съзряването й бяха прекарани в работа сред лъстиви надзиратели и войници. Вероятно никой от тях не се беше погрижил да проникне зад завесата от парцали и покритието от мръсотия, които тя старателно поддържаше като маскировка. Оттогава той винаги се беше показал като вежлив и съобразителен любовник, но, ако не бяха включени Рамот и Мнемет, това спокойно можеше да се нарече изнасилване.
И въпреки това той знаеше, че някой ден, някак си, той ще я убеди да отговори с отворено сърце на неговите любовни актове. Той определено се гордееше с умението си, и беше в позицията на убеждаващия.
Сега той пое дълбоко дъх и бавно пусна ръката й.
— Добре, че носиш ездаческото облекло. Щом ятата излетят и Рамот се събуди, ще започна да те уча да преминаваш през между.
Блясъкът на радостта в очите й се забелязваше ясно дори в мрачния проход. Той я чу да поема рязко въздух.
— Не можем да го отлагаме още твърде много, или Рамот няма изобщо да бъде във форма за летене — продължи той приятелски.
— Наистина ли? — Гласът й беше тих и приглушен. Обичайната язвителна нотка липсваше. — Днес ли ще ни учиш? — Искаше му се да може да види лицето й ясно.
Веднъж или два пъти той беше уловил изражението на лицето й неприкрито, любещо и нежно. Би дал много, за да бъде този поглед обърнат към него. Трябваше да се радва обаче, напомни си той кисело, че тази открита любов беше насочена само към Рамот, а не към друг мъж.
— Да, моя скъпа Стопанко на Уейра. Наистина. Днес ще ви уча да преминавате през между. Дори само — и той се поклони със замах — да те опазя от това да пробваш сама.
Тихичкото й прихване му подсказа, че шегата е била прицелена точно.
— Точно сега обаче — каза той, сочейки й пътя нагоре към леговището, — бих се справил с малко храна. Качихме се горе, преди да закусим.
Те вече бяха навлезли в добре осветеното леговище, така че той не пропусна резкия поглед, който тя му хвърли през рамо. Нямаше така лесно да му прости това, че беше пропусната в групата за към Звездния камък тази сутрин, определено не и срещу подкупа с летенето между.
Колко различна беше вътрешната стая сега, когато Лесса беше Стопанка на Уейра, мислеше си Ф’лар, докато Лесса повика устройството за храна. По време на некомпетентното служене на Йора като Стопанка на Уейра, спалнята й беше затрупана с боклуци, непрани дрехи и немити чинии. Състоянието на Уейра и намалелият брой на драконите беше грешка на Йора в не по-малка степен, отколкото на Р’гул, тъй като тя непряко поощряваше мързела, небрежността и лакомията.
Ако той, Ф’лар, беше няколко години по-възрастен, когато Ф’лон, баща му, беше загинал… Йора го отвращаваше, но когато драконите се вдигнеха във въздуха в брачен полет, състоянието на партньора не означаваше нищо.
Лесса взе от платформата поднос с хляб, сирене и чаши със стимулиращ клах. Сервира му сръчно.
— Ти също не си яла, нали? — запита той.
Тя енергично разтърси глава. Лентата, с която беше прихванала гъстата си, фина черна коса, се плъзна по раменете й. Това привързване беше твърде строго за слабичкото й лице, но но то не прикриваше нейната женственост, ако това беше намерението й, нито деликатните й черти. Ф’лар отново се учуди как толкова слабо тяло може да съдържа толкова много остра интелигентност и изобретателна… хитрост, да, това беше думата, хитрост. Ф’лар не правеше грешката, както някои други, да подценява възможностите й.
— Манора ме повика да освидетелствувам раждането на детето на Килара.
Ф’лар запази израза на вежлив интерес. Той знаеше отлично, че Лесса подозира, че детето е негово, и то можеше и да бъде, съгласи се той вътрешно, но се съмняваше в това. Килара беше една от десетте кандидатки от същото Търсене отпреди три години, което беше открило Лесса. Както и другите, които бяха оцелели по време на Впечатването, Килара беше сметнала определени аспекти от живота на Уейра за идеално подхождащи за нейния темперамент. Тя се прехвърляше от жилището на един ездач в това на друг. Беше съблазнила дори Ф’лар — и то определено не против волята му. Сега, като Водач на Уейра, той смяташе за по-разумно да не обръща внимание на усилията й да продължи връзката. Т’бор я беше сграбчил и й се беше радвал, докато не я върна в Долните Пещери в доста напреднала бременност.
