той мисли повече за себе си, отколкото за тебе и се ръководи главно от личната си изгода, можеш да си уверен, че такъв човек не е за министър и не трябва да му се доверяваш. Министърът не бива да мисли никога за себе си. Владетелят, за да накара министъра да постоянства в старателната си и вярна служба, трябва да го награждава с почести, пари и длъжности. Така ще свикне с мисълта, че не може да съществува без него и да се страхува от всяка промяна, която би засегнала господаря му. Само така между владетеля и министрите могат да се установят отношения на доверие и преданост. В противен случай краят винаги ще бъде печален за едните, или за другите.
ГЛАВА XXIII
КАК ТРЯБВА ДА СЕ ИЗБЯГВАТ ЛАСКАТЕЛИТЕ
Аз трябва да засегна едно зло, от което владетелите могат да се запазят само когато имат повече благоразумие. Думата ми е за ласкателите, с които са пълни дворците. Хората са прекомерно честолюбиви и доволни от себе си и мъчно могат да се опазят от тази чума. Когато се опитват да се запазят, рискуват да си навлекат презрението на останалите. Единственото средство да се избавиш от ласкателството е хората да разберат, че не се обиждаш, когато ти казват истината. От друга страна, ако всеки може да ти казва истината, къде ще остане уважението към височайшето ти достойнство? Мъдрият владетел трябва да намери среден път — да се огради с умни съветници, на които да дава правото да му казват истината само за неща, за които ги запита. Той трябва да ги пита за всичко, да изслушва мнението им и после да решава сам както намери за добре, като се държи с тях така, че да им даде да разберат, че колкото по-откровено му говорят, толкова по-сериозно се вслушва в думите им. Освен до тези съветници, не трябва да се допитва до никой друг и трябва да осъществява упорито взетите от него решения. Който постъпва по друг начин, се оплита в мрежата на ласкателите и се проваля, или често променя мненията и решенията си и изгубва уважението на другите. Ще приведа един пример от нашата съвременност. Свещеникът Лука82 казваше за господаря си Максимилиан, днешен император, че не се съветвал с никого и въпреки това не е извършвал нищо самостоятелно. Това е станало, защото следва път, напълно противоположен на посочения от мен. Императорът е таен, не съобщава плановете си на никого и с никого не се съветва. Но щом се опита да осъществи начинанията си, започват да го критикуват, а той, като отстъпчив и мек човек, се отказва от тях. Това, което прави днес, утре го разваля и не се разбира какво иска или възнамерява да прави. Естествено, върху решенията на такъв човек не може да се гради нищо.
Владетелят трябва да се съветва винаги, но само когато той иска, а не когато искат другите. Дори трябва да пресече желанието на всеки, който иска да го съветва за неща, за които не е питал. Но трябва да разпитва подробно и търпеливо да изслушва истината. Да проявява недоволството си когато разбере, че някой се колебае да му каже истината. Грешат ония, които мислят, че владетел, който е известен като умен, минава за такъв благодарение само на чуждите съвети, а не защото действително е умен. Владетел, който не е действително умен, не би могъл да бъде добре съветван. Това става само в изключителни случаи, когато има щастието да попадне на много даровит министър, комуто изцяло да повери управлението. В такъв случай съществува опасност неговата власт за късо време да бъде обсебена от натоварения да управлява. Когато владетелят се съветва не с един, а с мнозина, ще получава различни съвети и ако не е умен, няма да може да направи правилен извод. Съветниците ще мислят повече за личните си изгоди, отколкото за държавните и ако той не забележи това, няма да може да ги покори. Не може да бъде по друг начин, защото хората са лоши, докато не им се наложи да бъдат добри. В заключение ще кажа, че добрите съвети, откъдето и да идват, се дължат на благоразумието на владетеля и че благоразумието на владетеля не е плод на добрите съвети.
