разкайва за резултатите от безгръбначното си решение.
— Рамот не е будна — каза тя спокойно на Ф’нор, — така че няма нужда да се правиш на прислуга пред мен.
Ф’нор не казваше нищо, и продължаващото му мълчание започваше да кара Лесса да се чувствува неприятно. Тя се надигна, потривайки ръце в дрехата си, като че ли можеше да изтрие последните си прибързани думи. Закрачи напред-назад, хвърляйки погледи от нейната спалня в тази на Рамот, където златната кралица, вече по-голяма от кой да е от бронзовите дракони, лежеше в дълбока дрямка.
Дано само да се събуди, мислеше си Лесса. Когато тя е будна, всичко е наред. Толкова наред, колкото може да бъде, естествено. Но тя е като скала.
— Така че… — започна тя, опитвайки се да не допусне нервността да се прокрадне в гласа й, — Ф’лар поне прави нещо, дори ако това е да запушва единствения ни източник на снабдяване.
— Литол ни изпрати тази сутрин съобщение — отсече Литол. Гневът му се беше успокоил, но не и неодобрението му.
Лесса се обърна с лице към него в очакване.
— Телгар и Форт са имали среща с Керун — продължи тежко Ф’нор. — Решили са, че Уейрът е виновен за загубите им. Защо — проблесна отново гневът му — не си се погрижила да контролираш по-отблизо К’нет, след като си избрала него? Той е още зелен. С’ган, Т’сум, аз бихме…
— Ти? Ти дори не кихваш без да се посъветваш с Ф’лар — пресече го тя.
Ф’нор се изсмя открито.
— Ф’лар те зачита повече, отколкото заслужаваш — отговори той, подигравателен на свой ред. — Не си ли разбрала защо той трябва да чака?
— Не! — изкрещя Лесса. — Не съм! Трябва да го предусетя като драконите ли? В името на черупката на първото Яйце, Ф’нор, защо никой не ми обяснява нищо? Както и да е, поне е добре да се знае, че той има някакво основание да чака. Надявам се то да е валидно. Че вече не е прекалено късно. Защото аз мисля, че е.
Вече беше прекалено късно, когато той ме спря да не повлияя на Т’бор, помисли си тя, но се въздържа да го каже. Вместо това добави: — Беше вече твърде късно, когато Р’гул се оказа прекалено страхлив, за да усети срама от…
Ф’нор се наведе към нея. Лицето му беше побеляло от гняв.
— Да гледа как този момент се изплъзва изискваше повече кураж, отколкото ти изобщо някога ще имаш.
— И защо го направи?
Ф’нор пристъпи напред с такава злоба, че Лесса очакваше удар. Той подтисна импулса, разтърсвайки бясно глава, за да се овладее.
— Грешката не е на Р’гул — каза той накрая. Лицето му изглеждаше старо и отпуснато, очите му — обезпокоени и пълни с болка. — Беше адски трудно да гледаш и да знаеш, че трябва да чакаш.
— Защо? — почти изпищя Лесса.
Ф’нор можеше да бъде подръчкван повече. Той продължи с тих глас:
— Мислех, че ти трябва да знаеш, но не е в характера на Ф’лар да се извинява заради някой от неговите хора.
Лесса преглътна саркастичната забележка, надигнала се в гърлото й, за да не прекъсне случайно дългоочакваното обяснение.
— Р’гул е Водач на Уейра само по подразбиране. Той щеше да бъде достатъчно добър, подозирам, ако не се беше случил такъв дълъг Интервал. Записите предупреждават за опасността…
— Записите? Опасност? Какво имаш предвид под Интервал?
— Интервал се наблюдава, когато Червената Звезда не премине достатъчно наблизо, за да ни посипе с Нишките. Записите показват, че между две преминавания на Червената Звезда минават около двеста Оборота. Ф’лар смята, че откакто за последен път са падали Нишки е минало около два пъти повече време.
Лесса се вгледа с разбиране на изток. Ф’нор кимна сериозно.
— Да, и сигурно не е било трудно да се забравят страхът и вниманието през тези четиристотин години. Р’гул е добър боец и добър водач на ято, но той трябва да види, помирише и пипне опасността, преди да се съгласи, че тя съществува. О, той е научил Законите и всички Традиции, но никога не е разбирал същността им. Не по начина, по който я разбира Ф’лар, и до който аз съм стигнал — добави той демонстративно, виждайки скептичния израз на лицето на Лесса. Очите му се присвиха, и той насочи обвиняващо пръст към нея. — Нито пък по начина, по който ти ги разбираш, само че ти не знаеш защо.
