жителите на Хранилищата да дават плода на своя труд и пот на мързеливите му жители. Хранилищата проявиха търпение. Те бяха поддържали Уейра до голяма степен от благодарност за миналите му заслуги. Но драконовите ездачи бяха преминали границите на благодарната щедрост.
Първо, тази архаична глупост — Търсенето. Било снесено яйце на кралица. Защо драконовите ездачи трябва да крадат най-красивата жена от всички Хранилища, когато и в самия Уейр има достатъчно жени? Нямаше нужда да се спомня сестра си Килара, страстно очакваща много по-различно обвързване с Брант от Иген предишната вечер, и изчезнала поради това налудничаво Търсене на следващата. И нито вест за нея оттогава.
И да убият Факс! Въпреки че той беше опасно амбициозен, той беше от род на Господари. И Уейрът не беше поканен от никого да се меси в работите на Високите Владения.
И на всичкото отгоре това непрекъснато крадене. Това вече препълваше чашата. Е, Хранилището би могло да си затвори очите за няколко животни от време на време. Но когато дракон се появява отникъде (едно умение, което дълбоко смущаваше Ларад) и грабваше най-добрите и тлъсти животни от старателно пазено и хранено стадо, това вече беше твърде много!
Уейрът вече трябваше да разбере подчинената си позиция в Перн. Той трябваше да си потърси други начини, за да изхранва хората си, тъй като никой вече нямаше да му праща никакви десятъци. Бенден, Битра и Лемос също щяха скоро да пристигнат. Те сигурно щяха да бъдат зарадвани от слагането на края на това подозрително доминиране на Уейра.
И въпреки всичко, колкото по-близо идваха до гигантската планина, толкова повече съмнения изпитваше Ларад по въпроса как, всъщност, те биха могли да навлязат в този гигантски масив. Той повика Мерон, така нареченият Господар на Набол (той не вярваше особено много на този остролик бивш Надзирател без нито капка кръв от род на Господари).
Мерон пришпори ездитното си животно, за да настигне Ларад.
— Няма ли друг път към Уейра, освен през Тунела?
Мерон поклати глава.
— Дори местните жители го потвърждават.
Това не плашеше Мерон, но той улови израза на съмнение на Ларад.
— Изпратил съм група напред, към южния ръб на Върха — показа той посоката. — Там, където се смъква извивката, може да има полегат и удобен за изкачване склон.
— Изпратил си група, без да се посъветваш с нас? Аз бях избран за водач…
— Точно така — съгласи се Мерон с приятелска усмивка, пълна със зъби. — Просто мое хрумване.
— Има известна слаба вероятност, съгласен съм, но все пак щеше да е по-добре… — Ларад погледна нагоре към върха.
— Те са ни видели, можеш изобщо да не се съмняваш в това, Ларад — увери го Мерон, разглеждайки с презрение притихналия Уейр. — Това ще бъде достатъчно. Представи им нашия ултиматум, и те ще се предадат пред сила като нашата. Многократно са доказвали, че са страхливци. На два пъти обидих бронзовия ездач, когото те наричат Ф’лар, и той се направи, че не го забелязва. Кой мъж би го направил?
Внезапен свистящ рев и ураган от най-студения въздух на света прекъсна съвещанието им. Докато се мъчеше да овладее скачащото животно, Ларад видя объркан изглед от дракони, всякакви цветове, размери и навсякъде. Въздухът се изпълни с паническите писъци на мятащите се животни и виковете на стреснатите и ужасени хора.
Ларад с голямо усилие успя да обърне животното си, за да посрещне драконовите ездачи лице в лице.
В името на Нищото, което ни е породило, мислеше си той, докато се бореше със собствения си страх, забравил съм, че драконите са толкова големи.
Най-отпред в страховития облак летеше триъгълна формация от четири големи бронзови животни. Крилете им се прекръстосваха, докато те се рееха току над земята. Една драконова дължина назад и нагоре летеше втора линия, по-дълга и по-широка, от кафяви животни. Зад тях и нагоре летяха сини, зелени и още кафяви животни, запращащи с криле студени повеи към ужасената тълпа, която допреди момент беше армия.
