четирите гореспоменати личности и се обърне внимание на това как са се справили с тази задача Филип, бащата на Александър Велики, и много други монархии и републики. На техния опит се осланям напълно.
ГЛАВА XIV
ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ВЛАДЕТЕЛИТЕ КЪМ ВОЕННОТО ИЗКУСТВО
Владетелят трябва да направи военното изкуство единствен предмет на заниманията и интересите си. То е единственото изкуство, на което трябва да се посветят онези, които управляват. Чрез него запазват властта си наследствените владетели, но често чрез него се домогват до властта и обикновени граждани. Мнозина князе са изгубили властта си като са мислели повече за наслади, отколкото за оръжие. Когато някой крал пренебрегва военното изкуство, рискува да загуби престола си, а когато го владее до съвършенство, винаги може да се надява, че ще го има в ръцете си. Франческо Сфорца от обикновен гражданин стана дук на Милано, защото разполагаше с войска, а синовете му от дукове станаха обикновени граждани, защото избягваха неудобствата на военния живот. Нищо не може да предизвика по-естествено незачитането на владетеля от факта, че той стои далече от войската си. От подобна лоша слава владетелят трябва да се пази повече от всичко друго.
Между въоръжените и невъоръжените не могат да се установят нормални отношения. Не е естествено въоръжени да се подчиняват доброволно на невъоръжени, както и те да се чувствуват спокойни и сигурни сред въоръжените си служители. Едните ще хранят презрение, а другите подозрение, и при подобни чувства е естествено да не могат да живеят и действат в съгласие. Владетел, който не познава военното изкуство, не може да бъде уважаван от войниците, нито да им се довери.
Затова всеки владетел трябва да се отдава всецяло на военното изкуство особено в мирно време, като го изучава теоретически и практически с военни упражнения. Нужно е да държи войските си в ред и да ги ръководи в упражненията. Освен това, трябва да ходи редовно на лов, за да закали тялото си, от една страна, и от друга — да опознае планините, долините и равнините, и да изучи характера на реките и блатата. От това ще извлече двойна полза — ще познава страната си и ще знае как по-добре да я защити и като познава добре местата в своята страна, той ще може да обхване и разбере лесно и ония, които вижда за първи път пред очите си. Склоновете, долините, планините, реките и блатата, които имаме в Тоскана, са подобни на тези в другите провинции; така, като познава добре собствената си страна, той ще може лесно да се ориентира и в другите страни. Не я ли познава, няма да може да напада неочаквано врага, да води войските, да влиза в сражение когато трябва и да избира благоприятно място за бивак.
Древните писатели хвалят Филопомен,59 князът на ахейците, и за това, че в мирно време се занимавал само с военно изкуство. Когато пътувал, често спирал приятелите си и им задавал подобни въпроси: „Ако неприятелите ни бяха върху онзи хълм, а ние с войските си се намирахме тук, кой щеше да е в изгодно положение? Как бихме могли да го нападнем? Ако поискаме да се оттеглим, как би трябвало да действуваме? Или пък, ако те поискаха да се оттеглят, как би трябвало да ги проследим?“ Така той им представял всички случаи, които можели да се появят по време на война, изслушвал мненията им и изказвал своето, като го подкрепял с доводи. Благодарение на тези разговори, когато е воювал, рядко имал случай, с който не е могъл да се справи.
Що се отнася до теоретическата подготовка, князът трябва да чете историята и да изучава делата на великите хора. Той трябва да изучи как са командвали във време на война и да разбере причините за победите и пораженията им. Това ще помогне да печели победи и да избягва поражения. Трябва да следва примера на някои велики хора, които са вземали за образец някой прославен и велик мъж, като са се стремели да вървят по стъпките му. Александър Велики е подражавал на Ахил, Цезар — на Александър, Сципион — на Кир. Който познава живота на Сципион и го сравни с живота на Кир, описан от Ксенофонт, ще види, че Сципион е бил като образеца си: целомъдрен, любезен, добър и щедър.
Мъдрият княз трябва да следва тези правила и да не пилее в мир времето си, а да го използва най- целесъобразно, за да може да бъде винаги готов да посрещне неприятните промени на съдбата.
