че владетелите, които се приспособяват към изискванията на времето, винаги преуспяват, а които не се приспособяват — не преуспяват. Хората достигат до почестите и богатствата по различни пътища: едни с благоразумие и такт, други като се поддават на импулсите си; едни със сила, други с хитрост; едни умеят да чакат, други са нетърпеливи; и всеки, като следва един или друг път, може да постигне целта си. При това от двама, които действат с благоразумие, единият постига целта си, а другият — не. Или и двамата постигат целта си, макар че единият действа с благоразумие, а другият се оставя на вдъхновението си. Това се дължи на обстоятелствата, с които се съгласуват, или на техните начини на действие. Поради това, както казах, двама, които действат различно, постигат целта си и от двама, които действат еднакво, единият постига целта си, а другият — не. Схващанията за доброто се менят с времето. Това, което днес е добро, утре може да не бъде добро. Ако един владетел управлява с благоразумие и търпение и времето и нещата си текат така, че неговото управление задоволява нуждите и е добро, той преуспява. Ако обстоятелствата се променят, той се проваля, защото не може да промени начина си на действие. Не може да се намерят толкова умни хора, които да умеят да се приспособят към настъпилите промени, защото човек не може да измени на природата си, нито е възможно да убедим някого да се откаже от пътя, по който е преуспял. Когато времето наложи на някого, който е действал с благоразумие, да действа със сила, той не може да се промени и се проваля. Ако можеше да се приспособи към настъпилата промяна, той не би се провалил.
Папа Юлий II, който действаше под напора на буйния си нрав, винаги успяваше, защото времето отговаряше на начина на действията му. Да си спомним неговото първо нахлуване в Болоня, когато беше още жив Джовани Бентиволи. Венецианците, Испания и Франция бяха против това нахлуване, но тласкан от буйния си и свиреп нрав той поведе войските си в тоя поход. Тази постъпка предизвика нерешителност в Испания и венецианците, породена във венецианците от страх, а в Испания — от желанието й да завладее цялото Неаполско кралство. От друга страна, след Юлий тръгна френският крал, който, като видя, че папата настъпва, а той се нуждае от приятелството му, за да унищожи венецианците, сметна за невъзможно да му откаже помощта си, без с това да му нанесе явно оскърбление.
И тъй, Юлий, тласкан от буйния си нрав, постигна това, което никой папа, с цялото си човешко благоразумие, никога не би могъл да постигне. Ако беше изчакал да завърши окончателно дипломатическите преговори и другите си задължения и после да потегли, както би сторил на негово място друг папа, нямаше да успее, защото в това време Франция щеше да го залъгва с хиляди извинения, а другите да намерят хиляди начини за заплахи. Няма да се спирам на другите му дела, които са подобни на описаните, и които винаги са се увенчавали с успех. Поради краткия си живот той не успя да се сблъска с такива обстоятелства, които нямаше да отговорят на неговия начин на действие. Безспорно е, че ако бяха се стекли обстоятелства, които да изискват да се действа с благоразумие и такт, той щеше да се провали, защото нямаше да може да се отклони от пътя, по който го тласкаше неговата природа.
В заключение ще кажа, че ония владетели, които не успяват да се приспособя, успяват само тогава, когато начинът им на действие отговаря на изискванията на времето и, разбира се, когато не отговарят, се провалят. Въпреки това, аз мисля, че е по-добре да бъдеш буен и смел, отколкото благоразумен. Съдбата е като жената — ако искаш да ти бъде покорна трябва да я биеш и блъскаш. Тя се оставя да бъде победена по-лесно от онези, които действат хладнокръвно, отколкото от ония, които действат благоразумно. И после, като жената, съдбата е приятелка на младите, понеже те са по-малко разсъдливи и повече буйни и смели.
ГЛАВА XXVI
ПРИЗИВ ДА СЕ ОСВОБОДИ ИТАЛИЯ ОТ НАШЕСТВЕНИЦИТЕ
След като прецених всичко изложено дотук, се питам дали условията днес в Италия биха позволили на някой мъдър и смел владетел да създаде такова управление, което да го прослави и да донесе добро на целия народ. Струва ми се, че никое друго време не е било по-благоприятно от настоящето.
Ако, както казах, е било необходимо израелският народ да бъде поробен от Египет, за да се видят бляскавите качества на Мойсей; персите да бъдат подтиснати от мидийците, за да се изявят величието и мъжеството на Кир; да бъдат разпръснати атиняните, за да се проявят извънредните качества на Тезей, така, за да се оценят ловкостта и смелостта на някой италиански освободител, е трябвало Италия да изпадне в днешното си окаяно положение — да бъде по-поробена и подтисната от евреите и персите, и по- разпръсната от атиняните; да бъде без водач, без закони, смазана, ограбена, разкъсана, минала през горчилката на всички изпитания.
