качи на „Файъркрест“. Той сигурно вече предвкусваше насладите на седмото небе. Вероятно седеше пред огъня на камината в гостната на замъка, отпиваше от превъзходното уиски на лорд Кърксайд и разказваше подвизите си на омаяната аристократична публика. Ако имах късмет, той можеше да спомене и моето име веднъж-дваж, докато раздуваше епичната история. Макар че едва ли.
Мисис Макекърн не предвкусваше подобни наслади. Тя отдавна вече се намираше в рая. Дребничката възрастна дама се усмихваше и усмихваше през целия път до дома си на Илън Оран. Надявах се, че старият Доналд Макекърн се е сетил да си смени ризата.
Информация за текста
© 1966 Алистър Маклейн
© 1991 Сергей Христов, превод от английски
Alistair MacLean
When Eight Bells Toll, 1966
Сканиране: Бате Коста, 2008
Редакция: Abalone, 2009
Издание:
Алистър Маклейн. Устата на гроба
Издателство „Петрум Ко“
Редактор: Иван Тотоманов
Художник: Кирил Ангелов
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12240]
Последна редакция: 2009-06-20 23:33:48
1
Кавалер на „Ордена на Банята“ — Б.пр.