ГЛАВА XV
ЗА ОНЕЗИ КАЧЕСТВА, ЗА КОИТО ХОРАТА, И ОСОБЕНО ВЛАДЕТЕЛИТЕ, СА ХВАЛЕНИ И ПОРИЦАВАНИ
Остава да разгледаме какви трябва да бъдат отношенията на владетеля към поданиците и приятелите му. Този въпрос е бил обсъждан от мнозина и се боя, че някой може да ме обвини в самомнителност, задето дръзвам да го разглеждам под нов ъгъл. Аз смятам да пиша нещо полезно за онези, които разсъждават реално, и затова ще се придържам към обективната истина на нещата, а не към фантазиите. Не може да се отрече, че мнозина са си представяли княжества и републики, които никога не са съществували. Разликата между действителността и идеала е толкова голяма, че който пренебрегва това, което правят всички, заради онова, което трябва да се прави, може да се провали. Който иска да бъде добър във всичко сред хора, които не са добри, се обрича на неизбежна гибел. Владетел, който иска да запази властта си, трябва да се научи да не бъде винаги добър. С други думи, да преценява и да постъпва според изискванията на момента.
Като оставям настрана всички погрешни представи за владетелите и се спирам само на верните, ще кажа, че когато се говори за хората, а особено за владетелите, им се приписват някои качества, заради които ги порицават или хвалят. Така един владетел е щедър, друг — скъперник; един е дарител, друг — грабител; един е жесток, друг — милостив; един е вероломен, друг — верен; един е изнежен и малодушен, друг — смел и мъжествен; един е любезен, друг — горд; един е развратен, друг — целомъдрен; един е откровен, друг — лукав; един е упорит, друг — отстъпчив; един е сериозен, друг — лекомислен, един е вярващ, друг — невярващ и т.н. Всеки ще се съгласи, че е най-добре князът да притежава само положителните от изброените качества. За съжаление е почти невъзможно да има всички и условията на човешкото съществуване не позволяват да ги проявява неотстъпно. Той трябва да бъде достатъчно благоразумен и да избягва позора на пороците, които биха го лишили от властта му. Ако не съумее да се предпази от пороците, които не пречат на властта му, няма защо много да се безпокои от това. Не бива да се бои и от порицания, заради онези неизбежни и полезни пороци, без които би било трудно да се спаси държавата. При една задълбочена преценка ще се види, че някое качество, което изглежда достойно за похвала, ако се спазва, води до провал, а друго — което изглежда порочно и се осъжда, води до безопасност, благополучие и сигурност.
ГЛАВА XVI
ЗА ЩЕДРОСТТА И СКЪПЕРНИЧЕСТВОТО
За да започна с първото качество, ще кажа, че би било хубаво да минаваш за щедър. Но ако проявиш щедростта си както подобава, ще те сметнат за скъперник. Ако я проявяваш така, че да минаваш пред хората за човек с широка ръка, ще трябва постоянно да бъркаш в държавното съкровище. След като изразходваш всичките си средства, ако все още искаш да те смятат за щедър, ще трябва да обремениш народа си с тежки данъци и да прибягваш до всички възможни средства за набавяне на пари. Това ще стане причина да те намрази народа и след като обеднееш, няма да бъдеш уважаван от никого. С щедростта си ти си облагодетелствал малцина, а си засегнал мнозина и при най-малка опасност рискуваш да загубиш властта си. И ако след като разбереш грешките си, решиш да се поправиш, ще те упрекнат в скъперничество.
Следователно, щом един владетел може да прояви щедростта си по такъв начин, че да не му бъде призната, ако е разумен, не трябва да обръща никакво внимание на това, че ще го нарекат скъперник. С течение на времето, когато стане ясно, че благодарение на пестеливостта, приходите на княза са му достатъчни, може да се защити от врагове и дори да осъществява полезни мероприятия, без да облага народа си с данъци, ще започне да се оценява като щедър от онези, на които не отнема нищо и които са мнозинството в държавата. В скъперничество ще го обвинят само тези, на които не подарява нищо, но те са малцина.
В наше време велики неща извършиха само владетели, които се славеха като скъперници, докато щедрите се провалиха. Папа Юлий, който се домогна до папския престол благодарение на щедростта си, после разбра, че за да може да воюва, ще трябва да се откаже от всякаква щедрост. Френският крал можа да издържи толкова войни, без да товари поданиците си с някакви извънредни данъци, защото можа да
