което раздрусваше главата й.
— Руата — успя да каже тя, опитвайки се да се задържи изправено. Посегна да се улови за ръцете му, но той я разтърси отново.
— Руата? Ние бяхме там. Теб те нямаше. Къде беше отишла?
— Руата! — извика Лесса по-високо, опитвайки се да се хване за него, тъй като той продължаваше да я тръска извън равновесие. Не можеше да подреди мислите си, докато той я размяташе наоколо.
Тя беше в Руата, каза твърдо Мнемет.
Бяхме там два пъти, допълни Рамот.
Когато по-спокойните думи на драконите проникнаха през беса на Ф’лар, той спря да разтърсва Лесса. Тя увисна неподвижно в хватката му. Ръцете й слабо се опитваха да се задържат за неговите, очите й бяха затворени, лицето й беше посивяло. Той я вдигна на ръце и бързо закрачи навътре в леговището на кралицата. Драконите го последваха. Той я постави на леглото, увивайки я плътно в кожената завивка. След това повика през сервизния канал дежурния готвач да изпрати горещ клах.
— Добре де, какво стана? — запита той.
Тя не гледаше към него, но той успя да улови за миг погледа й на преследван човек. Тя мигаше непрекъснато, като че ли желаеше да изтрие от паметта си това, което току-що беше видяла.
Най-сетне тя се овладя в някаква степен и каза с нисък, изморен глас:
— Наистина бях в Руата. Само че… бях назад в Руата.
— Назад в Руата ли? — повтори Ф’лар глупаво. Значението на думите за момент му убягна.
Точно така, съгласи се Мнемет и изпрати в ума на Ф’лар двете сцени, които беше измъкнал от паметта на Рамот.
Поразен от важността на визуализацията, Ф’лар усети, че се отпуска бавно на ръба на леглото.
— Ти си пътувала между времена?
Тя кимна бавно. Ужасът започваше да изчезва от очите й.
— Между времена? — мърмореше Ф’лар. — Чудя се…
Умът му запрехвърля възможностите. Това можеше да промени доста сериозно шансовете за оцеляване на Уейра в негова полза. Не му хрумваше как точно да използува тази изключителна способност, но тя трябваше да бъде предимство за драконовите ездачи.
Обслужващото устройство загрохоти. Той взе каната от платформата и наля две купички.
Ръцете на Лесса трепереха толкова силно, че тя не можеше да поднесе своята купичка към устните си. Ф’лар я задържа вместо нея, чудейки се дали пътуването между времена винаги причинява този тип шок. Ако това беше така, той надали щеше да е особено предимство. Ако тя се беше изплашила достатъчно за днес, може би нямаше да се отнася толкова подигравателно към заповедите му следващия път, което щеше да бъде в негова полза.
От мястото си пред леговището Мнемет изсъска мнението си по въпроса. Ф’лар го игнорира.
Лесса сега буквално се тресеше. Той я обхвана с ръка, притискайки завивката към слабичкото й тяло. След това поднесе купичката към устните й, давайки й да пие насила. Усети, че треперенето поотслабна. Тя правеше дълги, бавни, дълбоки вдишвания между глътките, предназначени да й помогнат да се овладее. В момента, когато я усети да се напряга под ръката му, той я отпусна. Учудваше се дали Лесса изобщо някога е имала някого, към когото да се обърне. След като Факс беше нападнал семейното й Хранилище — определено никой. Тя беше била тогава само единадесетгодишна, съвсем дете. Нима омразата и отмъстителността бяха единствените емоции, в които се беше упражнявало растящото момиче?
Тя отпусна купичката, обгръщайки я с длани внимателно, като че ли й се струваше, че тя съдържа нещо невероятно важно.
— Сега. Кажи ми — нареди той с равен глас.
Тя пое дълго и дълбоко въздух и започна да говори. Ръцете й стиснаха по-здраво купичката. Вътрешното й объркване не беше намаляло; по-скоро беше взето под контрол.
— На Рамот и на мен ни доскуча от упражненията за начинаещи ездачи — започна тя откровено.
Ф’лар разбра мрачно, че въпреки че приключението й може би я е научило да бъде по-внимателна, то ни най-малко не я е изплашило до степен да я направи послушна. Той се съмняваше, че каквото и да е би могло да го стори.
