правилно този ден в Руата, въпреки че това означаваше да убие, докато е на Търсене.
— Нашата Стопанка на Уейра разбира плана ми. Т’сум, приложи го. — Той изстреля тази заповед грубо. Т’сум излезе, широко усмихнат.
— Не разбирам — оплака се С’лел, мигайки объркано.
— Ох, нека аз да обясня — намеси се бързо Лесса. Говореше с този приятен и разумен тон, който Ф’лар познаваше като признак за това, че тя е в най-лошото възможно настроение. Той не можеше да я вини за желанието да си върне поне малко на С’лел, но това й желание за отмъщение можеше да стане злокачествено.
— Някой трябва да обясни нещичко — каза С’лел с хленчещ тон. — Това, което става, не ми харесва. Тези от Хранилищата по пътя към Тунела. Разрешено даването на драконите на огнен камък. Не разбирам.
— То е толкова просто — увери го Лесса сладко, без да изчака Ф’лар да й разреши. — Учудвам се, че се налага да обяснявам.
— Стопанко на Уейра! — направи й остра забележка Ф’лар.
Тя не му обърна видимо внимание, но спря да боде С’лел.
— Господарите са оставили Хранилищата незащитени — обясни тя. — Изглежда не са взели предвид, че драконовите ездачи могат да се придвижват между за секунди. Т’сум, ако не греша, отива да събере достатъчно заложници от незащитените Хранилища, за да бъдем сигурни, че Господарите ще уважават специалната позиция на Уейра.
Ф’лар кимна утвърдително. Очите на Лесса проблеснаха ядосано, когато тя продължи:
— Това, че Господарите са изгубили респекта си към Уейра, не е тяхна грешка. Уейрът…
— Уейрът, — прекъсна я Ф’лар остро. Да, щеше да му се наложи да наблюдава тази слабичка девойка много внимателно и без никакво подценяване. — …Уейрът този път ще отстоява своите традиционни права и прерогативи. Преди да обясня точно как, Стопанко на Уейра, би ли посрещнала нашите най-нови гости? Може да са нужни няколко думи, за да се запомни причината за урока, който днес ще дадем на цял Перн.
В очите на момичето проблесна нежелание. Тя се усмихна с такова напрегнато удоволствие, че Ф’лар се замисли дали беше мъдра постъпка да остави нея да инструктира беззащитните заложници.
— Разчитам на твоята сдържаност — каза той топло, — и на интелигиентността ти да се справиш с тази задача без проблеми. — Той задържа погледа й, докато тя леко кимна с глава в знак на потвърждение на предупреждението му. Когато тя излезе, той изпрати до Мнемет молба да я държи под око.
Мнемет го информира, че това би било напразно изгубено време. Не беше ли показала Лесса повече находчивост, отколкото който и да е в Уейра? Самият й инстинкт я правеше внимателна.
Достатъчно внимателна, за да предизвика днешната инвазия, напомни Ф’лар на своя дракон.
— Но… Господарите… — пръскаше слюнки Р’гул.
— Ох, я млъквай! — намеси се К’нет. — Ако не те бяхме слушали толкова дълго, нямаше сега да сме на този хал. Пъхни се между, ако не ти харесва, но Водач на Уейра сега е Ф’лар. И бих казал, че дори е позакъснял!
— К’нет! Р’гул! — призова ги Ф’лар към ред, надвиквайки одобрението, което предизвикаха дръзките думи на К’нет. — Това са моите заповеди — продължи той, когато отново привлече вниманието им. — Изисквам те да бъдат спазвани точно. — Той хвърли поглед към всеки ездач, за да се увери, че няма кой да оспорва ръководството му. След това изложи намеренията си кратко и ясно, наблюдавайки с удовлетворение как несигурността беше заменена с почтително уважение.
Уверен, че всеки бронзов и кафяв ездач е разбрал плана отлично, той поиска от Мнемет рапорт за последните събития.
Напредващата армия струеше през платото край езерото. Първите редици вече навлизаха в пътя към Тунела, единственият наземен вход на Уейра. Мнемет добави, че жените на жителите на Хранилищата печелят от престоя си в Уейра.
— По какъв начин? — запита Ф’лар мигновено.
Мнемет избоботи това, което при драконите беше еквивалентът на смях. Два от младите зелени се хранеха, това беше всичко. Но поради някакви причини една толкова нормална дейност изглежда плашеше жените.
Тази жена е дяволски хитра, помисли си Ф’лар, внимавайки Мнемет да не усети загрижеността му. Бронзовият клоун беше така омаян от ездачката, както и от кралицата. С какво Стопанката на Уейра можеше така да впечатли един бронзов дракон?
— Нашите гости са на платото край езерото — каза той на драконовите ездачи. Вървете по позициите си и вдигнете ятата си. Без да погледне назад, той излезе навън, подтискайки силното желание да изтича към площадката. Изобщо не искаше заложниците да бъдат наплашени до малоумие.
Надолу в долината, близо до езерцето, жените бяха леко ескортирани от четири от най-малките зелени дракони — достатъчно големи за непосветените — и жените вероятно бяха твърде изплашени да не бъдат нападнати, за да забележат, че и четиримата ездачи бяха още почти момчета. Той забеляза слабичката фигура на Стопанката на Уейра, седнала встрани от основната група. До ушите му долетя приглушен плач. Той погледна край тях, към площадката за хранене, и видя как един зелен дракон отдели от стадото едно от животните и го нападна. Друг зелен беше кацнал на скалния ръб над тях, тъпчейки се с типичната немарлива драконова лакомия. Ф’лар сви рамене и яхна Мнемет, оставяйки скалния ръб свободен за прелитащите дракони, които чакаха да вземат собствените си ездачи.
Докато Мнемет кръжеше високо над объркването от крила и блестящи тела, Ф’лар кимна утвърдително. Високият, далечен, дълъг брачен полет, допълнен с обещанието за действия, беше повдигнал духа на всички.
Мнемет изфуча.
Ф’лар не му обърна внимание, наблюдавайки как Р’гул събира ятото си. Човекът беше претърпял психологическо поражение. Ще изисква наблюдение и внимателно отношение. Почнат ли веднъж да падат Нишките, вярата му ще бъде възстановена и той ще се оправи.
Мнемет го запита трябва ли да вземат и Стопанката на Уейра.
— Тя няма работа с нас — отвърна остро Ф’лар, чудейки се защо, в името на двойната луна, бронзовият беше направил такова предложение. Мнемет отговори, че смята, че Лесса би желала да е с тях.
Ятата на Д’нол и Т’бор се надигнаха в правилна формация. Тези двамата ставаха добри водачи. К’нет поведе нагоре едно двойно ято към ръба на Чашата и изчезна за миг, за да се появи зад приближаващата се армия. С’ган, старият син ездач, организираше младите.
Ф’лар предупреди Мнемет да предаде на Кант да каже на Ф’нор да действува. С един последен поглед се увери, че камъните пред Долните Пещери са си на мястото, и даде на Мнемет сигнал да премине между.
Ларад, Господарят на Телгар, изучаваше с поглед монолитните височини на Бенденския Уейр. Набраздените камъни изглеждаха като замръзнал водопад по време на залез. И почти толкова гостоприемни. Отдавна забравената почит се превъртя някъде дълбоко в ума му заради светотатството, което той и армията, която водеше, се готвеха да извършат. Той здраво подтисна тази мисъл.
Уейрът вече беше изживял ползата си. Това беше очевидно. Вече нямаше каквато и да било нужда
