серия допълнителни инструкции.
Ф’нор трябваше да вземе ездачите от своето ято, за да помогне в тренирането на младите ездачи. Щяха да вземат също четиридесетте млади дракона от първото люпило на Рамот, Килара с нейната кралица Придит и Т’бор с неговия бронзов Пиант. Младият бронзов дракон на Н’тон може би също щеше да бъде готов да лети в брачен полет, когато Придит станеше готова, така че младата кралица щеше да има поне двама бронзови на разположение.
— Ами ако бяхме намерили континента опустошен? — запита Ф’нор, все още удивен от увереността на Ф’лар. — Какво щяхме да правим тогава?
— О, щяхме да ги изпратим назад например във Високите склонове — отговори твърде бодро Ф’лар, но бързо продължи. — Би трябвало да изпратя и още бронзови, но имам нужда от всекиго тук за търсенето на паднали Нишки над Керун и Нерат. Вече са намерили няколко паднали в Нерат. Предадоха ми, че Винсет е на ръба на инфаркта от страх.
Лесса отправи кратък коментар към споменатия Господар на Хранилище.
— Какво стана тази сутрин на срещата? — запита Ф’нор, припомняйки си я.
— Няма никакво значение. Тази вечер ще трябва да започнеш прехвърлянето между, Ф’нор.
Лесса изгледа Водача на Уейра внимателно и продължително и реши, че ще трябва да разбере точно какво е станало много скоро.
— Би ли ми нахвърлила няколко отправни точки, Лесса? — запита Ф’лар.
В очите му имаше ясна молба, когато й подаваше чистата кожа и стилото. Той не искаше тя да задава каквито и да било въпроси, които биха предупредили Ф’нор. Тя въздъхна и взе инструмента за рисуване.
Тя рисуваше бързо, Ф’нор също добави един-два детайла, и скоро пред тях вече лежеше прилична карта на платото, което бяха избрали. След това внезапно очите й изгубиха фокус и тя усети световъртеж.
— Лесса? — Ф’лар се наведе над нея.
— Всичко се… движи… върти се… — Тя рухна заднешком в ръцете му.
Ф’лар надигна лекото й тяло на ръце и размени разтревожени погледи със своя полубрат.
— Как се чувствуваш? — запита Водачът на Уейра Ф’нор.
— Уморен, но нищо повече от това — увери го кафявият ездач, докато викаше по сервизния проход да дойде Манора и да изпратят горещ клах. Без съмнение той имаше нужда от това.
Ф’лар постави Стопанката на Уейра на леглото и я зави внимателно.
— Това не ми харесва — мърмореше той, спомняйки си бързо какво му беше споменал Ф’нор за проблемите с Килара, които той просто нямаше как да знае как ще свършат. Защо при Лесса нещата трябваше да напредват толкова бързо?
— Скачането през времето кара човек да се чувствува… — Ф’нор спря за момент, търсейки точните думи — Не напълно… цял. Ти отиде между времената да се сражаваш при Нерат вчера…
— Сражавах се, но нито ти, нито Лесса сте се сражавали когато и да било днес — напомни му Ф’лар. — Сигурно има някакво вътрешно… умствено… душевно потрисане просто от преминаването между времената. Виж, Ф’нор, бих искал само ти да идваш обратно, след като веднъж вече стигнете до Южния Уейр. Ще го заповядам и ще накарам Рамот да забрани на драконите. По този начин никой ездач няма да си науми да се връща обратно дори ако му се прииска. Тук има някакъв фактор, който може да е по-сериозен, отколкото предполагаме. Нека да не поемаме ненужни рискове.
— Съгласен съм.
— И една друга подробност, Ф’нор. Подбирай внимателно кога точно ще се връщаш, за да ме видиш. Не бива да прескачаш между в което и да било време, когато ти си тук. Не мога дори да си представя какво би станало, ако се сблъскаш със себе си по прохода, и не искам да те загубя.
В рядък за него израз на чувства, Ф’нор здраво стисна рамото на своя полубрат.
— Помни, Ф’нор. Бях тук цяла сутрин и ти не си се връщал обратно от първото пътешествие чак до средата на следобеда. И помни също че ние имаме само три дни. Вие имате десет Оборота.
Ф’нор излезе, пропускайки Манора да влезе в стаята.
