Обезкуражени, те кацнаха на една висока площадка близо до малко езеро. Времето беше топло, но не подтискащо горещо, и докато Ф’нор и Лесса обядваха, двата дракона се плискаха освежаващо във водата.
Лесса се чувствуваше зле и хлябът и месото не й се струваха особено апетитни. Тя забеляза, че и Ф’нор е неспокоен и постоянно хвърля тайно погледи около езерото и към границата на джунглата.
— Какво всъщност очакваме? Уеровите птици не стрелят, и дивите уерове никога не биха се приближили до дракон. Докато дойде Червената Звезда има още десет години, така че не може да има каквито и да било Нишки.
Ф’нор сви рамене, правейки физиономия като на овца, докато подхвърляше недояденото парче хляб обратно в кутията за храна.
— Сигурно просто мястото ни се струва твърде празно — предположи той, оглеждайки се наоколо. Забеляза узрял плод, увиснал от лунноцветна лоза.
— Ето това там ми изглежда познато и годно за ядене, и надали ще има вкус на пълна с прах уста.
Той се покатери тромаво и откъсна оранжевочервения плод.
— Мирише чудесно, прилича на зрял, изглежда зрял — декларира той и ловко разряза плода. Усмихнато подаде първото парче на Лесса, отрязвайки друго за себе си. След това го вдигна предизвикателно.
— Нека хапнем и умрем заедно!
Единственото, което тя можеше да направи, беше да се разсмее и да му върне поздрава. Те отхапаха от сочното месо на плода едновременно. От ъгълчетата на устата й покапа сладък сок, и Лесса бързо облиза устните си, за да улови и последната капка от великолепната течност.
— Ще умрем щастливи… или поне аз — извика Ф’нор, отрязвайки още от плода.
И двамата получиха известна доза сигурност от експеримента, и събраха сили да продължат да обсъждат дискомфорта си.
— Мисля, — предположи Ф’нор, — че това се дължи на липсата на върхове и пещери и на спокойната красота на това място, на увереността, че тук няма други хора или животни, освен нас.
Лесса кимна в знак на съгласие.
— Рамот, Кант, ще се разтревожите ли, ако нямате Уейр?
Не винаги сме живели в пещери, отговори Рамот някак си високомерно, докато се плискаше в езерото. Вълните достигаха нагоре по брега почти до мястото, където Лесса и Ф’нор бяха седнали върху съборен дънер. Слънцето тук е топло и приятно, водата освежава. Бих се радвала да съм тук, но не ми е писано да дойда.
— Не е в настроение — прошепна Лесса на Ф’нор. — Остави ги тогава на Придит, скъпа! — успокояващо се обърна тя към златната кралица. — Ти си и Уейрът, и всичко!
Рамот се гмурна под водата, изпускайки пяна вместо отговор.
Кант потвърди, че той изобщо няма нищо против да живее без Уейр. Сухата земя би била по-топла от камъка за спане, след като се вдлъбне достатъчно под формата на тялото му. Не, той не би се оплакал от липсата на пещера, докато има какво да яде.
— Ще трябва да докараме животни — обмисляше Ф’нор. — Достатъчно, за да се гледа стабилно стадо. Разбира се, и уеровите птици тук са огромни. Между другото, мисля, че това плато няма изходи. Няма да има нужда да ограждаме животните, въпреки че ще е по-добре да проверя. Иначе това плато с езерце и достатъчно свободно място за Хранилища изглежда идеално. Просто излез навън и си откъсни закуската от дървото.
— Може би ще е добре да изберем тези, които не са израснали в Хранилищата — добави Лесса. — Те няма да се чувствуват толкова зле далеч от защитните хълмове и сигурността на камъка. — Тя кратко се изсмя. — Робиня съм на навиците си в по-голяма степен, отколкото предполагах. Всичките тези открити места, пусти и тихи, ми изглеждат… непристойни. — Тя деликатно сви рамене, оглеждайки широката открита равнина зад езерото.
— Плодовити и красиви — поправи я Ф’нор, подскачайки, за да събере повече от оранжевочервените плодове. — Това ми се струва необикновено вкусно. Не мога да си спомня каквото и да било толкова сладко и сочно от Нерат, но въпреки това това е същият вид.
