другите, но тя не смята за кой знае колко вълнуващо да прескача между Бенденския Уейр и Бенденското Хранилище и обратно. Това е скучно.
Те отново се срещнаха с Мнемет над Звездния камък. Бронзовият дракон изпрати на Лесса съобщението, че това е била един много успешен първи урок. Ще упражняват утре прескачане на по-големи разстояния.
Утре, мислеше си Лесса мрачно, ще се появи нещо неотложно, или пък нашият презает Водач на Уейра ще реши, че днешният урок е достатъчен, за да смята обещанието си за изпълнено, и това ще бъде всичко.
Имаше един скок, който тя можеше да направи между, откъдето и да било на Перн, и без да пропусне целта си.
Тя си представи за Рамот Руата, видяна като от височините над Хранилището… за да изпълни това изискване. За да бъде педантично точна, Лесса проектира и схемата на ямите за огнен камък. Преди Факс да я беше нападнал и след това тя да я беше манипулирала към упадък, Руата беше толкова красива просперираща долина. Тя предаде на Рамот да прескача между.
Студът беше страховит и сякаш продължи много удари на сърцето. Лесса вече беше започнала да се бои, че някак си ги е изгубила между, когато те внезапно се появиха с експлозия във въздуха над Хранилището. Изпълни я въодушевление. По дяволите Ф’лар и цялата му излишна предпазливост! С Рамот тя можеше да прескочи където пожелае! Ето я характерната структура на набраздените от огнените ями височини на Руата. Беше точно преди изгрев, Гръдният проход между Кром и Руата, черни конуси срещу просветляващото сиво небе. Тя забеляза между другото липсата на Червената Звезда, която напоследък блестеше в утринното небе. И, пак между другото, усети разлика във въздуха. Мразовит, да, но не зимен… въздухът съдържаше влажната прохлада на ранна пролет.
Изненадана, тя хвърли поглед надолу, учудвайки се да ли не е сбъркала по някакъв начин въпреки цялата си предпазливост. Но не, това беше Руатското Хранилище. Кулата, вътрешният двор, широкото авеню, водещо надолу към работилниците, бяха точно както трябваше да бъдат. Струйки дим от далечни камини подсказваха, че хората се готвят за деня.
Рамот улови тенора на несигурността й и започна да настоява за обяснение.
Това е Руата, отговори Лесса решително. Не може да бъде друго място. Обиколи височините. Ето виж, това са редиците ями, които ти показах…
Лесса зяпна. Внезапният студ в областта на стомаха парализира мускулите й.
Отдолу в бавно разпръскващия се предизгревен сумрак се виждаха фигурите на много мъже, прехвърлящи се през гребена на височините откъм хълмовете зад Руата, мъже, прокрадващи се тихо и незабележимо като престъпници.
Тя нареди на Рамот да се задържа колкото се може повече на едно място във въздуха, за да не привлече вниманието им нагоре. Драконицата се учуди, но се подчини.
Кой ли можеше да атакува Руата? Изглеждаше невероятно. В края на краищата, Литол беше бивш драконов ездач и вече беше отблъснал една атака безмилостно. Възможно ли беше някой да мисли за агресия между Хранилищата сега, когато Ф’лар беше Водач на Уейра? И кой Господар на Хранилище би бил толкова глупав, че да започне война за територии през зимата?
Не, не през зимата. Въздухът определено беше пролетен.
Хората се промъкваха покрай ямите към ръба на склона. Внезапно Лесса забеляза, че те спускат въжени стълби по склона на хълма, надолу към отворените прозорци на Вътрешното Хранилище.
Внезапно тя се притисна към Рамот, сигурна в това какво е видяла.
Това беше нашественикът Факс, мъртъв от вече почти три Оборота — Факс и неговите хора, както започваха атаката си срещу Руата преди тринадесет Оборота.
Да, на Кулата имаше пазач. Лицето му се виждаше като бяло петно, обърнато към висините на склона, наблюдавайки. Беше си получил подкупа, за да пази тишина тази сутрин.
Но уер-пазачът, обучен да вдига тревога при всяко нашествие — защо той не свиреше своето предупреждение? Защо мълчеше?
Защото, информира Рамот ездачката си със спокойна логика, той усеща твоето присъствие, а също и моето, така че как може Хранилището да е в опасност?
