начин.
Крепостите са полезни или не, според обстоятелствата. Ако в някои случаи са ти полезни, в други ти вредят. Всеки владетел, който се бои повече от поданиците си, отколкото от враговете, трябва да си строи крепости. Напротив, който се бои повече от чужденците, отколкото от поданиците си, не трябва да мисли за никакви крепости. Миланският замък, построен от Франческо Сфорца, е вредил и ще вреди на Дома на Сфорца много повече, отколкото всяко безредие, което може да възникне в държавата му.
Най-добрата крепост за един владетел е привързаността на народа му. Мрази ли те народът, колкото и крепости да имаш, няма да могат да те спасят, защото винаги ще се намери чужденец, който да го подкрепи, когато види, че е въстанал против теб. В наше време крепостите не са помогнали на никой, с изключение на Форлийската графиня75, която след убийството на съпруга й Джероламо76, се скрила в крепостта си, дочакала помощ от Милано и поела властта. Тя е била облагодетелствана и от обстоятелствата, които не са позволили на чужденците да се притекат на помощ на народа. По-късно, когато я нападна Цезар Борджия и към него се присъедини враждебният и народ, и крепостите не можаха да й помогнат. Нейната власт щеше да бъде много по-осигурена — и при нападението и преди него, ако не беше си спечелила омразата на народа.
В заключение ще кажа, че възхвалявам и този, който строи крепости така, и този, който не строи. Но осъждам всеки, който, като се доверява само на крепостите, отдава малко значение на обичта и привързаността на народа.
ГЛАВА XXI
КАКВО ТРЯБВА ДА ПРАВИ ЕДИН ВЛАДЕТЕЛ, ЗА ДА БЪДЕ ПОЧИТАН
Нищо не буди такава почит в народа, както великите подвизи и изключителните постъпки на един владетел. Сегашният крал на Испания Феранд, може да се нарече почти нов, защото от слаб крал, благодарение на великите си и изключителни дела, стана първият крал на християнството. Наскоро след изкачването си на престола той нападна Гренада и това първо негово начинание, осъществено, когато държавата му е била вътрешно спокойна и не е могъл да срещне никаква съпротива, бе основата на мощта му. Кастилските барони, увлечени в тази война, не помислили за бунт и през това време той разшири славата и властта си над тях, без те да се досетят. Войските си, които го издигнали толкова много, поддържал с църковни и народни пари.77 За да може да се впусне в други завоевания, все в името на религията, прибягна към една благочестива жестокост и изгони маврите78. Пак под мантията на религията нападна последователно Африка, Италия и Франция. Той винаги се впускаше във велики начинания, които предизвикваха в поданиците му удивление и жив интерес към изхода им. Тези негови инициативи са следвали непрестанно една след друга и никога не давали време на хората да се съвземат и да се съюзят против него.
Много полезно за един владетел е да се прояви с изключителни дела във вътрешното управление на страната, като награждава или наказва онези, които извършват похвални или недостойни дела. Отличен пример за това е Бернабо79, владетел на Милано. Владетелят трябва да се стреми във всяко свое начинание да се проявява като велик и необикновен човек.
Владетелят е уважаван когато е истински приятел или истински неприятел, т.е. когато застава открито и смело на страната на някого. Много по-полезно е да се действа така, отколкото да се следва пътя на неутралитета. Когато двама твои мощни съседни владетели влязат във война и единият от тях победи, ти или ще си заплашен от него, или не. И в двата случая за теб ще е по-изгодно да застанеш на едната страна и да поведеш открита война. В случай, че победителят е толкова силен, че представлява опасност за теб, ти винаги ще си негова плячка — за радост на победения, и няма да имаш към кого да се обърнеш за защита и убежище. Победителят не иска да има несигурни съседи, които не му помагат при затруднения, а победеният не ти дава убежище, защото си бил безучастен зрител на поражението му.
Когато Антиох влязъл в Гърция, повикан от етолийците да прогони римляните, той изпратил посланици до ахейците, които били приятели на римляните, да останат неутрални. Римляните пък ги убеждавали да се присъединят към тях. Въпросът бил отнесен в съвета на ахейците където, след като говорили пратениците на Антиох, думата взел представителят на римляните и заявил:
„Препоръчват ви решението да останете неутрални като най-сигурно. Аз ви уверявам, че няма по-лошо решение от това. Вие неизбежно ще попаднете в ръцете на победителя, който и да е той“.
