Лесса се усмихна сама на себе си, но усмивката й бързо изчезна.
„Дойде ли ден на Уейра да се наложи да купува това, което трябва да му бъде давано…“ Тя подтисна предупредителната тръпка, концентрирана върху срамността на тази ситуация. Тя допълнително подчертаваше степента на нейната самоизмама.
Защо тя беше мислела, че да бъдеш в Уейра е толкова различно от това да бъдеш в Руатското Хранилище? Бяха ли уроците от ранното й детство внушили такава безпрекословна почит към Уейра, че животът да трябва да промени хода си само защото Лесса от Руата е била Впечатана от Рамот? Как беше възможно тя да е била такава романтична малка глупачка?
Огледай се наоколо, Лесса от Перн, огледай Уейра с очи, отворени за истината. Стар и свещен ли е Уейрът? Да, но е и овехтял и износен — и изгубил авторитета си. Да, ти беше съблазнена от това да седиш на големия каменен стол на Стопанката на Уейра край масата на Съвета, но възглавничката е тънка, а платът — прашен. Поласкана да мислиш, че дланите ти лежат където са почивали тези на Морета и Торени? Да, но камъкът е покрит с мръсотия и се нуждае от добро изтъркване. И седалището ти може да почива където са били техните — но не това е мястото, където се намира умът ти.
Овехтелият Уейр демонстрираше западането на ролята си в схемата на живота на Перн. Също и тези мъжествени драконови ездачи, толкова смели в уеровите си доспехи, гордо яхнали шиите на големите си животни — те не можеха лесно да бъдат изучени отблизо без няколко смущаващи разкрития. Те бяха обикновени хора, с човешки стремежи и амбиции, пълни с човешки грешки и разочарования, нежелаещи да нарушат приятния си живот заради грубите необходимости, които биха възстановили Уейра. Те бяха потънали твърде дълбоко в изолацията си от останалата част на човечеството; те не разбираха, че никой не се сеща за тях. Не ги предвождаше истински лидер…
Ф’лар! Какво чакаше той? Да види Лесса неефективността на Р’гул? Не, реши бавно Лесса, да порасте Рамот. За да лети с нея Мнемет, когато може… този Ф’лар беше просто традиционалист, и Лесса мислеше, че това извинение е само благовидна външност… когато ездачът на избраника на кралицата става, по традиция, Водач на Уейра. Този ездач!
Добре де, може би Ф’лар просто смята, че събитията вървят не както той ги планира.
Очите ми бяха заслепени от тези на Рамот, но сега вече мога да виждам през дъгата, мислеше си Лесса, настройвайки се срещу нежността, която винаги придружаваше всяка мисъл за златното животно. Да, мога да виждам сега в черните и сиви сенки, където чирачеството ми в Руата би могло да ме постави на изгодна позиция. Вярно е, тук трябва да се контролира нещо много повече от едно малко Хранилище, и трябва да се повлияят много по-проницателни умове. Проницателни, но глупави по свой собствен начин. Доста опасно е, ако загубя. Но как бих могла? Усмивката на Лесса се разшири и тя потърка длани в бедрата си в предвиждане на предизвикателството. Те не могат да направят нищо с Рамот без мен, а тя им трябва. Никой не може да удържи Лесса от Руата, и те са така обвързани към мен, както бяха към Йора. Само че аз не съм Йора!
С приповдигнат дух Лесса скочи от стола. Отново че чувствуваше пълна с живот. И по-убедена в силата си, отколкото когато Рамот беше будна.
Време, време, време. Време за Р’гул. Е, добре, Лесса вече нямаше повече само да отмерва времето му. Тя беше досега безнадеждна глупачка. Сега щеше да бъде Стопанка на Уейра. Ф’лар я беше съблазнил да мисли, че тя може да бъде.
Ф’лар… мислите й се връщаха непрекъснато към него. Щеше да трябва да внимава за него. Особено когато започнеше да „подрежда“ нещата по свой вкус. Но тя имаше едно предимство, за което той не знаеше — че може да разговаря с всички дракони, не само с Рамот. Дори с неговия безценен Мнемет.
Лесса отметна назад ръце и се разсмя. Смехът отекна кухо в голямата, празна Стая на Съвета. Тя се разсмя отново, зарадвана от упражнението, което толкова рядко й се случваше да прави. Веселието й събуди Рамот. Ликуването от взетото решение беше заменено от това от знанието, че златният дракон се събужда.
