— …и се нуждае от сила — прекъсна го Лесса, подражавайки доста добре на педантичния тон на Р’гул.
Ф’лар погледна нагоре към нея, примижавайки срещу зимното слънце, което спускаше косите си лъчи към тях.
— Тя е отлично пораснало животно, особено в сравнение с Неморт. — Той изпръхтя презрително. — Всъщност, не е възможно да се сравняват. Погледни обаче тук — нареди той властно.
Той потупа изгладения пясък пред себе си и тя видя, че привидно безцелните му жестове са имали определена задача. С парче камък той начерта с бързи линии изображение.
— За да може един дракон да прелети между, той трябва да знае къде да отиде. И също и ти. — Той се ухили при вида на смаяното и вбесено нейно лице, когато тя го разбра. — Да, но зле премислените скокове могат да доведат до определени последици. Недобре визуализираните отправни точки често водят до оставане между. — Гласът му заглъхна зловещо и оскърбеният израз изчезна от лицето й. — Така че има определени отправни или разпознавателни точки, които задължително трябва да научат всички бъдещи ездачи. Това — той посочи първо към схемата и след това към истинския Звезден камък с неговите съпровождачи Скалата на Пръста и Скалата на Окото, на връх Бенден, — е първата отправна точка, която научава бъдещият ездач. Когато излетим нагоре, ще достигнеш на височина точно над Звездния камък, почти достатъчно, за да можеш да видиш дупката в Скалата на Окото. Запечатай тази картина ясно във вътрешното си зрение и я предай на Рамот. Тя винаги ще те доведе у дома.
— Разбирам. Но как да науча отправните точки на места, където никога не съм била?
Той й се усмихна.
— Зазубряш ги. Първо с помощта на твоя инструктор — и той почука с камъчето по гърдите си, — след това отиваш там, като нареждаш на твоя дракон да приеме визуализацията от нейния инструктор — и той посочи Мнемет. Бронзовият дракон наведе клинообразната си глава, докато едното око се фокусира върху неговия и на другарката му ездачи. След това издаде дълбок гръден звук на задоволство.
Лесса се разсмя към блестящото око, и в неочакван прилив на чувства потупа мекия нос.
Ф’лар прочисти гърлото си изненадано. Той знаеше, че Мнемет изпитва необикновена симпатия към Стопанката, но нямаше представа, че Лесса му се радва. И странно, беше раздразнен.
— Обаче — каза той, и гласът му прозвуча неестествено за самия него — ние непрекъснато прехвърляме младите ездачи от една отправна точка на друга по цял Перн, из всички Хранилища, така че те да могат да получат лични впечатления, на които да разчитат. Така че, за да прескачаш между, е необходимо само едно нещо: ясна картина на мястото, където искаш да стигнеш. И дракон! — Той се ухили. — Също така трябва винаги да планираш да пристигнеш над отправните си точки, високо във въздуха.
Лесса се намръщи.
— По-добре да пристигнеш високо над земята, — Ф’лар размаха ръка над главата си, — отколкото под нея, — и той плесна с длан в праха. Ударът вдигна предупредително облаче.
— Но ятата излетяха направо отвътре от Чашата, когато Господарите на Хранилищата бяха пристигнали — напомни му Лесса.
Ф’лар се усмихна на нейната съобразителност.
— Вярно е, но само най-опитните ездачи. Веднъж намерихме дракон и ездач погребани заедно в масивна скала. Те бяха… много млади. — Очите му угаснаха.
— Разбирам идеята — увери го тя настоятелно. След това добави, сочейки Рамот, която носеше поредната си плячка към скалната площадка: — Това й е петото.
— Тя ще ги отработи днес до едно, уверявам те — отбеляза Ф’лар. Той се надигна, изтупвайки коленете си с ездаческите си ръкавици. — Виж в какво настроение е.
Лесса го направи с беззвучно Нахрани ли се? Тя направи гримаса при възмутеното отхвърляне на идеята от Рамот.
Кралицата се плъзна надолу към една огромна птица и се издигна нагоре сред облак от сиви, кафяви и бели пера.
— Не е толкова гладна, колкото те кара да си мислиш, измамното същество — прихна Ф’лар и видя, че Лесса е стигнала до същия извод. В очите й проблясваше раздразнение.