Който не ти е приятел винаги ще иска да бъдеш неутрален, а приятелят ще очаква да се намесиш открито във войната на негова страна. За да се отърват от настоящите опасности нерешителните владетели най-често следват пътя на неутралитета и разбира се повечето пъти се провалят. Когато се присъедини открито и смело към едната страна и тя излезе победителка, владетелят няма защо да се опасява. Победителят му е задължен и обикновено хората не са толкова нечестни че на стореното добро да отговарят със зло. Никога победите не са толкова безспорни, че победителят да пренебрегне повелителите на справедливостта. Ако този, към когото си се присъединил, бъде победен, ти ще можеш по-късно да разчиташ на него. Когато и както може той винаги ще ти помага. Ти ставаш негов другар в съдбата, която някога може да му се усмихне.
Когато воюващите не представляват опасност за теб, ще е още по-разумно да се обявиш открито в подкрепа на една от страните. Така смазваш една съседна държава в съюз с този, който, ако беше разумен, би трябвало да я брани от теб. Невъзможно е да не победи този, към когото се присъединяваш и тогава, дори като победител, той изпада в твоя зависимост.
Владетелят не бива да се съюзява с по-силен от него противник, освен ако някакви изключителни обстоятелства не налагат този съюз. Дори и да победи, той пак ще бъде в негова зависимост. Владетелите трябва да се стремят да не изпадат в зависимост от друг.
Венецианците се съюзиха с Франция против Миланския дук, а можеха да избегнат този съюз, който бе гибелен за тях. Когато един съюз е неизбежен, както бе с флорентинците,80 когато папата и Испания изпратиха войските си да нападнат Ломбардия, тогава владетелят, по вече изложените причини, трябва да се определи към някоя от страните. Никой владетел не може да е сигурен, че решението, което е взел е най-сигурното. Често, когато се стремим да избегнем една опасност, попадаме на друга. Благоразумието на владетеля ще се прояви в това да прецени опасностите и да избегне най—тежката.
Всеки владетел трябва да цени и закриля дарованията и изкуствата, да насърчава гражданите спокойно да упражняват занаятите си, особено търговците и земеделците, като им осигури собствеността и не ги облага с непосилни данъци. Трябва да възнаграждава тези, които обогатяват или разхубавяват по някакъв начин града или държавата му. През подходящо време на годината да устройва представления за народа. Да поддържа интерес към занаятчийските обединения и понякога да присъства на събранията им, като не пропуска случай да прояви добротата и щедростта си, без да накърнява височайшето си достойнство.
ГЛАВА XXII
ЗА СЪВЕТНИЦИТЕ НА ВЛАДЕТЕЛЯ
За всеки владетел е особено важен изборът на министрите му. Те могат да бъдат добри или лоши, според благоразумието на владетеля. За ума на всеки владетел може да се съди по хората, които го заобикалят. Когато те отговарят на заеманото от тях положение и са верни, владетелят е умен. Когато не отговарят на заеманото положение, тогава не можем да имаме високо мнение за владетеля, защото основната си грешка той прави при този избор. Който е познавал Антонио да Венафро81, министър на Сиенския княз Пандолфо Петручи, не би могъл да не прецени Пандолфо като много умен, щом е избрал толкова даровит министър.
Има три вида хора: едни, които сами постигат това, което са искали да разберат; други, които могат да разберат онова, което другите са проумели; и трети, които не са способни да разберат нито сами, нито чрез другите. Първите са превъзходни, вторите — добри, а третите безполезни. Безспорно Пандолфо е принадлежал, ако не към първите, то поне към вторите. Защото, когато някой умее да различава доброто или злото, което някой върши или казва, макар и да не е изобретателен, може да различи добрите или лошите дела на министъра си, като ги похвали или осъди. Тогава министърът разбира, че не може да излъже владетеля и му служи вярно и предано.
Лесно можеш да разбереш какъв е министърът като си послужиш с едно безпогрешно средство. Когато