Освен че притежаваше любовната страстност на зелен дракон, Килара имаше пъргав ум и беше амбициозна. От нея би излязла добра Стопанка на Уейра, така че Ф’лар беше възложил на Манора и Лесса да насадят тази идея в ума й. Като Стопанка на Уейра… на друг Уейр… силните й желания щяха да бъдат използувани за доброто на Перн. Тя не беше изучавала безмилостните уроци по сдържаност и търпение, през които беше минала Лесса, и нямаше нейния изврътлив ум. За щастие, тя изпитваше силно уважение към Лесса, и Ф’лар подозираше, че Лесса тайно насажда това чувство. В конкретния случай предпочиташе да се прави, че не го забелязва.
— Разкошно момченце — казваше Лесса.
Ф’лар отпи от клаха. Тя нямаше да може да го накара да потвърди каквато и да било отговорност.
След дълга пауза Лесса добави:
— Тя го е кръстила Т’кил.
Ф’лар подтисна усмивката си от неуспеха на Лесса да го накара да се издаде.
— Дискретно от нейна страна.
— Какво?
— Да — отговори Ф’лар вежливо. — Т’лар можеше да е объркващо, ако беше взела втората половина от името си като собствено. Т’кил, обаче, също сочи и бащата, и майката.
— Докато чаках Съвета да свърши — каза Лесса, след като си прочисти гърлото, — проверихме с Манора складовите пещери. Керваните с десятък, които Хранилищата бяха така добри да ни изпратят — гласът й беше остър — ще пристигнат до седмица. Скоро ще имаме хляб, годен за ядене — добави тя, правейки гримаса по посока на лепкавото сиво тесто, което се опитваше да преглътне заедно със сиренето.
— Приятна промяна — съгласи се Ф’лар.
Тя изчака малко.
— И Червената Звезда изпълни ли предписаното й от манускриптите?
Той кимна.
— И не бяха ли съмненията на Р’гул изгорени от просветляващия червен блясък?
— Ни най-малко — усмихна се Ф’лар, игнорирайки сарказъма й. — Ни най-малко, но вече няма да дава толкова гласност на критицизма си.
Тя преглътна бързо, за да може да продължи да говори.
— Направил си добре, че си пресякъл критицизма му — каза тя настоятелно, жестикулирайки с ножа като че ли го забива в нечие сърце. — Той никога няма да приеме ръководството ти доброволно.
— Имаме нужда от всеки бронзов ездач… а имаме само седем, знаеш това — напомни й той остро. — Р’гул е добър водач на ято. Той ще се успокои, когато Нишките започнат да падат. Просто има нужда от доказателство, за да изостави съмненията си.
— И Червената Звезда в Скалата на Окото не е доказателство? — Изразителните очи на Лесса се разшириха.
Вътрешно Ф’лар споделяше мнението на Лесса — че може би е по-добре да се отърве от свадливата упоритост на Р’гул. Но не можеше да се лиши от водач на ято. Не и когато се нуждаеше така силно от всеки ездач и дракон, както сега.
— Не му вярвам — добави тя мрачно и отпи от горещото питие. Сивите й очи бяха потъмнели над ръба на чашата. Както не ми вярва и на мен, мислеше си Ф’лар.
И, от една точка нататък, тя определено не му вярваше. Беше го демонстрирала открито, и, ако трябваше да бъде честен, не можеше да я обвинява за това. Тя не разбираше, че всяко действие на Ф’лар беше насочено към една цел… запазването и благополучието на драконите и жителите на Уейра, и оттам и запазването и благополучието на Перн. И за да постигне тази цел той имаше нужда от пълното й съдействие. Когато се обсъждаше работата с драконите в Уейра, тя подтискаше антипатията, която той знаеше, че тя изпитва към него. На събиранията тя го поддържаше от цяло сърце и убедително, но той винаги подозираше двоен смисъл в коментариите й и забелязваше преценяващ, подозрителен поглед в