— Когато свършиш с птицата, Рамот, ще започнем да учим как се лети между, ако нямаш нищо против — каза Лесса на глас, за да го чуе и Ф’лар. — Преди добрият ни Водач на Уейра да е решил нещо друго.
Рамот обърна глава от плячката си към двамата ездачи на ръба на площадката за хранене. Очите й пробляснаха и тя отново се наведе над трупа, но Лесса усещаше, че драконицата ще се подчини.
Високо във въздуха беше студено. Лесса се радваше, че ездаческото облекло е подплатено с пух, и че голямата златна шия, която тя беше обкрачила, я топли. Тя реши да не мисли за абсолютния студ на между, който беше изпитвала само веднъж. Тя погледна надясно и надолу, където планираше бронзовият Мнемет, и улови удивената му мисъл.
Ф’лар ми предаде да предам на Рамот да ти предаде да запечаташ здраво в ума си разположението на Звездния камък като място за прибиране у дома. След това, продължи приятелски Мнемет, ще отлетим долу до езерото. И след това ще се върнеш през между до точно тази точка. Разбираш ли ме?
Лесса усети, че се усмихва глупаво, предвкусвайки събитието, и кимна енергично. Колко много време се спестяваше, понеже тя можеше да разговаря с драконите направо! Рамот издаде дълбок, гърлен, гъргорещ звук, и Лесса я потупа успокояващо.
— Запомни ли картината добре, скъпа? — запита тя и Рамот отново изгъргори, вече с по-малко обида, тъй като усещаше радостта на Лесса.
Мнемет удари студения въздух с криле, зеленикавокафяви на слънчевата светлина, и грациозно зави надолу към езерото на платото под Бенденския Уейр. Линията на полета му премина много ниско над ръба на чашата на Уейра. От гледната точка на Лесса той сякаш щеше да се блъсне в него. Рамот последва пътя му и Лесса задържа дъх при вида на острите скали точно под върховете на крилете на Рамот.
Възхитително е, помисли си Лесса, двойно стимулирана от блаженството, което струеше обратно към нея от Рамот.
Мнемет спря над далечния край на езерото. Рамот също допланира дотам.
Мнемет изстреля към Лесса мисълта, че тя трябва да си представи точно мястото, където иска да попадне, и да насочи Рамот да пристигне там.
Лесса го изпълни. В следващия миг ги обви ужасяващият, проникващ до костите студ и чернота на между. Преди тя или Рамот да усетят каквото и да било повече от хапещото докосване на студа и непроницаемия мрак, те бяха над Звездния камък.
Лесса изкрещя в пристъп на върховен триумф.
Това е толкова просто. Рамот изглеждаше изненадана.
Мнемет се появи встрани и малко по-ниско от тях.
Сега ще се върнеш по същия път при езерото, нареди той, и преди мисълта му да привърши, Рамот потегли.
Мнемет се появи заедно с тях над езерото, излъчвайки своя и на Ф’лар гняв. Не визуализира целта преди потеглянето. Не мисли, че първият успешен опит те прави безпогрешна. Нямаш представа за опасностите, присъщи на между. Никога не забравяй да си представиш точката на пристигане.
Лесса погледна надолу към Ф’лар. Въпреки разстоянието от два размаха на криле, тя различаваше бесния гняв по лицето му и почти усещаше как ядът искри от очите му. И през гнева проникваше ужасен, смучещ страх за нея, който й подействува по-силно от гнева. За сигурността на Лесса ли, помисли си тя горчиво, или за тази на Рамот?
Следвай ни, предаваше Мнемет с по-спокоен тон, освежавайки в паметта си двете отправни точки, които си научила. Тази сутрин ще прескачаме от и към тях, постепенно учейки други точки около Бенден.
И това и правеха. Летяха чак до Бенденското Хранилище, сгушено под предпланините над Бенденската долина. Върхът на Уейра се виждаше оттам далече в обедното небе. Лесса не забравяше всеки път да визуализира старателно детайлна представа.
Това беше толкова чудесно и удивително, колкото тя само се беше надявала, сподели Лесса с Рамот. Рамот отвърна: да, определено е за предпочитане пред времеемките методи, които трябва да използуват