Тя се отдръпна назад, не от него, а от злото, което тя знаеше, че съществува, въпреки че наистина не знаеше защо вярва в това.
— В момента, когато Ф’лар Впечата Мнемет, Ф’лон започна да го тренира да поеме ръководството. След това Ф’лон загина по време на това глупаво шоу. — По лицето на Ф’нор премина изражение на смесени гняв, съжаление и раздразнение. Лесса със закъснение се досети, че той говори за баща си. — Ф’лар беше твърде млад, за да поеме ръководството, и преди някой да успее да се намеси, Р’гул пробута Хат да лети с Неморт, и ние трябваше да чакаме. Но Р’гул не можеше да контролира тъгата на Йора по Ф’лон, и тя бързо ставаше все по-лоша Стопанка. Той също разбра погрешно плана на Ф’лон как да прекараме останалата част от интервала — като изолиране. Съответно, — Ф’нор сви рамене изразително, — Уейрът губеше престиж през цялото това време.
— Време, време, време — изруга Лесса. — Винаги не му е още времето. Кога ще му бъде времето?
— Изслушай ме. — Острият тон на Ф’нор прекъсна тирадата й така ефикасно, сякаш той я беше грабнал и разтърсил. Тя не беше подозирала такава сила у него и го изгледа с нараснал респект.
— Рамот вече е напълно пораснала, готова е за първия си брачен полет. Когато тя полети, всички бронзови ще се опитват да я хванат. Не винаги успява най-силният. Понякога това е този, който всеки в Уейра иска да я хване. — Той произнасяше думите бавно и ясно. — По този начин Р’гуловият Хат улови Неморт. Другите ездачи искаха Р’гул. Не можеха да преглътнат мисълта да ги води деветнадесетгодишен хлапак, въпреки че той беше син на Ф’лон. Така че Хат получи Неморт. А пък те получиха Р’гул. Получиха това, което поискаха. И погледни само какво е то! — посочи той с презрителен жест излинялия Уейр.
— Твърде късно е, твърде късно е — простена Лесса, разбирайки много неща, твърде добре, твърде късно.
— Може би, поради твоето подстрекаване на К’нет към неконтролирани грабежи — увери я Ф’нор цинично. — Знаеш, че ти нямаше нужда от него. Нашето ято го върши тихичко. Но тъй като продължаваше да носи твърде много, ние престанахме. Имахме твърде много твърде бързо, тъй като Господарите на Хранилищата стават достатъчно неблагоразумни, за да се отбраняват. Мисли, Лесса от Перн, — наклони се Ф’нор към нея с горчива усмивка, — каква би била реакцията на Р’гул. Не си се спирала над това, нали? Помисли си сега каква ще бъде реакцията му, когато добре въоръжените Господари на Хранилищата пристигнат, за да поискат възмездие?
Лесса затвори очи, ужасена от сцената, която можеше да си представи много добре. Тя се улови за ръчката на креслото и тромаво седна, смазана от нещата, които не беше пресметнала правилно. Прекалено самоуверена, защото беше успяла да предизвика смъртта на надменния Факс, тя беше на път да докара съсипването на Уейра със същата арогантност.
Внезапно се надигна такъв шум, като че ли половината Уейр пристигаше по прохода към леговището. Тя чуваше как драконите доволно си подвикват един на друг, за първи път от два месеца насам.
Тя скочи изненадана. Беше ли Ф’лар пропуснал да улови К’нет? Беше ли К’нет, поради някаква ужасна случайност, хванат от Господарите? Двамата с Ф’нор хукнаха към леговището на кралицата.
Не идваше нито Ф’лар, нито К’нет, нито пък някой сърдит Господар — нито пък няколко. Беше Р’гул. Спокойното му лице сега беше изкривено, очите му бяха тържествуващо опулени. Откъм външната площадка Лесса можеше да чуе как Хат се бори със същото остро оживление. Р’гул хвърли кратък поглед към Рамот, която невъзмутимо спеше. Когато се приближи до Лесса, погледът му беше студен и пресмятащ. Д’нол влетя в леговището на пълна скорост, набързо закопчавайки туниката си. По петите му тичаха С’лан, С’лел, Т’бор. Те се събраха в широк полукръг около Лесса.
Р’гул пристъпи напред с ръка, протегната като за поздрав. Преди Лесса да успее да отстъпи, тъй като
