предпочиташе неговото пред това на останалите бронзови ездачи.
Рамот прекъсна размислите на Лесса с кисело напомняне: Ако тя трябва да бъде окъпана преди да яде, биха ли те могли да се заемат с това преди да е умряла от глад?
Лесса чу доволното боботене на Мнемет и без помощта на прохода.
— Мнемет казва, че не е зле да я развеселяваме — отбеляза Ф’лар снизходително.
Лесса подтисна желанието да му обясни, че чудесно може да чуе какво казва Мнемет. Един ден щеше да е много благотворно да наблюдава изумената реакция на Ф’лар на информацията, че тя може да чува и да говори на всеки дракон в Уейра.
— Пренебрегвам я недопустимо — каза Лесса, сякаш се разкайваше.
Тя забеляза, че Ф’лар беше почти готов да й отговори. Внезапно той спря и махагоновите му очи се свиха за момент. След това, усмихвайки се приятелски, й посочи с жест да продължава.
Някаква вътрешна злоба подтикваше Лесса да се опитва да подлъже Ф’лар. Един ден тя щеше да пробие високомерната му поза и да го хване на кукичката. Само че изискваше доста опити. Той имаше остър ум.
Тримата се присъединиха към Мнемет на скалистия ръб. Той прелиташе като защитник над Рамот, докато тя се плъзгаше тромаво надолу към далечния край на дългия овал на чашата на Уейра. Мъглата, издигаща се от топлите води на малкото езерце, се разпръсна от маховете на неловките криле на драконицата. Тя растеше толкова бързо, че не беше имала кога да се научи на координация на мускулите и тялото. Когато Ф’лар придържаше Лесса на шията на Мнемет по време на краткото спускане, тя гледаше с опасение недодяланите и груби движения на кралицата.
Кралиците не летят, защото не могат, мислеше си Лесса с горчива откровеност, сравнявайки гротескното спускане на Рамот с лекото плъзгане на Мнемет.
— Мнемет казва да те уверя, че тя ще бъде по-грациозна, когато порасте напълно — каза доволният глас на Ф’лар в ухото й.
— Но младите мъжки растат също толкова бързо, и не са дори… — Тя млъкна. Нямаше да повери каквото и да било на този Ф’лар.
— Те не израстват толкова големи, и постоянно се упражняват…
— Да летят!… — Лесса сграбчи думата, и, забелязвайки лицето на бронзовия ездач, не каза нищо повече. Той беше също толкова бърз и в случайно подхвърлените подигравки.
Рамот се беше потопила вече и раздразнително очакваше да бъде изтъркана с пясък. Лявата част на гърба я сърбеше ужасно. Лесса послушно атакува засегнатото място с ръка, пълна с пясък.
Не, животът й в Уейра не беше много по-различен от този в Руата. И сега търкаше. И Рамот от ден на ден предоставяше все по-голяма площ за търкане, помисли си тя, след като изпрати златния звяр в по- дълбоката вода да се изплакне. Рамот изпляска, потапяйки се във водата до самия връх на носа. Очите й, покрити от тънкия вътрешен клепач, проблясваха току под повърхността на водата — като подводни скъпоценни камъни. Тя лениво се обърна на другата страна и водата около глезените на Лесса се развълнува.
Когато Рамот излезеше навън, всяка работа прекъсваше. Лесса забеляза жените, скупчени на изхода на Долните Пещери, с очи, разширени от учудване. Драконите се подаваха от леговищата си или тихо се въртяха отгоре. Дори учениците, момчета и дракончета, зяпаха любопитно от бараките за новаци на тренировъчните площадки.
Неочаквано от височините на Звездния камък изсвири дракон. Той и ездачът му се спуснаха по спирала надолу.
— Десятък, Ф’лар, керван пред прохода — съобщи синият ездач, хилейки се широко, докато не се учуди на спокойствието, с което неговите неочаквани добри новини бяха посрещнати от бронзовия ездач.
— Кой може да бъде това? — запита Лесса Ф’лар. — Лоялните три вече ги докараха.
Ф’лар изчака, докато не видя Ф’нор на кафявия Кант да се извива нагоре и над защитния ръб на Уейра, последван от няколко зелени ездачи от ятото му.
— Скоро ще знаем — отбеляза той. След това се обърна замислено към изток. Неприятна усмивка докосна за миг ъгъла на устните му. Лесса също погледна на изток, където опитното око можеше да различи бледия блясък на Червената Звезда, въпреки че слънцето беше високо в небето.