ГЛАВА XXIV
ПРИЧИНИТЕ, ПОРАДИ КОИТО ИТАЛИАНСКИТЕ КНЯЗЕ ИЗГУБИХА ДЪРЖАВИТЕ СИ
Всеки нов владетел, който спазва правилата, които посочих, ще може да запази властта си така лесно, както всеки наследствен владетел. Дори може за много кратко време да осигури и затвърди властта си повече от наследствените владетели. Делата на новите владетели се наблюдават много по-внимателно от тези на наследствените и ако са вдъхновени от смелост и благоразумие, те поразяват и спечелват хората повече от древността на династията. Хората са погълнати повече от настоящето, отколкото от миналото и ако се чувстват добре в настоящето, не искат да знаят за нищо друго. Щом владетелят изпълнява задълженията си, винаги ще има защитници. Новият владетел придобива двойна слава: от една страна, че е създал нова държава, и от друга — че я е окичил и засилил с разумни закони, с предани приятели, с добре организирана войска и с бляскави подвизи. Наследственият владетел удвоява позора си, когато поради неблагоразумие, изгуби държавата си.
Ако спрем вниманието си на владетелите в Италия, които изгубиха в наше време държавите си, като Неаполския крал, Миланския дук и други, ще разберем, че те не са създали национална войска, нито са се погрижили да спечелят привързаността на народа и да си осигурят приятелството на благородниците. Само поради такива грешки могат да се изгубят държави, които са достатъчно мощни, за да си образуват национална войска. Филип Македонски (не синът на Александър Велики, а оня, който бил сразен от Тит Квинт) властвал над една много малка държава, сравнена с тая на римляните и гърците, които го нападнали. Но защото бил войнствен и достатъчно умен да се отнася приятелски с войската и благородниците, той издържал няколко години война със силните врагове, като загубил само няколко града.
Затова нашите владетели, които са изгубили държавите си, да обвиняват не съдбата, а собствената си немарливост. През мирните и спокойни години те никога не помислиха, че условията могат да се променят (впрочем общочовешка слабост е в спокойно време да не се мисли за бурята) и когато дойдоха противниците, вместо да се защитават, те побягнаха, като разчитаха, че народите, угнетени от победителите, ще ги повикат. Това средство е добро при липса на други, но става много лошо, когато заради него са пренебрегнати всички възможни други средства. Никой не бива да пада само заради това, защото вярва, че има кой да го вдигне. Тази вяра не се оправдава или, ако се оправдае, не става в полза на падналия. И само тази защита е добра, неоспорима и дълготрайна, която зависи от владетеля и от неговите способности.
ГЛАВА XXV
КАКЪВ ДЯЛ ИМА СЪДБАТА В ЧОВЕШКИТЕ ДЕЛА И КАК МОЖЕМ ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯМЕ
Знам, че мнозина са вярвали и вярват, че нещата в света се направляват от съдбата и Бога по такъв начин, че хората със своето благоразумие са безсилни да ги изменят. И е по-добре да се оставят в ръцете на съдбата, вместо напразно да се мъчат да ги предотвратяват или изменят. В наше време това мнение се поддържа още повече, защото станаха и стават всеки ден големи промени, въпреки всяка човешка предвидливост. Дори и аз самият, когато съм размишлявал за тези промени, съм склонен да приема това мнение. Все пак, понеже нашата свободна воля не е мъртва, мисля, че съдбата има дял върху половината на делата ни и че другата половина, или приблизително толкова, управляваме ние. Аз бих оприличил съдбата на буйна река, която, като придойде, залива равнините, събаря дърветата и постройките и разрушава единия бряг, а върху другия натрупва нанос, без някой да може и да смее да се противопостави на бясната й мощ. Това, разбира се, съвсем не пречи на хората, когато реката си тече спокойно, да издигат защитни стени и насипи, та когато придойде, да не може да причини никакви пакости. Същото става и при съдбата — тя проявява своята мощ, когато не среща съпротива. Ако хвърлите поглед на Италия,83 която е огнището на тези промени, ще видите, че тя е като равнина без никакви насипи и защитни стени. Ако тя, подобно на Германия, Франция и Испания, разполагаше с нужните защитни сили, нямаше да бъде наводнена никак, или поне не толкова, от чужденците. Толкова за това, що се отнася изобщо до противопоставянето на съдбата.
Ако разгледаме по-подробно нещата, ще разберем, че има случаи, когато един владетел днес преуспява, а на другия ден се проваля, без да може нещастието му да се отдаде на промяна в характера и поведението му. Смятам, че това се дължи на причините, които вече подробно изложих: владетелите, които твърде много разчитат на благоволението на съдбата, пропадат щом тя отвърне погледа си от тях. Смятам,