Жената не можа да открие каквато и да била очевидна причина за състоянието на Лесса, и те накрая решиха, че може би се дължи просто на преумората: вчерашното изтощение, когато Лесса трябваше да предава съобщенията между драконите и ездачите, последвано от огромния скок между времената днес.
Когато Ф’лар излезе, за да пожелае на пътешествениците на юг приятен път, Лесса спеше нормален сън. Лицето й беше бледо, но дишаше спокойно.
Ф’лар накара Мнемет да предаде на Рамот забраната, която той искаше кралицата да запечати във всички дракони, отиващи на пътешествието. Рамот се подчини, но предаде като забележка на бронзовия дракон, който пък я предаде на Ф’лар, че всички отиват на какви ли не приключения, докато тя, кралицата на Уейра, трябва да си седи у дома.
Едва натоварените дракони изчезнаха един по един от небето над Звездния камък, и младият ездач, придаден към Нератското Хранилище като вестоносец пристигна в Уейра. Лицето му беше побеляло от страх.
— Водачо на Уейра, намерени са много нови заровили се Нишки, и не могат да бъдат изгорени само с огън. Господарят Винсет ви чака.
Ф’лар можеше много добре да си представи какво прави Винсет в момента.
— Седни и вечеряй, момчето ми, преди да тръгнеш обратно. Ей сега тръгвам.
Докато вървеше към спалнята, той чу как Рамот издава дълбок гърлен звук. Беше се излегнала да си почива.
Лесса все още спеше. Едната й длан беше свита под бузата, тъмната й коса висеше от ръба на леглото. Тя изглеждаше деликатна като дете и много скъпа за него. Ф’лар се усмихна вътрешно. Значи тя ревнуваше от вчерашните намерения на Килара. Той беше приятно поласкан. Лесса никога нямаше да научи от него, че Килара, въпреки откритата си красота и чувствена натура не го привличаше и на една десета колкото непредсказуемата, мрачна и деликатна Лесса. Дори упоритото й твърдоглавие и острият и зъл хумор добавяха вкус на връзката им. С нежност, която никога не би показал, ако тя беше будна, Ф’лар се наведе и я целуна по устните. Тя се размърда и се усмихна, въздишайки леко насън.
Връщайки се с нежелание към задълженията си, Ф’лар я остави така. Докато преминаваше покрай кралицата, Рамот надигна голямата си клинообразна глава. Многофасетните й очи ярко фосфоресцираха, докато тя оглеждаше Водача на Уейра.
— Мнемет, предай, ако обичаш, на Рамот да влезе във връзка с дракончето в работилницата на Фандарел. Бих искал Водачът на ковачите да дойде с мен в Нерат. Искам да видя какво може да направи неговият агенотър на Нишките.
Рамот кимна, когато бронзовият дракон й предаде съобщението.
Направено е, и зеленият дракон идва веднага щом смогне, съобщи Мнемет на ездача си. Това разговаряне е по-лесно да се прави когато Лесса е будна, измърмори той.
Ф’лар се съгласи безпрекословно. Вчера, по време на битката, това беше голямо предимство, и се очертаваше да бъде все по-полезно.
Може би щеше да бъде по-добре ако тя се беше опитала да говори през времето с Ф’нор… но не, Ф’нор се връщаше обратно.
Ф’лар влезе в Стаята на Съвета, все още не губещ надежда, че някъде из неразчитаемите части на старите Записи ще бъде скрито това, от което той толкова отчаяно се нуждаеше. Тази игра трябваше да има някакъв изход. Ако не южната им идея, то нещо друго. Но все нещо!
Не само телосложението, но и самообладанието на Фандарел беше желязно. Той гледаше с пълно спокойствие оголеното кълбо Нишки, които се гърчеха и преплитаха отвратително.
— Стотици и хиляди само в това заравяне — редеше Господарят Винсет от Нерат с истеричен тон и размахваше хаотично ръце към плантацията от млади дървета, в която беше открита Нишката. — Тези фиданки продължават да изсъхват, докато вие стоите и гледате. Направете нещо! Още колко млади дървета ще погинат само на това поле? Още колко Нишки са се изплъзнали от драконовия огън вчера? Къде е драконът, за да ги изгори? Защо само стоите и гледате?
