Няма да говоря нито за Елиогабал, нито за Макрин, нито за Юлиян, които поради презрението, което си спечелили, се задържали много малко на престола. В заключение ще кажа, че владетелите в наше време се справят много по-лесно с войниците си. Нито един владетел не държи несменяема войска, която да представлява самостоятелна сила в държавата, както е било в Рим. И ако някога е трябвало повече да се задоволяват нуждите на войниците, отколкото на народа, то е било, защото войниците са били по- влиятелни от народа. Днес на всички владетели, освен на турския и египетския, се налага да задоволяват повече нуждите на народа, отколкото на войниците, защото той има по-голямо влияние. Изключвам турския султан, който държи постоянно 12 000 пехотинци и 15 000 кавалеристи, от които зависи безопасността и силата на държавата му, и той трябва да се стреми да запази и поддържа приятелски отношения с тях, като изоставя на заден план грижите за народа. Същото важи и за египетския султан, чиято власт се крепи върху войските му, и който често пъти трябва да отива против народа, за да не се лиши от тяхната поддръжка. Трябва да отбележа, че властта на египетския султан е подобна на папската в Рим. Египетският султан не може да се нарече наследствен, защото след неговата смърт престолът му не се наследява от синовете му, а от друг поданик, избран от тези, които имат право да избират. Той не може да се нарече и нов, защото идва на власт по един традиционен ред и не среща трудностите, които имат новите владетели. Султанът е нов, но учрежденията в страната са стари и са приспособени да му осигурят положението на наследствен владетел.
Да се върнем на темата. Който е прочел внимателно изложеното, се е уверил, че споменатите императори са се провалили, защото са си спечелили омраза и презрение. Една част са вървели по едни пътища, а други по точно противоположните, но независимо от следваните пътища, едни са били щастливи, а други са имали печален край. Понеже са били нови императори, за Пертинакс и Александър е било безполезно и опасно да вървят по стъпките на Марк Аврелий, който е имал властта в наследство. Каракала, Комод и Максимин са загинали, понеже са искали да вървят по стъпките на Север без да са имали неговите качества.
Един нов владетел не трябва да подражава на Марк Аврелий, нито на Север, но трябва да научи от Север как да се добере до престола, а от Марк — как да се закрепи на него, след като вече е установил и заздравил властта си.
ГЛАВА XX
ДАЛИ КРЕПОСТИТЕ И ДРУГИТЕ ЗАЩИТНИ УКРЕПЛЕНИЯ, КОИТО ВЛАДЕТЕЛИТЕ ПОСТОЯННО ГРАДЯТ, СА ПОЛЕЗНИ ИЛИ НЕ
Някои владетели, за да запазят непременно властта си, обезоръжавали поданиците си; други поддържали партийното разединение в завладените земи; трети поддържали неприятели; някои се опитвали да спечелят поданиците, които в началото на властването са били несигурни; някои издигали крепости, други разрушавали съществуващите. Почти е невъзможно да се даде окончателна преценка, без да се вземат под внимание особените условия и обстоятелства за всяка страна, затова ще говоря общо по въпроса, доколкото самият той позволява.
И така, никога нов владетел не е обезоръжавал поданиците си, напротив, ако са били невъоръжени, винаги ги въоръжавал. Владетелят ги спечелва щом ги въоръжи. Които са били подозрителни, стават верни, а верните — негови горещи привърженици.
Владетелят не може да въоръжи всички поданици, но като въоръжи едни по-лесно може да се справи с другите. Въоръжените се считат задължени на владетеля, заради отдаденото им предпочитание, а невъоръжените смятат, че другите заслужават оказаното им предимство, защото са изложени на повече опасности и имат повече задължения.
Когато владетелят обезоръжава поданиците си, ги обижда с проявеното недоверие, а то пробужда омраза в народа. Владетелят не може без войска и щом обезоръжи поданиците си, се налага да прибегне към наемна войска, за чиито качества вече стана дума. Колкото и да е добра тази войска, тя не може да е толкова многочислена, че да го защити както от външните врагове, така и от подозрителните поданици.
