Юлий II.
66
Санте Бентивольо (1426–1463 г.) — братовчед на убития Анибале, управлявал Болоня от 1445 до 1462 г.
67
Става дума за римските императори през периода 161—238 г. от н.е.:
— Марк Аврелий Антонин, (121–181 г.) — царувал от 160—180 г. заедно с брат си Луций Вер. Водил успешни войни срещу варварите. Добър политик, известен е и като философ-стоик. Преследва християните. Написал на гръцки произведението „Мисли“, в което резюмира моралната доктрина на стоическата школа.
— Луций Хелвий Аврелий Комод (161–192 г.) — син на Марк Аврелий. Управлявал Рим от 180 г. Алчен, жесток и подъл, погубва стотици граждани, за да обсеби имотите им. Живял в охолство и разврат.
— Публий Хелвий Пертинакс — управлява Рим само 3 месеца от 193 г. и загива при заговор, убит от преторианците.
— Марк Юлиян Север Дидий (133–193 г.) — избран за император на Рим от преторианците и убит насилствено след двумесечно царуване.
— Луций Септимий Север Аврелий Антонин (146–211 г.) — император от 193 г., известен като реорганизатор на римската държава. Водил успешни войни срещу партите и заздравил границите на империята. Извършил законодателни реформи и закрилял писмеността. Умрял по време на поход в Британия.
— Каракала — Марк Аврелий Антонин Басиан (186–217 г.) — син на Септимий Север, роден в Лион, умрял в Едеса. Името си дължи на названието на галската наметка, която въвежда в Рим. Наследил престола заедно с брат си Гета в 211 г., когото убил още през 212 г. Воювал успешно срещу германските племена. Неуравновесен и жесток, организирал масови кланета в Александрия. Убит от недоволен войник през 217 г.
— Марк Опелий Макрин (164–218 г.) — провъзгласен за император през 217 г. от източните легиони след убийството на Каракала. Пленен и убит от войниците си след битката при Антиохия.
— Варий Авит Басиан Хелиогабалус — римски император от сирийски произход, роден в 204 г. Царувал от 218 до 222 г. Останал в историята с лудата си жестокост и разврат. Преторианците въстанали и го съсекли в Рим.
— Марк Аврелий Север Александър (208–235 г.) — царувал от 222 I.; наследил братовчед си Хелиогабал, който го осиновил. С политиката и победите си възвърнал достойнството на римската империя. Водил успешни битки срещу Сасанидите в Азия и отхвърлил германците отвъд Рейн. Убит по време на военен бунт.
— Гай Юлий Вер Максимин–Тракиеца — издигнат за император от войниците си през 235 г. Роден в Тракия през 173 г. През 238 г. пада убит от войниците си, защото бил груб, жесток и с твърд характер. Сенатът бил враждебен към него.
68
Славония се нарича древната Илирия, западните краища на Балканския полуостров.
69
Гай Юлий Песциний Нигер — легат на Сирия, обявен от войниците си за император в Антиохия през 193 г. Разбит от Септимий Север през 194 г., убит през 195 г.
70
Деций Клодий Албин — главнокомандващ римските легиони в Британия. Избран за император от войниците си след смъртта на Пертинакс. Победен и обезглавен от Септимий Север при Лион през 197 г.
71
Пандолфо Петручи (1450–1512 г.) господар на Сиена. През 1500 г. убива тъста си и взема цялата власт в свои ръце. Изгонен от Чезаре Борджия (1503 г.) след заговора в Маджоне. Върнал се на власт с помощта на французите.
72
Николо Вители — умрял през 1497 г. Военачалник, авантюрист, превзел с помощта на Медичите Чита ди Кастело. Папа Сикст IV го изгонил през 1474 г. След смъртта му той се върнал отново през 1482 г. и разрушил двете крепости, издигнати от краля.
73
Гвидо Убалдо от Монтефелтро — син на Фридрих, смел пълководец, мъдър и образован владетел. През 1502 г. Цезар Борджия му отнел властта. През октомври същата година той възстановил властта си, но след клането в Сенегалия се почувствал несигурен и се скрил във Венеция. Именно тогава, преди да тръгне, разрушил всички крепости до основи. Върнал се в Урбино след смъртта на Александър VI.
74
Бентиволи — наследник на Джовани, изгонен от папа Юлий II през 1506 г. Върнали се в Болоня през 1511 г. и разрушили крепостта, издигната от паната при Порта Галера.
75
Граф Джероломо Риариа — внук на папа Сикст IV, станал жертва на заговор през 1448 г.
76
Графиня Катерина Сфорца — смела и решителна жена. При нея Макиавели е имал първия си дипломатически пост през 1449 г.
77
Става дума за борбата на Феранд против Гренада (1482–1492 г.), чийто щастлив изход е бил поздравен като победа на християнството.
78
Маври — мохамедани, които са били заставени да се откажат от религията си, но я спазвали тайно. Против тях Феранд водил ожесточена, безжалостна борба през 1501–1502 г.