Не! Не! изстена Лесса. Какво мога да направя сега? Как мога да ги събудя? Къде е момичето, което съм била? Спях, и след това се събудих. Спомням си. Изскочих от стаята си. Бях толкова изплашена. Слязох по стълбите и почти паднах. Знаех, че трябва да се скрия в леговището на уер-пазача… Знаех…
Лесса се улови за шията на Рамот, докато миналите действия и тайни придобиваха опустошителна яснота.
Тя сама се беше предупредила, точно както и нейното присъствие с драконовата кралица беше спряло уер-пазача да не вдигне тревога. Докато тя гледаше, вцепенена и изгубила дар слово, видя как дребничка фигура в сива роба, която можеше да бъде само самата нея като момиченце, изскочи от вратата на Голямата Зала, претича неуверено по студените каменни стъпала надолу към двора, и изчезна в смърдящата дупка на уер-пазача. Отдалече се дочу писъкът на ужасно объркване.
В момента, когато малката Лесса достигна това съмнително убежище, войниците на Факс се смъкнаха през отворените прозоречни капаци и започнаха да избиват спящото й семейство.
— Обратно… обратно към Звездния камък! — извика Лесса. Пред разширените й и неподвижни от ужаса очи премина образът на насочващите скали, не само като отправна точка за Рамот, но и като опора за разума й срещу надигащата се лудост.
Острият студ й подействува освежаващо. А след това те се появиха над спокойния, тих, зимен Уейр, сякаш никога не бяха посещавали по този странен начин Руата.
Ф’лар и Мнемет не се виждаха никъде.
Рамот обаче изобщо не беше впечатлена от преживяното. Тя просто беше отишла където й беше казано и не разбираше особено добре защо отиването където й е казано беше шокирало Лесса така остро. Тя предположи пред ездачката си, че Мнемет сигурно ги е последвал към Руата, така че ако Лесса й даде правилните отправни белези, тя ще я достави на място. Грижливото отношение на Рамот беше успокояващо.
Лесса внимателно изобрази за Рамот не детския спомен за идиличната, отдавна изчезнала Руата, а по- скорошните й спомени за Хранилището, сиво, запуснато, при изгрев, с Червената Звезда на хоризонта.
И те отново се появиха там, планирайки над долината. Хранилището беше под и вдясно от тях. Тревата растеше необезпокоявана по височините, покривайки ямите за огнен камък и тухлените зидарии. Сцената показваше целия упадък, който тя беше подтикнала в усилията си да лиши Факс от всякаква печалба от покоряването на Руатското Хранилище.
Но, докато тя гледаше, смътно разтревожена, видя как от кухнята се измъква една фигура. Видя как уер-пазачът се измъква от леговището си и следва облечената в парцали фигура през целия двор докъдето му позволява веригата. Видя как тази фигура се изкачва на кулата, поглежда на изток, след това на североизток. Това все още не беше Руата от днес и сега! Умът на Лесса се завъртя в объркване. Този път се беше върнала назад да посети самата себе си отпреди три Оборота, да види как покритата с мръсотия кухненска работничка планира отмъщението си срещу Факс.
Тя усети абсолютния студ на между, когато Рамот се прехвърли обратно, появявайки се отново над Звездния камък. Лесса трепереше, погледът й трескаво попиваше успокояващата гледка на Чашата на Уейра в надежда, че не се е върнала отново назад във времето и този път. Мнемет внезапно се появи във въздуха няколко дължини под и встрани от Рамот. Лесса го посрещна с вик на огромно облекчение.
Обратно в леговището си! Безмилостният гняв в тона на Мнемет беше напълно неприкрит. Лесса беше твърде разстроена, за да отговори с каквото и да било друго освен с пълно подчинение. Рамот бързо се плъзна към тяхната площадка, освобождавайки я бързо, за да може да кацне Мнемет.
Гневът на лицето на Ф’лар, когато той скочи от шията на Мнемет и тръгна към Лесса, й върна яснотата на ума моментално. Тя не се и помръдна да го избегне, когато той я хвана за раменете и я разтърси силно.
— Как посмя да рискуваш себе си и Рамот? Защо трябва да ми се налагаш при всяка възможност? Разбираш ли какво щеше да стане с цял Перн, ако бяхме изгубили Рамот? Къде беше отишла? — Той пръскаше слюнки от гняв, подчертавайки всеки въпрос, който изхвръкваше от устата му, с разтърсване,