Както казах, нов владетел в нова държава винаги се грижи за въоръжаването й. Историята е пълна с такива примери. Но когато присъедини новозавладяната държава към старата своя държава, тогава му се налага да обезоръжи новите си поданици, без тези, които са го подпомогнали при завладяването. С течение на времето трябва да ги обезсили и да внесе в новата държава необходимите указания, които да му подсигурят власт над войниците, каквато има в старата си държава.
Нашите деди, особено тези, които минавали за мъдри, казвали, че е необходимо Пистоя да се владее чрез вътрешни размирици, а Пиза чрез крепости, затова подхранвали раздори в някои земи, за да ги владеят по-лесно. За онези времена, когато Италия е била сравнително спокойна, тази политика е могла да бъде оправдана. Смятам, че днес не може да се оправдае с нищо. Аз не вярвам, че възбужданото разединение може да донесе добро. Напротив при приближаването на врага, градът, в който се поддържа разединение непременно ще бъде изгубен. По-слабата партия ще се присъедини към външния враг, а другата ще бъде безсилна да се бори с него.
Предполагам, че венецианците са се ръководили от тези съображения като са поддържали в подвластните си градове партиите на гвелфите и гибелините; и макар че не ги оставяли да стигнат до кръв, раздухвали несъгласието помежду им, за да не могат двете партии да се съюзят против тях. Известно е, че това не помогна на венецианците. След нанесеното им при Вайла поражение, няколко града от подвластните им се вдигнаха против тях и си възвърнаха свободата.
Подобни средства разкриват слабостта на владетеля. В една силна държава такива разединения са изключени. Те могат да бъдат полезни само в мирно време, защото чрез тях по-сигурно се властва над поданиците. По време на война разкриват безсилието на държавата, която е прибягвала до тях.
Владетелите безспорно укрепват като преодоляват трудностите и препятствията, които им се изпречват. Когато съдбата поиска да прослави някой нов владетел, който се нуждае от слава много повече от наследствения, му създава неприятели и го изправя пред трудности, с преодоляването на които той се издига. Има такива, които смятат, че трябва да се поддържат изкуствено неприятели, та като ги смажат да се издигнат пред поданиците си.
Владетелите, особено новите, са получавали повече вярност и преданост от тези поданици, които в началото на властването са смятали за несигурни, отколкото от онези, на които са отдавали веднага доверието си. Пандолфо Петручи71, владетел на Сиена, се ползвал в управлението си повече от първите, отколкото от вторите. От това не трябва да се извежда общо правило, защото нещата се изменят според конкретните условия и обстоятелства. Ако хората, които в началото са били врагове на владетеля, се нуждаят от подкрепата му, той лесно може да ги спечели. Те ще се стремят да заличат с делата си лошото мнение, създадено за тях, и ще му бъдат много верни. Владетелят ще има от тях повече полза, отколкото от онези, които му служат в пълна безопасност и пренебрегват задълженията си.
Изложението ме доведе до важно нещо и аз не искам да пропусна случая да припомня на владетел, който току-що е достигнал до властта, благодарение волята и подкрепата на част от поданиците, че трябва внимателно да изучи причините, поради които е бил подкрепен. Ако причината е била не естествената благосклонност към него, а само недоволство от старата власт, той трудно може да разчита на предаността на тези, които са го подкрепили, защото ще му бъде невъзможно да ги възнагради.
Старата и новата история ни предлагат много примери, от които се вижда, че е много по-лесно за един владетел да спечели за приятели тези, които не са го подпомогнали при вземането на властта и са били доволни от старото управление, отколкото тези, на които я дължи.
Владетелите обикновено си издигат крепости, за да държат по-сигурно властта в ръцете си. Крепостите са вид юзда и спирачка за противниците им и са сигурно убежище при неочаквано нападение. Това средство е много старо и аз го одобрявам, но трябва да прибавя, че Николо Вители72 прецени, че е по-добре да разруши две крепости в Чита ди Кастело, за да владее тази държава. Гвидо Убалдо73, дук на Урбино, след като се завърна във владението си, откъдето бе изгонен от Цезар Борджия, разруши из основи всички крепости в тази провинция, като смяташе, че без тях няма да изгуби тъй лесно владението си. Привържениците на Бентиволи74, след завръщането си в Болоня постъпиха по същия