— Безспорно по-добро от това, което получава Уейрът. Подозирам, че Нерат заделя първо за себе си и най-накрая за Уейра.
И двамата започнаха да се тъпчат лакомо.
По-нататъшният оглед показа, че платото е изолирано и че е достатъчно, за да изхрани огромно стадо от животни за храна на драконите. То свършваше с остър пад от няколко драконови височини над плътната джунгла от едната страна и с надвиснал над морето бряг от другата. Дърветата щяха да осигурят материал за жилища на населението на Уейра. Рамот и Кант упорито настояваха, че драконите ще бъдат напълно доволни и от плътния покров на джунглата. Тъй като тази част от континента беше подобна по климат на Горен Нерат, нямаше да има нито убийствени горещини, нито неприятни студове.
Ако обаче Лесса се радваше, че си тръгва, то на Ф’нор му се искаше да остане още.
— Можем да се върнем през времето и пространството обратно, — настоя накрая Лесса, — така че да бъдем в Уейра за късния следобяд. Господарите сигурно ще са си тръгнали дотогава.
Ф’нор се съгласи, и Лесса се подготви за прехода между. Та се чудеше защо преходът между към друго време я тревожеше повече, отколкото към друго място, а нямаше какъвто и да било ефект върху драконите. Рамот, усещайки депресията на Лесса, измърка окуражаващо.
Дългата-предълга нощ на страховития студ на между места и времена внезапно завърши в слънчевата светлина над Уейра.
Някак си изненадана, Лесса видя как вързопи и торби се търкалят пред Долните Пещери, докато драконовите ездачи наблюдават товаренето на животните им.
— Какво става? — възкликна Ф’нор.
— О, просто Ф’лар предвиждаше успех — увери го Лесса бойко.
Мнемет, който наблюдаваше суматохата от скалната площадка пред леговището на кралицата, изпрати на пътешествениците поздрави и съобщението, че Ф’лар иска те да отидат при него веднага, щом се върнат.
Намериха го прегърбен, както обикновено, над някои от най-старите и най-трудни за разчитане Записи, които беше донесъл в Стаята на Записите.
— Е? — запита той, приветствувайки ги с широка усмивка.
— Зелен, цъфтящ и годен за живот — съобщи Лесса, наблюдавайки го съсредоточено. Той знаеше и още нещо. Е, тя се надяваше той да внимава какво говори. Ф’нор не беше глупак, а това предварително познание беше опасно.
— Именно това се надявах толкова много да чуя — продължи спокойно Ф’лар. — Разкажете ми подробностите за това какво сте видели и открили. Добре ще е да се запълнят празните места по картата.
Лесса остави Ф’нор да разкаже повечето неща. Ф’лар го слушаше с искрено внимание, водейки си бележки.
— Започнахме да подготвяме нещата тук и да предупреждаваме ездачите, че ще дойдат с теб, за в случай, че експедицията излезе успешна — каза той, когато Ф’нор привърши с отчета. — Помни, имаме само три дни в това време, за които да започнем мисията ви десет Оборота назад. Ние нямаме нито една излишна минута. И трябва да имаме много повече възрастни дракони, готови да летят над Телгар след три дни. Така че въпреки че за вас ще са изминали десет Оборота, тук ще са изтекли само три дена. Лесса, идеята ти, че израслите във фермите ще понесат по-добре нещата изглежда добра. За щастие, сегашното ни Търсене за кандидати за ездачи на драконите, които Придит ще излюпи, ще бъде главно сред фермите и работилниците. Тук нямаме проблеми. И повечето от тридесет и двамата са малко над десетгодишни.
— Тридесет и двама? — възкликна Ф’нор. — Трябва да имаме поне петдесет. Дракончетата трябва да имат някакъв избор, дори ако кандидатите свикнат с яйцата преди излюпването им.
Ф’лар сви рамене безразлично.
— Изпрати обратно за повече. Ти ще имаш време, не го забравяй. — Той изхъмка, сякаш смяташе да добави нещо, но се беше отказал от него.
Ф’нор нямаше време да продължи обсъждането с Водача на Уейра, тъй като Ф’лар мигновено изстреля
