Откъм стълбите долетя приглушен звук от експлозия. Чичо Артър погледна Роли, който кимна:
— Пластичен експлозив, сър.
— Великолепно, великолепно — Чичо Артър светеше от удоволствие. — Ще ги видиш всеки момент, Кърксайд.
Той се запъти към стената, където стоеше старият Скурас с ръце на тила, протегна се и му спусна ръцете, а после дълго разтърсва десницата му, сякаш се опитваше да я изтръгне.
— Не ти е тук-мястото, Тони, приятелю. — Това беше един от великите моменти в живота на чичо Артър. И той го отведе при лорд Кърксайд. — Било е ужасен кошмар. Ужасен кошмар, приятелю. Но сега всичко приключи.
— Защо го направи? — глухо изрече Скурас. — Защо, за бога? Знаеш ли изобщо какво направи?
— За мисис Скурас ли говориш? За истинската мисис Скурас? — Във всеки от нас живее актьор, но най- вече в чичо Артър. Той дръпна назад ръкава си и внимателно погледна ръчния си часовник. — Тя кацна в Лондон от Ница преди малко повече от три часа. Вероятно вече е в клиниката.
— Какво значи това, за бога? Чуваш ли се какво говориш? Жена ми…
— Жена ти е в Лондон. Дамата тук е Шарлот Майнър и винаги е носела това име. — Погледнах Шарлот. Пълно недоумение последвано от проблясъци на надежда. — Преди известно време, следвайки плана си, приятелите ти Лаворски и Долман отвличат жена ти, за да те принудят да им съдействуваш и да им предоставиш средствата си. Според мен, Тони, на тях не им е харесвало това, че ти си милионер, а те — само директори. Всичко са били измислили, дори са имали нахалството да твърдят, че ще влагат постъпленията в империята ти. Но жена ти успява някак си да избяга и те хващат братовчедка й Шарлот, която е и най-добрата й приятелка, и към която жена ти е силно привързана, и заплашват, че ще я убият, ако не получат обратно мисис Скурас. Мисис Скурас веднага се предава. Това ги подсеща, че могат да имат два дамоклеви меча над главата ти, вместо един, и те решават да задържат Шарлот заедно с жена ти. Така можели да бъдат сигурни, че ще правиш точно каквото се иска от тебе. А за да ви контролират по-лесно, а и за да придадат по-голяма достоверност на историята за смъртта на жена ти, измислят версията, че вие двамата сте били тайно женени.
Чичо Артър беше деликатен човек. Изобщо не спомена, че мозъчните увреждания, получени от мисис Скурас при автомобилна катастрофа две години преди мнимата й смърт, постепенно се бяха влошили до такава степен, че тя едва ли някога щеше да напусне болницата.
— Как успя да се досетиш за всичко? — запита лорд Кърксайд.
— Не съм се досетил. Трябва да отдам дължимото на сътрудниците си — щедро отвърна чичо Артър. — В полунощ във вторник Хънслет се свърза с мен по радиото. Предаде ми списък от имена на хора, за които Калвърт искал спешни и изчерпателни сведения. Този разговор е бил подслушан от „Шангрила“, но те не са знаели за какво говори Хънслет, защото при радиовръзките ни всички лични имена са кодирани. По-късно Калвърт ме осведоми, че когато е видял сър Антъни във вторник вечерта, му е направило впечатление, че той преиграва. Според него преигравал, но само донякъде. Сторило му се, че сър Антъни е потресен от мисълта за смъртта на жена си и е много отчаян. Смятал, че истинската мисис Скурас не била мъртва, защото не можел да си представи как човек, който така открито показва колко му е скъп споменът за жена му, може да се ожени отново два-три месеца по-късно. Очевидно го бил направил в името на единствения човек, когото наистина обичал дълбоко. Аз веднага се свързах с Франция. Полицията в Ривиерата отвори гроба в Бюли, където я били погребали, защото тя уж била починала в някакъв близък санаториум. Ковчегът бил пълен с пънове. Това ти си го знаел, Тони.
Старият Скурас кимна. Той сякаш живееше в някакъв сън.
— След половин час полицаите открили кой бил подписал смъртния акт, а до края на деня заловили и лекаря. Обвинили го в убийство. Съгласно френското законодателство това е възможно, когато липсва тялото на покойника. Лекарят веднага ги завел в частната си клиника, където държал под ключ мисис Скурас. Лекарят, старшата сестра и още неколцина други вече са арестувани. Защо, по дяволите, не ни потърси преди всичко това?
— Държаха Шарлот и заплашваха, че веднага ще убият жена ми. Пък и ти какво би могъл да направиш?
