свещени! Те не биха посмели…
Ф’лар помоли Мнемет да предаде сигнала, и ятото на Т’сум се появи. Всеки ездач държеше по една от Господарките на шията на дракона си. Т’сум държеше групата си високо във въздуха, но все пак достатъчно близо, за да могат Господарите да разпознаят всяка изплашена или истерична жена.
Лицето на Мерон се изкриви от шока и новата омраза.
Ларад пристъпи напред, откъсвайки очи от собствената си дама. Бяха се оженили наскоро и той много я обичаше. Не беше особено голямо утешение това, че тя нито плачеше, нито трепереше, смела малка душа.
— Имате превъзходство — потвърди Ларад унило. — Ще се върнем и ще ви изпратим данъка. Той вече беше готов да се обърне, когато Мерон излезе напред с побесняло лице.
— Да им се подчиняваме като слуги? Кой е един драконов ездач, че да ни нарежда?
— Млъквай — нареди Ларад, хващайки наболеца за ръката.
Ф’лар вдигна ръка в царствен сигнал. Появи се ято сини дракони, носещи Мероновите кандидат- катерачи, някои от тях с белези от схватката си с южния склон на връх Бенден.
— Драконовите ездачи могат да заповядват. И нищо не се изплъзва от вниманието им — проехтя студено гласът на Ф’лар.
— Ще се върнете в своите Хранилища. Ще изпратите пълния десятък, защото ние ще разберем, ако сте ни излъгали. След това, под заплаха от изгаряне с огнен камък, ще почистите около жилищата си от зеленината, както около Хранилищата, така и около работилниците. Добри ми Телгар, погледни към това твое южно, открито Хранилище. Излагането го е направило уязвимо. Почисти всички ями по хребетовата защита. Оставил си ги да се пълнят с гнилоч. Мините трябва да бъдат отворени отново, и огненият камък събран на купчини.
— Данъците да, но останалото… — прекъсна го Ларад.
Ръката на Ф’лар посочи небето.
— Погледни нагоре, Господарю. Гледай добре. Червената Звезда пулсира денем, както и нощем. Планините оттатък Иста димят и плюят разтопена скала. Моретата се надигат във високи приливни вълни и заливат брега. Забравили ли сте всички Сагите и Баладите? Както сте забравили способностите на драконите? Можете ли да омаловажите тези знамения, които винаги предшествуват идването на Нишките?
Мерон никога нямаше да повярва, докато не видеше сребристите Нишки да падат от небето. Но Ларад и много от останалите сега вече вярваха, и Ф’лар го знаеше.
— И кралицата — продължи той — излетя на брачен полет през втората си година. Излетя на брачен полет и летя високо и дълго.
Главите на всички пред него подскочиха нагоре. Очите им бяха разширени. Мерон също изглеждаше изненадан. Ф’лар чу Р’гул да възкликва зад него, но не посмя да погледне сам, да не би това да се окаже трик.
Внезапно той улови с крайчеца на окото си златен отблясък в небето.
Мнемет, изсъска той, и Мнемет леко изръмжа щастливо. Кралицата се появи в полезрението му едва тогава. Смела и бляскава гледка, призна Ф’лар неохотно.
Облечена в бяла роба, Лесса ясно се различаваше на извитата златна шия. Рамот разпери криле в спокоен полет. Размахът им беше по-голям дори от този на Мнемет. От начина, по който тя извиваше шия, можеше да се разбере, че е в добро и игриво настроение. Но Ф’лар беше бесен.
Гледката на летящата кралица имаше силен ефект върху всички зрители. Ф’лар забеляза влиянието й върху себе си и го видя отразено на лицата на невярващите на очите си жители на Хранилищата, разбираше го от начина, по който напяваха драконите, чуваше го от Мнемет.
— И, разбира се, нашите най-велики Стопанки на Уейра — Морета, Торени, да спомена някои от тях — всички са дошли от Руатското Хранилище, откъдето идва и Лесса от Перн.
— Руата… — Мерон буквално изплю името. Мускулите на лицето му изпъкнаха, кожата побледня.
— Идват ли Нишките? — запита Ларад.
Ф’лар кимна бавно.
