— Като му дойде времето. Хайде сега обратно. Знаеш, че тези посещения трябва да са кратки.
— Вярно е — съгласи се Ф’нор. — Е, не е чак толкова зле. Този път ме няма наоколо така или иначе.
— Вярно е, — съгласи се Ф’лар, — но гледай да не се объркаш и да не пристигнеш докато си още тук.
— Хммм? О, да, точно така. Забравих, че времето пълзи за нас и бърза за вас. Добре, няма да се връщам пак докато Придит не снесе второто люпило.
С радостно „довиждане“ Ф’нор излезе от стаята. Ф’лар гледаше след него замислено, докато се връщаше обратно към Стаята на Съвета. Тридесет и два нови дракона, четиринадесет от тях бронзови, изглеждаха немалка печалба. Май рискът си струваше. Или може би той ще нарасне още?
Някой се изкашля нарочно. Ф’лар вдигна поглед. Под арката, която водеше към Стаята на Съвета, стоеше Робинтън.
— Преди да мога да откопирам и да обяснявам на останалите тези карти, Водачо на Уейра, аз самият трябва да ги разбирам напълно. Позволих си да остана след другите.
— Ти си приятен събеседник, Водачо на Менестрелите.
— Защищаваш благородна кауза, Водачо на Уейра. — Очите на Робинтън проблеснаха зловещо. — Молех се в името на Първото Яйце да получа възможност да говоря пред толкова благородна аудитория.
— Чаша вино първо?
— Бенденските лози са обект на завист из цял Перн.
— Ако някой има палат, подходящ за толкова деликатен аромат.
— Той внимателно се отглежда от знаещите.
Ф’лар се чудеше кога човекът ще престане да си играе на думи. Имаше си и други грижи освен изучаването на времевите таблици.
— Спомням си една балада, която бях изоставил, когато станах водач на моята гилдия, тъй като не можеше да бъде обяснена — каза той с израз на благоразумие след като одобрително се наслади на виното. — Песента не е приятна нито като мелодия, нито като думи. Менестрелите развиват известно чувство към това какво ще бъде прието и какво ще бъде отхвърлено… със сила — намръщи се той на спомените си. — Реших, че тази балада е неприятна както на певците, така и на слушателите, и я извадих от употреба. Сега, подобно на онази драперия, тя има нужда да бъде открита отново.
След смъртта му инструментът на С’ган беше окачен на стената на Стаята на Съвета докато не бъде избран нов Менестрел на Уейра. Китарата беше много стара. Дървото й беше изтъняло. Главният менестрел я пое с възхищение, подръпвайки лекичко струните, за да чуе тона им, и повдигна вежди при приятния глас на инструмента.
Той дръпна дисонансен акорд. Ф’лар се учуди дали инструментът се е разстроил или певецът по някаква случайност е закачил погрешна струна. Но Робинтън повтори странния дискорд, след което изпя неправилен тъжен тон, който смущаваше още повече, отколкото първите ноти.
— Казах ти, че песента не е приятна. И се чудя дали не знаеш отговорите на въпросите, които задава тя. Защото аз напоследък много пъти съм се чудил над загадките й.
След това той внезапно премина към певчески тон.
Отекна и последният печален тон.
— Разбира се, ти се досещаш, че песента е била записана за пръв път в нашите анали преди около четиристотин Оборота — каза тихо Робинтън, държейки внимателно китарата. — Червената Звезда току-що е била излязла от Преминаването си. Хората са усетили изключително болезнено внезапното изчезване на населението на пет Уейра и са били много загрижени. О, да, сигурно по това време те са имали обяснение… може би и повече от едно, но никое… нито едно… не е записано. — Робинтън наблегна на паузата.
— И аз не намерих нищо записано — отвърна Ф’лар. — В интерес на истината, имам тук всички Записи, донесени от другите Уейрове… за да мога да съставя точните времеви таблици за атаките. И тези Записи от другите Уейрове просто свършват… — Ф’лар направи отсичащ жест с ръка. — В Записите на Бенден няма никакво споменаване на болести, смърт, огън, бедствия — нито една дума обяснение за внезапното прекъсване на обичайните връзки между Уейровете. Бенденските Записи продължават безгрижно, но само за Бенден. Има някакъв запис, който се отнася за масово изчезване… започването на патрул из цял Перн, не само за непосредствените отговорности на Бенден. И това е всичко.
— Странно — замисли се Робинтън. — След като опасността от Червената Звезда вече е отминала, драконите и ездачите може да са преминали между, за да облекчат натоварването на Хранилищата. Но аз просто не мога да повярвам такова нещо. Записите на нашата Гилдия споменават, че реколтата е била лоша и че е имало няколко природни бедствия… освен Нишките. Мъжете могат да бъдат благородни, и драконовите ездачи най-много от всички, но масово самоубийство? Просто не мога да приема такова обяснение… не и за драконови ездачи.
— Моите благодарности — каза Ф’лар с лека ирония.
— Няма нужда — отвърна Робинтън с благородно кимване.
Ф’лар прихна одобрително.
— Виждам, че сме станали не само твърде закостенели, но и твърде привързани към Уейра.
Робинтън пресуши чашата си и я загледа жално, докато Ф’лар не я напълни отново.
— Е, вашата изолация си имаше някаква цел, вие си знаете каква, и ти се справи великолепно с този бунт на Господарите. Щях да се задуша от смях! — отбеляза Робинтън с широка усмивка. — Да им откраднеш жените за времето, необходимо за дракон да си поеме дъх! — Той отново се изсмя, след което внезапно стана сериозен и погледна Ф’лар право в очите.
— Достатъчно съм свикнал да усещам това, което човек не казва на глас, така че подозирам, че на този Съвет ти недоизказа много неща. Можеш да бъдеш напълно уверен в дискретността ми… и… в моята и на моята нещастна гилдия поддръжка от цяло сърце. Простичко казано, как ние, менестрелите, можем да ти помогнем? — изтръгна той от китарата бодър марш. — Да ускорим пулса на хората с балади за минала слава и успехи? — Мелодията, изтръгваща се изпод мяркащите се пръсти, внезапно се промени на горд, целенасочен ритъм. — Да подготвим техните физически и духовни сили за трудности?
— Ако всички твои менестрели можеха да развълнуват хората като теб, не бих имал никакви грижи, с