Наистина, имало е личности с качества, които са карали хората да вярват, че са изпратени от Бога, за да освободят Италия, но щастието ги е изоставяло насред пътя. Италия, която е на смъртно легло, все още очаква човека, който ще излекува гангренясалите й рани и ще сложи край на грабежите в Ломбардия, Неаполското кралство и Тоскана. Само да я види човек как се моли на Бога да й изпрати някой, който да я освободи от издевателствата и жестокостите на чужденеца, да я види как е готова да тръгне след едно знаме, стига да има кой да го издигне! Днес тя може да се надява единствено на Вашия славен Дом, който, надарен с мъдрост и смелост, подпомогнат от съдбата и облагодетелстван от Бога и Църквата, може да застане начело на такова велико дело, каквото е освобождението на Италия. Това дело няма да Ви се стори много трудно, ако се вгледате в делата и живота на споменатите владетели, които са били велики и прославени, но, в крайна сметка, са били хора. При това никой от тях не е бил в такова благоприятно положение, в каквото се намирате Вие. Никое дело не е било по-справедливо и по-лесно и към никого от тях Господ не е бил така благосклонен, както към Вас. Войната, която е необходима, е справедлива; оръжието, което е единствената надежда за спасение, е свещено. Всички обстоятелства благоприятстват щастливия край на това дело, стига да се следват стъпките на великите хора, които вече посочих. При това Господ е изразил волята си с изключителни поличби84: хората видели как се разтворило морето, как облак Ви посочил пътя, как от един камък бликнала вода и от небето паднала мана. Останалото трябва да сторите Вие. Господ не желае да извърши всичко, за да не ни отнеме свободата на волята и за да не ни лиши от онази слава, която се пада нам.
Няма нищо чудно в това, че нито един от споменатите в това съчинение италиански владетели, не е могъл да извърши това, което се очаква от Вашия славен род, и въпреки многобройните преврати в Италия и толкова много военни начинания, на пръв поглед изглежда, че военната доблест е изгаснала. Обяснението е, че предишните институции в нея са били лоши и не се е намерил човек, който да въведе нови. Нищо друго не издига тъй много в очите на гражданите владетеля, както го издигат нововъведените добри закони и учреждения, които почиват на добри основи и са създадени с широк замах. В Италия не липсват условия за въвеждане на каквато и да било нова форма. Италианците са много смели, но нямат водачи. При двубоите и частичните сблъсквания те превъзхождат неприятеля по сила, ловкост и съобразителност, но когато са във войската, изпадат в беда. Това се дължи на слабостта на началниците, които не са могли да се наложат нито на тези, които познават военното изкуство, нито на тези, на които се струва, че го познават. Затова войните, които италианците са водили само със свои войски в продължение на двадесет години, не са имали успешен край. Достатъчно е да си припомним Таро, Александрия, Капуа, Генуа, Вайла, Болоня, Местре.85
Ако вие пожелаете да последвате стъпките на великите мъже, които са освободили земите си от властта на чужденеца, трябва преди всичко да се снабдите с национална войска, на която можете да се доверите напълно. И ако всеки войник поотделно е добър, всички заедно ще бъдат отлични, щом видят, че ги командва техният владетел и ги удостоява с почитта и приятелското си отношение.
Необходимо е да се образува войска от местните жители, за да може да се устои срещу врага. Швейцарската и испанската пехота се считат за много добри и всички се боят от тях, но те имат и недостатъци, които могат да се избегнат при създаването на нашата войска. Нашата пехота би превъзхождала швейцарската и испанската, защото испанците не могат да устоят на кавалерията, а швейцарците, когато се сблъскат с пехотинци, смели като тях, изгубват смелостта си. Вече има опит и той ще се потвърди, че испанците не могат да издържат на френската кавалерия, а швейцарците могат да бъдат сломени от испанската пехота. Наистина испанците и швейцарците не са се сблъсквали, но за потвърждение на мнението ми може да послужи сражението при Равена между испанските и немските войски, които са организирани като швейцарските. В това сражение испанците се впуснали със свойствената си ловкост, защитавайки се с щитовете си сред немците, които щели да бъдат избити до един, ако на помощ не им се притекла кавалерията. Следователно, щом се знаят недостатъците на швейцарската и испанската пехоти,
