11
Филип II присъединява Нормандия към Франция през 1204 г. Карл VII присъединява Гаскония през 1453 г. Людовик XI присъединява Бургундия през 1477 г. Бретан се пада като зестра при брака на Карл VIII с Ана Бретанска през 1491 г.
12
Споменавайки Гърция, Макиавели всъщност има предвид земите на Балканския полуостров, а това става след падането на Византийската империя през 1453 г.
13
Държавите от Средна Гърция, обединени в тъй наречения Етолийски съюз, се обединява с римляните срещу натиска на Филип V Македонски и сирийците. Това съвпаднало с интересите на римляните, които воювали срещу Филип. Била постигната обща победа през 205 г. пр.н.е. По-късно Етолийският съюз преминал на страната на сирийския цар Антиох III. С помощта на Филип V и Ахейския съюз римляните постигнали победа през 189 г. пр.н.е. И в двата случая римляните се възползвали от съюзниците си без да ги възмездят за оказаната им помощ.
14
Става дума за Карл VIII и Людовик XII.
15
Катерина Риарио Сфорца (1493–1509 г.), — управлявала Имола и Форли след смъртта на съпруга си Джироламо Риарио.
16
Става дума за Асторе Монфреди — владетел на Фаенца (1488–1502 г.); Джовани Сфорца — владетел на Пезаро (1466–1510 г.), Пандолфо Малатеста — владетел на Римини (1475–1534 г.), Джулио Чезаре Верано — владетел на Камерино; Якопо IV д’Апино, — владетел на Пиомбино. Всички са прогонени или убити от Чезаре Борджия между 1500 и 1502 г.
17
В резултат на съглашението Венеция получава само Кремона, Бергамо и Бреша, а Людовик XII — по- голямата част от Миланското херцогство, с което засилва политическото си влияние.
18
Става дума за Жорж д’Амбоз — архиепископ на Руан (1460–1510 г.), избран за кардинал през 1498 г.
19
Това става по времето на първата дипломатическа мисия на Макиавели във Франция през 1300 г.
20
Александър Велики (350–323 г. пр.н.е.) — цар на Македония, завоювал огромни територии в Европа и Азия.
21
След смъртта на Александър Велики отначало е възложено империята да се управлява от 7-те стратези на генералния щаб. Съперничеството между тях за кратко време довежда до разделянето на империята на отделни царства, между които Египет, Сирия, Македония и др.
22
Дарий III Ахеменид (336–330 г. пр.н.е.) — последен цар на Персия, разбит от Александър Македонски при Ис (333 г. пр.н.е.) и при Гавгамела през 331 г.
23
Има се предвид въстанието на келтиберите и лузитанците (155–154 г. пр.н.е.) под водителството на Версенгеторикс (53–52 г. пр.н.е.); на Етолийския съюз и Ахейския съюз, които през 146 г. пр.н.е. превръщат гръцките земи в римска провинция.
24
От 404 до 403 г. пр.н.е., след Пелопонеските войни, Спарта налага на Атина управлението на 30-те тирани. През 403 г. Атина придобива свободата си. Проспартанското правителство в Тава е на власт от 382 до 379 г. пр.н.е. когато е смъкнато от Пелпоид и Епаминонд.
25
Вследствие въстанието на Капуа срещу римляните, след битката при Кана в 216 г. пр.н.е., му е била отнета автономността; Картаген е разрушен през 146 г. пр.н.е., а Нуманция (Северна Испания) е разрушена през 133 г. пр.н.е.
26
През 1405 г. флорентинците закупуват Пиза от висконтите. Въставайки през 1494 г. срещу господарите си, Пиза е освободена, но през 1309 г. изпада отново под господството на Флоренция.
27
Мойсей (13 в. пр.н.е.) — древноеврейска митологична личност, почитан като законодател, посредник между еврейския народ и Бога, извел на евреите от Египет; Кир (600–530 г. пр.н.е.) — основател на Персийската империя; Ромул (7 в. пр.н.е.) — легендарна личност, един от основателите на Рим; Тезсй (12 в. пр.н.е.) — цар на Атина и митологичен герой, на който се приписва убийството на Минотавъра.
28
Джироламо Саванарола (1432–1498 г.) — монах, доминиканец, църковен н политически реформатор. Един от основателите на Флорентинската република, основана след прогонването на Медичите през 1494 г.,
