— Добре. Искрено ли се разкайвате за греховете си?
Мария се поколеба и отговори:
— Не. Не съжалявам за случилото се.
— Тогава защо дойдохте тук?
— Не знам. Извинявайте. Само ви загубих времето. Искаше ми се да поговоря с някого.
Тя стана и понечи да отвори вратата.
— Мария.
Обърна се и видя, че свещеникът е долепил лице до решетката.
— Мария, моля ви, седнете. Трябва да говоря с вас.
— Откъде знаете името ми?
— Не мога да ви обясня сега. Слушайте внимателно. Не бива да се бавите, защото Хенрик ще се усъмни. Искам да ви помогна. Някои хора във Ватикана знаят какво става тук. Правим, каквото можем, за да премахнем влиянието на баща ви и неговата Лига. Но се нуждаем от вашата помощ. Някой каза ли ви, че сте в опасност? И че хората от британския екип, изпратен да ви охранява, са убити?
— Да. Баща ми ми каза преди по-малко от час. Мисля, че съпругът ми иска да ме убият. Той изпрати някъде сина ни Паул.
— Да. Знаем това. Искаме да ви помогнем да си го върнете. Баща ви каза ли какво мислят да правят с вас?
— Още не. Знаете ли къде е Паул?
— Да. В Аристорф, близо до Мюнхен. Но не се тревожете, той е в безопасност. Грижат се добре за него. Първата ни задача е да спасим вас. Освен това трябва да помислим и за приятеля ви доктор Гулд. Имате ли представа къде е той?
— В Лондон. Но това е всичко, което знам. Британското разузнаване се грижи за него.
— В такъв случай той е в голяма опасност.
— Не разбирам.
— Няма време да ви обяснявам. Трябва да ми се доверите. Ще видя какво мога да направя. А сега се прибирайте вкъщи. Дръжте се спокойно. Веднага щом узнаете какви са намеренията им, кажете на мисис Негъл. Тя ме познава. И много ви обича. Ще ми донесе всяко съобщение, което й дадете. Доверете й се. Когато сме готови да действаме, ще ви предам указания чрез нея. Прощавам ви в името на Отца, Сина и Светия дух. Върви в мир, дете мое.
Мария излезе. Хенрик не бе мръднал от мястото си.
55.
— Качвай се в колата! Бързо! Паркър се огледа. Джек Гулд стоеше до него. Нямаше време за въпроси. Обърна се и седна зад волана. Джек се настани до него.
— Мислех, че си мъртъв — рече Паркър.
— И аз мислех същото за теб. Да се махаме оттук.
Паркър настъпи газта. В далечината се чуха полицейски сирени. Вече виждаше фаровете им. Зачуди се кому ли ще се падне тежката задача да обясни какво се бе случило и кого ще обвинят. Вероятно някой нещастен полицай както обикновено. А ИРА щеше да бъде изкупителната жертва.
— Как успя да се измъкнеш? — попита той.
— Бил Блеър получи предупреждението ти три минути преди атаката. Веднага дойде в стаята ми и ме изведе.
Джек беше само по риза и панталони.
— Хукнах по аварийното стълбище. Сетне се чу стрелба и Бил се върна. Каза ми да мина през предната врата и да се скрия, докато дойдеш. Така и направих. Какво става, по дяволите?
— И аз бих искал да знам. Предполагам, че Източният кръст показва мускули. Току-що се опитах да се свържа с базата в Челси, но линията беше прекъсната. Премахнали са екипа ни в Париж. Имам заповед да те закарам в Шотландия.
— А Мария? Как е тя? Къде е?
— В Париж. Но не зная как е. Ако установим връзка с Феликс…
— Как така не знаеш? Нали изпрати хора да я охраняват? Това беше екипът, който убиха, нали?
— Съжалявам. Не можем да предвидим всичко. Никой не очакваше такова развитие на нещата.
— И още как! Не можеш ли да ме закараш в Париж?
— Вече ти казах, че заповедта ми е да те заведа на север. Стигнем ли там, ще възстановим връзката.
— Спри.
— Какво?
— Нали чу?
Имаше много коли по пътя към магистрала А1. Паркър намери свободно място, отби и спря. Джек понечи да отвори вратата.
— Моля те, доктор Гулд. Не слизай от колата.
— Негодници! Пуснахте я да се върне при съпруга й. А сега ми казваш, че дори не можете да й осигурите охрана.
— Джек, това е война. Случилото се сега е продължение на събитията през 40-те. Едва ли ти е ясно какво става.
— Разбирам само, че Мария е в опасност. Трябва да отида в Париж.
— Не ставай глупав. Как мислиш, че ще стигнеш дотам? Нямаш нито пари, нито документи. Дори палто. Обещавам ти, че не всичко е свършило. Ще спасим Мария.
— Така говореше и преди.
Джек се обърна и отвори вратата. В същия миг чу изщракване зад гърба си. Погледна и видя, че Паркър държи пистолет.
— Казах ти да не се правиш на глупак. Трябва да участваш в играта. Задължен си ни.
Джек го изгледа продължително.
— Майната ти — каза той, слезе от колата и тръшна вратата.
56.
— Мария, това е сестра Зофия. Дошла е чак от Честохова, за да бъде с теб. Боя се, че говори само полски. Ще трябва да се оправиш някак. Когато беше малка, полският ти беше много добър. Но това няма да има значение, когато отидеш в метоха. Там ще ти заповядат да дадеш обет за мълчание. Монахинята стоеше настрана. Дългото и старомодно облекло изглеждаше съвсем не на място в красиво обзаведената с изящни тъкани и скъпи украшения стая. Имаше повехналия вид на човек, обърнал гръб на живота. Обстановката явно нямаше значение за нея.
— Тя знае ли, че не искам да ходя там?
— Сестра Зофия не се интересува от желанията ти. Знае само, че един кардинал, покровител на нейния орден, я моли да те придружи до Честохова. Ще изпратя един от хората си с вас, за да съм сигурен, че сте в безопасност. И че няма да направиш глупостта да се опиташ да избягаш. Пристигнеш ли в метоха, игуменката ще отговаря за теб. Казва се майка Алиса. Сградата е построена през 1644. Орденът е известен като Сестри на покаянието.
— Татко, не разбираш ли, че постъпката ти е нелепа? Ти се подиграваш с истинското религиозно призвание.
— А стореното от теб е подигравка с всичко свято.
— Нима? Има ли нещо свято за теб, освен самият ти?
— Мария, моля те, не ми противоречи. Това е единственият изход. Карл ще те убие. Не го ли разбираш? Той знае за връзката ти с Джек Гулд. Провървя ти, че Чечановски ме подкрепи. Той успя да убеди Карл и баща му.
— И колко ще стоя там?