— Вашите менестрели могат да ви инструктират отново за белезите. Добри ми Господари, десятъкът е необходим. Вашите жени ще бъдат върнати. Хранилищата трябва да бъдат приведени в ред. Уейрът подготвя Перн, тъй като Уейрът ще трябва да защищава Перн. Вашето сътрудничество е необходимо — той изчака така, че да се усети — и ще бъде наложено със сила.
С тези думи той яхна шията на Мнемет, без да изпуска кралицата от очи. Видя как забиха златните й криле, докато тя се обърна и полетя на юг.
Беше направо вбесяващо от страна на Лесса да се намеси точно в този момент, когато цялата му енергия и внимание трябваше да бъдат насочени към успокояването на желанието на Хранилищата да демонстрират неподчинение. Защо тя трябваше да натрапва независимостта си по такъв начин, пред очите на целия Уейр и на всички Господари? Искаше му се веднага да се спусне след нея, но не можеше. Не и преди да е видял армията наистина да поема назад, и не докато не подадеше сигнал за финалната демонстрация на мощта на Уейра, за да разясни положението на жителите на Хранилищата.
Скърцайки със зъби, той предаде на Мнемет да се вдигнат във въздуха. Всички ята излетяха след него с мощен рев и профучаване напред-назад, така че във въздуха сякаш имаше хиляди дракони вместо едва двестата, обитаващи Бенденския Уейр.
Уверен, че тази част от стратегията му върви както трябва, той нареди на Мнемет да лети след Стопанката, която се плъзгаше и рееше високо над Уейра.
Само да пипне това момиче, ще й изясни той някои неща…
Мнемет ядовито го информира, че изясняването на някои неща може да се окаже доста добра идея. Много по-добра, отколкото например да лети с такъв бяс след двойка, която тепърва изпробва крилете си. Драконът напомни на гневния си ездач, че в края на краищата златната е летяла вчера високо и дълго, че е изпила кръвта на четири животни, но не се е хранила оттогава. Тя нито ще е способна, нито ще й достави удоволствие да лети дълго, преди да се наяде както трябва. Ако обаче Ф’лар настоява на това недообмислено и абсолютно излишно преследване, той може да принуди Рамот да се прехвърли между, за да го избегне.
Самата мисъл за възможността тази необучена двойка да отиде между мигновено охлади яда на Ф’лар. Опитвайки се да се контролира, той разбра, че в момента преценката на Мнемет е много по-надеждна от неговата. Той беше оставил гнева и тревогата да повлияят на решенията му, но…
Мнемет направи широк кръг и се приземи до Звездния камък. Темето на връх Бенден беше чудесно място за наблюдение, откъдето се виждаха както оттеглящата се армия, така и момичето. В очите на дракона сякаш се образуваха завихряния, докато той пригаждаше зрението си за най-далечен обхват.
Той съобщи на Ф’лар, че ездачът на Пиант смята, че наблюдението на драконите над отстъпващите войски причинява истерия сред хората и животните. В образувалите се задръствания имало ранени.
Ф’лар незабавно нареди на К’нет да премине към по-далечно наблюдение, докато армията организира бивак за през нощта. Близкото наблюдение върху контингента от Набол обаче трябваше да продължи.
Още в момента, докато нареждаше на Мнемет да предаде тези заповеди, Ф’лар осъзна, че умът му не се съсредоточава върху нещата. Цялото му внимание беше погълнато от онази летяща високо двойка.
По-добре я научи да пътува между, отбеляза Мнемет. Едното от големите му очи блестеше над рамото на Ф’лар. Тя е достатъчно умна, за да се научи сама, и тогава къде оставаме ние?
Ф’лар преглътна острия отговор, докато наблюдаваше, без да може да си поеме дъх. Рамот внезапно сви криле и прониза небето като златна искра. Без усилие ги разтвори отново в критичната точка и се издигна пак нагоре.
Мнемет внимателно повика спомена за собствения им пръв бесен и акробатичен полет. Нежна усмивка докосна устните на Ф’лар, и той внезапно разбра колко много се е искало на Лесса да лети, колко тежко й е било да гледа как младите се упражняват, докато на нея й е забранено.
Е, добре, той не беше разкъсаният от нерешителност и съмнения Р’гул.
И тя не е Йора, напомни му язвително Мнемет. След което добави: Ще ги повикам обратно. Рамот вече е станала мътнооранжева.
Ф’лар наблюдаваше как те покорно започнаха да се спускат надолу. Крилете на кралицата се извиваха и
