Единствено Ф’лар остана спокоен. С ръце, скръстени пред гърдите, той гледаше студено към нея.
— Грабеж? — Гласът на Р’гул се издигна авторитетно над шума. — Не може да грабим!
Забравили възпитания у тях рефлекс на подчинение, те го засипаха с въпроси.
— Няма да грабим ли? — запитаха Т’бор и Д’нол в хор.
— И защо не? — продължи Д’нол. Вените на врата му се бяха издули.
Не е той подходящият, въздъхна наум Лесса, опитвайки се да забележи С’лан, но си спомни, че той е на тренировъчната площадка. Често той и Д’нол действуваха заедно срещу Р’гул на Съветите, но Д’нол не беше достатъчно силен, за да издържи сам.
Лесса погледна с надежда към Ф’лар. Защо не вземе думата той?
— Писнало ми е от жилаво старо месо, от лош хляб, от корени с вкус на дърво — крещеше Д’нол, изгубил всякакъв контрол. — Перн процъфтява този оборот. Нека пък малко капне и над Уейра, както си му е редът!
Т’бор, изправен войнствено до него, изръмжа в знак на съгласие. Очите му се спряха първо на един, след това на друг от мълчащите бронзови ездачи. Лесса се хвана за надеждата, че Т’бор може да послужи като заместител за С’лан.
— Едно движение на Уейра в този момент — прекъсна ги Р’гул с предупредително вдигната ръка — и всички Господари ще се надигнат. Срещу нас. — Ръката му се спусна драматично.
Той стоеше лице в лице с двамата бунтовници, с леко разтворени крака, вдигната гордо глава и бляскащи очи. Стърчеше с глава и половина над набития, дребен Д’нол и слабичкия Т’бор. Контрастът не беше приятен: създаваше се впечатлението за горд патриарх, наставляващ съгрешили деца.
— Пътищата са чисти — продължи Р’гул зловещо, — няма нито дъжд, нито сняг, който да спре една напредваща армия. Господарите поддържат силни стражи, откакто Факс беше убит. — Главата на Р’гул се обърна леко в посока на Ф’лар. — Сигурно всички си спомняте оскъдното гостоприемство, което получихме по време на търсенето? — Сега Р’гул изгледа всеки бронзов ездач подред с многозначителен поглед. — Знаете настроенията в Хранилищата, видяхте и тяхната сила. — Той вдигна глава. — Толкова ли сте глупави, че да ги настроите срещу себе си?
— Едно добро минаване с огнен камък… — изстреля Д’нол сърдито и внезапно спря. Еретичните му думи шокираха и него самия не по-малко, отколкото всеки друг в стаята.
Дори Лесса зяпна при идеята за умишлено използуване на огнения камък срещу хора.
— Трябва да се направи нещо — промърмори Д’нол отчаяно, обръщайки се първо към Ф’лар, след това, с полуугаснала надежда, към Т’бор.
Ако Р’гул победи, това ще бъде краят, мислеше си Лесса в студен бяс, и реагира, насочвайки мислите си към Т’бор. В Руата беше най-лесно да бъдат подтикнати ядосани хора. Ако… Отвън се разнесе гласът на дракон.
Пронизващо остра болка я стрелна от стъпалото нагоре до пръстите на ръцете. Вцепенена, тя отстъпи назад, падайки, без да иска, върху Ф’лар. Той хвана ръката й с пръсти като клещи.
— Ти смееш да се опитваш… — прошепна той жестоко в ухото й и с фалшива грижливост почти я бухна обратно на стола й. Пръстите му стискаха ръката й с желязна хватка.
Преглъщайки конвулсивно срещу двойното нападение, тя седна вдървено. Когато вече можеше да възприема какво ставаше, тя разбра, че моментът на кризата е преминал.
— Сега не може да се направи нищо — казваше Р’гул остро.
„Сега…“ Думите отекваха в звънящите уши на Лесса.
— Уейрът трябва да тренира младите дракони. Трябва да възпитава младите ездачи в уважение към Традициите.
Празни Традиции, мислеше си подтиснато Лесса, успокоявайки се с горчилка. И те щяха да изпразнят и самия Уейр.
Тя погледна с безсилен бяс към Ф’лар. Ръката му се сви предупредително около нейната, докато пръстите притиснаха сухожилието към костта и тя отново изхърка от болка. Въпреки сълзите, напълнили очите й, тя можеше да види поражението и срамът, изписани на младото лице на К’нет. Надеждата проблясна, подновена.
Тя се насили да се отпусне. Бавно, като че ли Ф’лар наистина я е уплашил. Достатъчно бавно, за да може той да повярва в капитулацията й.
В първия удобен момент тя щеше да хване К’нет натясно. Той беше готов за идеята, която тя току-що беше планирала. Той беше млад, мъжествен и така или иначе небезразличен към нея. Щеше да й свърши отлична работа.
— Драконов ездачо, от излишък бягай ти — интонираше Р’гул. — Носи той на Уейра само купища беди.
Лесса го изгледа, искрено ужасена, че той може да прикрие моралната загуба на Уейра с лицемерни наставления.
— Какво става? Благородният Ф’лар нарушава традицията ли? — запита Лесса Ф’нор, когато кафявият ездач се появи с вежливо обяснение за отсъствието на водача на ятото.
Лесса вече не си даваше труд да сдържа езика си в присъствието на Ф’нор. Кафявият ездач знаеше, че това не е насочено срещу него, така че рядко се обиждаше. Част от резервираността на неговия полубрат беше попила и в него.
Изразът му днес обаче не беше толерантен. Беше остро осъдителен.
— Той проследява К’нет — каза просто Ф’нор. Тъмните му очи бяха разтревожени. Той бутна тежката тъмна коса настрани от челото си, друг навик, възприет от Ф’лар, което наля масло в огъня на недоволството на Лесса към липсващия драконов ездач.
— Наистина ли? Добре щеше да бъде, ако вместо това му подражаваше — отбеляза тя.
Очите на Ф’нор проблеснаха гневно.
Добре, помисли си Лесса. Скоро и той ще е мой…
— Това, което не разбираш, Стопанко на Уейра, е че К’нет възприема инструкциите ти твърде либерално. Някое справедливо поотмъкване не би предизвикало протести, но К’нет е твърде млад, за да бъде предпазлив.
— Моите инструкции ли? — повтори невинно Лесса. Сигурно Ф’нор и Ф’лар нямаха и помен от доказателство, за което да се захванат. Нито пък й пукаше особено. — Просто му е писнало от цялата тази страхливост, това е всичко.
Ф’лар стисна здраво зъби, за да се удържи да не я опровергае гневно. Промени позата си и стисна широкия ездачески колан, докато кокалчетата на пръстите му не побеляха. След това върна към Лесса студен поглед.
В тази пауза Лесса съжали, че е антагонизирал Ф’нор. Той се беше опитал да се държи приятелски, със симпатия, и често я беше развеселявал с анекдоти, докато горчилката в нея ставаше все повече и повече. С настъпването на студа порциите в Уейра намаляваха въпреки системните добавки на К’нет. Отчаянието се плъзгаше около Уейра на ледените си криле.
От неуспешния опит за бунт на Д’нор насам всякакъв дух беше напуснал драконовите ездачи. Дори на животните им личеше. Слабата диета не можеше да обясни изцяло изгубения блясък на броните им и нарушената им хармоничност. Апатията можеше — и го обясняваше. Лесса се чудеше дали Р’гул не се