— Един господ знае — отвърна чистосърдечно чичо Артър. — Тя е добре, Тони. Калвърт говори по радиото в пет часа тази сутрин. — И чичо Артър посочи с палец нагоре. — Използува предавателя на Лаворски в замъка.
Скурас и лорд Кърксайд изумено зяпнаха. Лаворски, от чиято уста продължаваше да тече кръв, и Долман изглеждаха като ударени с мокър парцал по главата. По-широко отворени очи от тези на Шарлот не бях виждал. Тя ме гледаше по доста особен начин.
— Вярно е — каза Сюзан Кърксайд. — Бях с него, но той ми каза да не казвам на никого. — Тя дойде, хвана ме за ръката и ми се усмихна. — Още веднъж искам да се извиня за това, което казах снощи. Мисля, че сте най-чудесния човек, когото познавам. С изключение на Роли, разбира се.
Тя се извърна, защото по стълбите се чуха някакви стъпки, и мигновено забрави за втория най-чудесен човек в живота си.
— Роли! — извика тя. — Роли!
Видях как Роли разпери ръце да я прегърне.
Преброих ги и установих, че липсващи нямаше. Тук бяха всички — синовете на полицая Макдоналд, Ролинсън, синът на Кърксайд, както и изчезналите от малките лодки, за които знаехме. Зад тях пристъпваше дребна старица в дълга тъмна рокля и шал на главата. Отидох при нея и я хванах за ръката.
— Мисис Макекърн — казах й аз. — Скоро ще ви отведа у вас. Вашият съпруг ви очаква.
— Благодаря, млади човече — отвърна тя приветливо. — Ще бъде много мило от ваша страна. — И тя ме хвана за ръката, сякаш вече принадлежах само на нея.
Към нас се приближи Шарлот Скурас и ме хвана за другата ръка, не толкова собственически, но пред всички. Не ми беше неприятно. Тя каза: — Знаеше ли за мен? Кога разбра?
— Знаел е — намеси се замислено чичо Артър. — Каза, че е знаел. Но ти това на мен не си ми го обяснил, Калвърт.
— Не беше трудно, сър. Ако човек знае всички факти, искам да кажа — добавих бързо аз. — Всъщност към тебе, Шарлот, ме насочи сър Антъни. Посещението, което направи на „Файъркрест“, за да приспи евентуалните ни подозрения относно счупения радиопредавател, по-скоро ме изпълни с още подозрения. При нормални обстоятелства, сър, вие не би трябвало да идвате при мен, а да отидете в полицията на брега или поне до първия обществен телефон. След това, за да насочите разговора към прерязания телефонен кабел, вие започнахте да се питате дали неизвестният унищожител на радиопредаватели не е повредил и двата обществени телефонни поста на острова, за да ни откъсне напълно от света. За човек с вашата интелигентност подобна идея е пълна глупост, защото почти всяка къща в Торбей има телефон. Само че сте смятали, че ако вие самият споменете нещо за прекъснат кабел, това може да прозвучи подозрително и затова не го направихте. После сержант Макдоналд ми разказа как в Торбей всички ви уважавали, което беше в рязко противоречие с поведението ви във вторник вечерта на „Шангрила“. Просто реших, че има нещо гнило. Тази викторианска мелодрама, която вие и Шарлот разиграхте онази нощ, ме заблуди за не повече от пет секунди. Не беше възможно човек, който така много обича жена си, да се държи толкова лошо с друга очевидно хубава жена.
— Благодаря, сър — промърмори Шарлот.
— Някак си не се връзваше да я изпраща да донесе снимката на жена му, освен ако някой не му беше наредил. А това ви е било наредено от Лаворски и Долман. Не беше за вярване и че тя ще отиде и ще я донесе — онази Шарлот Майнър, която познавам, по-скоро би ви ударила по главата с нещо, сър. Следователно, щом вие не сте това, на което се правите, значи същото важи и за теб, Шарлот. По този начин злодеите смятат, че подготвят почвата за бягството ти от злия барон, така че, като дойдеш на „Файъркреет“ да станеш тяхното око и ухо и да ги информираш за всички наши ходове, тъй като не са сигурни дали няма да открием скрития от тях малък предавател в машинното ни отделение. След като разбират, че сме открили Хънслет — а по онова време те вече са си прибрали предавателя — не им е оставало нищо друго, освен да се опитат да те изпратят на борда на „Файъркрест“. За по-голяма убедителност ти насиняват и окото — гримът вече почти се е размил — правят няколко грозни белега на гърба ти и те пускат във водата с една малка найлонова торбичка около кръста ти, където са пистолетът и