— Лоялните ще бъдат защитени — промърмори Ф’лар тихичко, — когато Червената Звезда минава.
Лесса не знаеше как и защо те бяха стигнали до съгласие в непопулярното иначе убеждение във важността на Червената Звезда. Тя само знаеше че и тя също я възприема като Зло. Това всъщност беше най-важният аргумент във всички убеждавания на Ф’лар към нея да напусне Руата и да дойде в Уейра. Не знаеше и защо той не се е поддал на злокачественото влияние, което беше обезсилило останалите драконови ездачи. Тя никога не го беше питала — не защото не можеше, просто беше толкова очевидно, че вярата му не подлежи на съмнение. Той знаеше. И тя знаеше.
Понякога това убеждение обезпокояваше и драконите. При изгрев те като един започваха да се размърдват неспокойно в съня си — ако изобщо спяха — или мятаха опашките си и разперваха криле протестиращо, ако бяха будни. Манора, изглежда, също вярваше. Сигурно и Ф’нор. И може би част от увереността на Ф’лар беше заразила и ездачите от неговото ято. Той твърдо изискваше пълно спазване на традицията от своите ездачи и го получаваше, до степен на открито посвещаване.
Рамот изплува от езерото и полуизпляска, полуизподскача пътя си до площадката за хранене. Мнемет се настани на ръба и позволи на Лесса да седне на предния му крак. Почвата надалече от дъното на Чашата беше студена.
Рамот похапна, оплаквайки се горчиво от жилавите животни, които съставляваха порциона й, и протестирайки, когато Лесса я ограничи на шест.
— И другите трябва да ядат, знаеш.
Рамот информира Лесса че тя е кралица и има приоритет.
— Утре ще те сърби.
Мнемет каза, че тя може да вземе неговия дял. Той беше похапнал добре с едно тлъсто добиче в Керун преди два дни. Лесса изгледа Мнемет с любопитен интерес. Затова ли всички дракони от ятото на Ф’лар изглеждаха толкова самоуверени? Тя трябваше да започне да отделя повече внимание на това кой кога посещава площадката за хранене, и колко често.
Рамот вече се беше върнала в леговището си и отново дремеше, когато Ф’лар докара в жилището водача на кервана.
— Стопанко на Уейра — каза Ф’лар, — този пратеник иде от Литол със задължение към теб.
Човекът, с нежелание откъсвайки очите си от блестящата златна кралица, се поклони на Лесса.
— Казвам се Тиларек, Стопанко на Уейра. Праща ме Литол, Надзирател на Руатското Хранилище — каза той с уважение, но погледът му, когато той гледаше към Лесса, беше толкова одобрителен, че беше само на крачка от недискретността. Той измъкна съобщение от пояса си и се запъна, раздвоен между знанието, че жените не могат да четат, и инструкцията да го предаде на Стопанката на Уейра. В момента, когато той забеляза развеселеното потвърждение на Ф’лар, Лесса протегна ръка нетърпеливо.
— Кралицата спи — отбеляза Ф’лар, посочвайки прохода към Стаята на Съвета.
Много находчиво от страна на Ф’лар, помисли си Лесса, да осигури на пратеника възможност да погледа известно време Рамот. Тиларек щеше да разправя наляво и надясно по време на връщането си, вероятно допълвайки и обогатявайки нещата с всеки разказ, за необикновените размери и доброто здраве на кралицата. Нека да разказва и мнението си за новата Стопанка на Уейра.
Лесса изчака, докато видя Ф’лар да предлага на пратеника чаша вино, преди да развие кожата. Докато разгадаваше кривулиците на Литол, тя разбра колко се радва на това да получи новини от Руата. Но защо Литол трябваше да започва с:
„Детето расте здраво и силно…“
Това дете изобщо не я интересуваше. А…
„Руата е почистена от зеленината от върховете на хълмовете до основите на работилниците. Реколтата беше много добра, и животните се размножават в новите стада. Изпращам ви дължимия справедлив десятък на Руатското Хранилище. Желая процъфтяване на Уейра, който ни пази.“
Лесса изсумтя тихо. Руата наистина знаеше задълженията си. Но дори и другите три плащащи десятъка си Хранилища не бяха изпратили подходящи приветствия. Съобщението от Литол продължаваше