— Дадох й изображението на Руата, така че да можем да отидем през между там. — Тя не гледаше към него, но профилът й беше ясно очертан на фона на тъмната кожа, окачена на стената. — Руата, която познавах толкова добре — и без да искам ни изпратих назад във времето в деня, когато Факс нападна.
Шокът й вече беше разбираем за него.
— И…? — подкани я той. Гласът му беше внимателно поддържан неутрален.
— И видях себе си… — Гласът й секна. След това тя продължи с усилие: — Бях визуализирала за Рамот подреждането на ямите за огнен камък и ъгъла на Хранилището като от позицията на някой, който гледа от ямите надолу към вътрешния двор. И ние се появихме там. Беше точно по изгрев — тя вирна глава с конвулсивен жест — и Червената Звезда я нямаше в небето. — Тя му хвърли бърз, защищаващ се поглед, като че ли очакваше от него да оспори този детайл. — И видях как хора се промъкват през ямите и спускат въжени стълби към горните прозорци на Хранилището. Видях пазача на Кулата да гледа. Просто да гледа. — Тя стисна зъби при споменаването на предателството, и очите й проблеснаха зловещо. И видях себе си как тичам от Залата в леговището на уер-пазача. И знаеш ли защо — гласът й утихна до горчив шепот — уер- пазачът не събуди Хранилището?
— Защо?
— Защото в небето имаше дракон, и на него бях аз, Лесса от Руата. — Тя запрати купичката настрани, сякаш искаше да отхвърли и наученото. — Защото аз бях там, уер-пазачът не събуди Хранилището, смятайки нашествието за нещо редовно, с един от Рода на дракон в небето. Така че аз — тялото й се вдърви, дланите се свиха в юмруци с такава сила, че ставите на пръстите побеляха — аз бях причината за избиването на моето семейство. Не Факс! Ако не бях действувала днес като залисана глупачка, нямаше да бъда там с Рамот и уер-пазачът…
В гласа й се беше появила нотка на истерично самообвинение. Той й удари няколко плесници по бузите и я сграбчи, за да я разтърси.
Безжизненият й поглед и трагедията, изписана на лицето й, го стреснаха. Възмущението му от нейното своенравие изчезна. Непокорната независимост на ума и духа й го привличаше също толкова, колкото и странната й мрачна красота. Колкото и да бяха вбесяващи различните й номера, те бяха твърде важна част от нейната цялост, за да могат да бъдат ликвидирани. Неукротимата й воля беше получила днес ужасен шок, и беше добре самочувствието й да бъде бързо възстановено.
— И да не беше така, Лесса, — каза той настоятелно, — Факс пак щеше да избие семейството ти. Той беше планирал всичко много внимателно, включително до насрочване на атаката за сутрин, когато страж на Кулата ще бъде някой, който може да бъде подкупен. Спомни си също че беше сутрин, и че уер-пазачът, като нощно животно, сляпо на дневната светлина, се освобождава от отговорност сутринта и че той знае това. Твоето присъствие, колкото и зловредно да ти изглежда, не е било в никакъв случай решаващият фактор. То обаче, трябва да насоча вниманието ти към този много важен факт, е причината ти да бъдеш спасена, като е предупредило малката Лесса. Разбираш ли това?
— Можех да извикам — мърмореше тя, но блясъкът на лудостта беше изчезнал от очите й и по устните й имаше слаб оттенък от нормалния им цвят.
— Ако смяташ да се бичуваш пред всички за вината си, можеш да почнеш веднага — каза нарочно грубо той.
Рамот се намеси с мисъл, че тъй като те двете са били там предишния път, когато хората на Факс са се готвели да нападнат, това вече се е било случило, и как може да бъде променено? Действието е било неизбежно както тогава, така и днес. Та как иначе Лесса би оживяла, за да пристигне в Уейра и да Впечата Рамот при излюпването?
Мнемет предаде съобщението на Рамот старателно, до имитиране на егоцентричните нюанси в него. Ф’лар погледна остро към Лесса, за да види ефекта на суровото наблюдение на Рамот.
— Много в стила на Рамот е да има последната дума — отбеляза тя. Старият й заядлив хумор се възвръщаше.
Ф’лар усети как мускулите на шията и раменете му се отпускат. Тя ще се оправи, реши той, но може би