Откъде ли идваше този смразяващ студ, чудеше се Ларад. Той дръпна рязко надолу устата на животното си, когато то отново се опита да заподскача.
Драконовите ездачи просто седяха на шиите на животните си, гледаха и чакаха.
— Свали ги от животните им и ги накарай да ги отпратят, така че да можем да говорим — извика Мерон към Ларад, докато животното му се мяташе и цвилеше от ужас.
Ларад повика пешите войници напред, но бяха необходими по четирима души на животно, за да ги задържат така, че Господарите да могат да слязат от тях.
Недомислие номер две, помисли Ларад с мрачен хумор. Забравихме ефекта на драконите върху животните от Перн. Включително хората. Поправяйки меча си и дръпвайки ръкавиците си, той кимна към останалите Господари и те всички тръгнаха напред.
Когато видя Господарите да слизат, Ф’лар каза на Мнемет да предаде първите три реда да кацнат. Като голяма вълна драконите покорно се спуснаха към земята, фучейки с криле като огромна свиреща въздишка.
Мнемет каза на Ф’лар, че драконите са весели и радостни. Това беше много по-добро развлечение, отколкото Игрите.
Ф’лар остро предаде на Мнемет, че това изобщо не е развлечение.
— Ларад от Телгар — представи се най-предният от Господарите. Гласът му беше груб, маниерите — войнишки и сдържани за сравнително млад човек.
— Мерон от Набол.
Ф’лар мигновено разпозна смуглото лице с остри черти и неспокойни очи. Добър и провокативен боец.
Мнемет предаде на Ф’лар необичайно съобщение от Уейра. Ф’лар кимна незабележимо и продължи да приема представянията.
— Избран съм за говорител — започна Ларад от Телгар. — Господарите на Хранилищата единодушно се съгласяват, че Уейрът вече е изживял функциите си. Съответно исканията на Уейра няма да бъдат изпълнявани повече. В нашите Хранилища няма да се провеждат повече Търсения. Нито ще се допуска крадене от стадата и хамбарите на Хранилищата от драконовите ездачи.
Ф’лар го слушаше с любезно внимание. Ларад говореше ясно и кратко. Ф’лар кимна. След това внимателно огледа всеки от Господарите пред него внимателно, преценявайки ги. Напрегнатите им лица изразяваха тяхната убеденост и справедлив гняв.
— Като Водач на Уейра аз, Ф’лар, ездачът на Мнемет, ви отговарям. Оплакването ви е чуто. Сега слушайте какво ще заповяда Водачът на Уейра. — Вежливата му поза беше изчезнала. Мнемет изръмжа като зловещ контрапункт към гласа на ездача си, докато той отекваше остро като метален звън пред платото. Думите бяха произнесени ясно, така че дори тълпата да ги чуе.
— Вие ще си вървите обратно в своите Хранилища. След това ще отидете в хамбарите и сред стадата си. Ще изпратите достатъчен и достоен десятък. Това ще стане до три дни от връщането ви във вашите Хранилища.
— Водачът на Уейра заповядва на Господарите да дават десятък? — Смехът на Мерон от Набол отекна над полето.
Ф’лар даде знак, и още две ята драконови ездачи прелетяха в бръснещ полет над контингента от Набол.
— Водачът на Уейра заповядва на Господарите да дават десятък — потвърди той. — И докато Господарите не изпратят техните данъци, се боя, че дамите от Набол, Телгар, Форт, Иген, Керун ще живеят с нас. Също така дамите от Балан, Гар…
Той спря, тъй като Господарите започнаха гневно и оживено да си шушукат, когато чуха този списък от заложници. Ф’лар предаде на Мнемет бързо съобщение за останалите.
— Този блъф няма да подействува! — изсъска Мерон, излизайки напред с ръка върху дръжката на меча си. Краденето от стадата можеше да бъде подминато; беше ставало и преди. Но Хранилищата бяха