Рамот отново се размърда и се протегна неспокойно, когато гладът прониза дрямката й. Лесса хукна леко нагоре по прохода, нетърпелива като дете да види отново блестящите очи и нежността, която характеризираше драконицата като личност.
Огромната златна клинообразна глава на Рамот се въртеше от една страна на друга, докато съненият дракон търсеше другарката си по Уейр. Лесса бързо докосна тъпата й брадичка, и търсещата глава спря, успокоена. Няколкото защитни клепача се разделиха над многофасетните очи, и Рамот и Лесса подновиха залога за безсловесната си преданост.
Рамот отново беше сънувала тези сънища, каза тя на Лесса, потрепервайки леко. Там беше толкова студено! Лесса погали меката горна част на клепача й, успокоявайки я. Тя беше така здраво свързана с Рамот, че остро усещаше тревогата, която предизвикваше това повтаряне.
Рамот се оплака от сърбеж в лявата страна на гърба.
— Кожата отново се лющи — каза й Лесса, пръсвайки бързо фино масло върху засегнатата област. — Ти растеш толкова бързо — добави тя шеговито и с нежна тревога.
Рамот повтори, че я сърби отвратително.
— Или яж по-малко, така че да спиш по-малко, или спри да растеш през нощта.
Лесса напяваше грижливо, докато втриваше маслото:
— Дракончето трябва са бъде мазано с масло всеки ден, тъй като бързият растеж в ранното му развитие може да доведе до преразтягане на деликатните тъкани на кожата, правейки ги тънки и чувствителни.
Сърбящи, поправи я Рамот, извивайки се.
— Тихо. Само повтарям каквото са ми казвали.
Рамот изпусна драконова въздишка, която омота здраво робата на Лесса около краката й.
— Шът. Всекидневното къпане е задължително, и тези измивания трябва да се придружават от пълно намазване с масло. Загрубялата кожа се превръща в лоша броня за възрастния дракон. Лошата броня води до разкъсвания на кожата, които са опасни за летящия звяр.
Не спирай да триеш, помоли я Рамот.
— Наистина, за летящия звяр!
Рамот информира Лесса, че е толкова гладна. Не може ли да я изкъпе и намаже с масло по-късно?
— В момента, в който си натъпчеш корема догоре, ставаш толкова сънлива, че едва можеш да пълзиш. Станала си прекалено голяма, за да може човек да се грижи за теб.
Острото възражение на Рамот беше прекъснато от ниско прихване. Лесса се обърна, набързо прикривайки раздразнението, което изпита, като видя Ф’лар да крачи разсеяно към аркообразния вход на коридора на леговището.
Сигурно беше ходил на патрул, тъй като все още носеше тежкото снаряжение от уерова кожа. Здравата туника прилепваше към плоските гърди, очертаваше дългите, мускулести крака. Костеливото, но мъжествено лице все още беше зачервено от ултра-студа на между. В странно махагоновите му очи проблясваше веселие и, добави Лесса, високомерие.
— Расте под добри грижи — коментира той, доближавайки се до леговището на Рамот с куртоазен поклон към младата кралица.
Лесса чу Мнемет да изпраща поздрави на Рамот от своето място на ръба отвън.
Рамот кокетливо обърна очи към водача на ято. Усмивката му с почти собственическа над нея гордост удвои раздразнението на Лесса.
— Ескортът пристига точно навреме, за да каже на кралицата добър ден.
— Добър ден, Рамот — каза покорно Ф’лар. След това се изпъчи, тупвайки тежките ръкавици в крака си.
— Да не сме прекъснали режима на патрулите — попита Лесса с извинителен тон.
— Няма значение. Обикновен редовен полет — отговори неустрашимо Ф’лар. Той лениво се дръпна настрани от Лесса, за да не му закрива тя изгледа към кралицата. — Станала е по-голяма от повечето кафяви. В Телгар морето беше бурно и имаше наводнения. В Иген пък приливните вълни бяха с дълбочина един драконов ръст. — Усмивката му проблясна, като че ли дребните бедствия му доставяха удоволствие.
Тъй като Ф’лар никога не казваше каквото и да било без някакъв умисъл, Лесса картотекира това изречение за по-нататъшно разглеждане. Колкото и дразнещо да беше присъствието на Ф’лар, тя
