— Питай някой от съседите му по етаж. Те може да знаят. Аз не съм от най-общителните. Не ме търси за…
— Разбрах — побърза да го прекъсне Хоуз. — Много благодаря.
— Няма защо — рече старецът и веднага щом Хоуз излезе, се просна по корем на миндера.
Хоуз се качи на третия етаж и почука на апартамент номер 31. Никой не отговори. Продължи да чука. Отвори се врата. Не беше тази, на която чукаше. Беше вратата на апартамент 32. На прага бе застанало момиче.
— Няма никой — каза то.
Момичето беше с черен панталон и черен пуловер. Русата му коса бе сресана на конска опашка. На пръв поглед изглеждаше не на мястото си в този бордей, имаше твърде изискан, твърде елегантен вид. Повече щеше да му отива да държи чаша мартини на фона на някой скъп мезонет.
— Аз съм полицай — каза Хоуз. — Имате ли нещо против да ви задам няколко въпроса?
— Ти чукаше на номер трийсет и едно — каза момичето. — А аз живея в номер трийсет и две.
— Всъщност ме интересува номер трийсет и четири-отвърна Хоуз.
— За Фетерик ли си дошъл? — попита навъсено момичето, очевидно решило да кара направо.
— Да.
— Влизай тогава.
Хоуз го последва в апартамента и едва тогава забеляза, че черният й пуловер е протрит на лактите. Момичето запали лампата.
— Ще пиеш ли нещо? — попита.
— Не, благодаря.
— Какъв ужас, нали? Събота вечер, а съм сама.
— Да — каза Хоуз — А Фетерик…
— Откачалка — отсече момичето и сви рамене.
— Познавахте ли го?
Момичето отново сви рамене.
— Само си разменяхме по някоя и друга приказка. Докато прибирахме млякото. Разбира се, ако някой не го беше вече задигнал.
— Що за човек е?
— Откачалка — повтори момичето. — Нали ти казах. С комплекс за малоценност. Сигурно като малък е искал да спи с майка си. Нещо от този род.
— Какво? — учуди се Хоуз.
— Едипов комплекс. Обременен. Чувствал се е непълноценен. Баща му сигурно е бил едър мъж и той не е могъл да се примири с това.
— Узнахте всичко това от случайно разменени приказки? — попита Хоуз изумен.
— Сама съобразих, изказвам предположения — рече момичето. — Какво е направил?
— Мислим, че е убил един полицай.
— Леле, лошо му се пише. Ще го скъсате от бой, като го хванете, нали?
— Защо?
— Че това всички го знаят. Ще убива ченгета? Бой по главата, и толкоз. Ти на колко години си?
— На трийсет и две.
— Хубава възраст. Женен ли си?
— Не.
— Хм — каза момичето и го погледна замислено.
— Имам Едипов комплекс — рече Хоуз. — Обременен съм.
— Какво? А, да, разбрах. — Момичето се усмихна. — Ченге с чувство за хумор. Вече нищо не може да ме изненада. Сигурен ли си, че не ти се пие нищо?
— Сигурен съм.
— Аз пък ще пийна. Казвам се Джени. Джени Пеленко. Изискано, нали?
— Много — каза Хоуз и също се усмихна.
— Събота вечер, а съм сама. Ужас. — Отиде до кухненския плот и си наля чисто уиски. — Ще взема да се гипсирам. Искаш ли да се гипсираме заедно?
— Не, благодаря.
— От какво те е страх? Мъжът ми е във флота.
— Къде?
— Далеч — каза тя и се засмя. — В Тихия океан.
— А какво ще ми кажете за Фетерик?
— Че кой ще иска да се разпива с него?
— Не за това ми беше думата. Какво знаете за него?
— Какво искаш да знаеш? Питай Джени Пеленко. Аз съм жената на бръснаря. Това е италиански израз. Предполага се, че жената на бръснаря знае всичко, което става в града, защото го научава от бръснаря. Разбираш ли?
— Не съвсем. С какво се занимаваше Фетерик?
— Никога не ми е казвал. Предполагам, че е безделник.
— Виждали ли сте го да излиза от къщи с ръкавици?
— Да. Да, вярно. Това важно ли е?
— Не особено. Не е ли споменавал какво работи?
— Не. Предполагам, че или е скитник, или нещо много долно, я зидар, я изкопчия.
— Това са почтени професии — каза Хоуз.
— И какво, като са почтени? От това стават ли хубави? Зидарите са чекиджии, Фетерик е чекиджия. Значи трябва да е зидар.
— Никога ли не е казвал къде работи?
— Не.
— Виждали ли сте го сутрин да излиза за работа?
— Да.
— По кое време?
— Към осем, осем и половина.
— В Ривърхед ли работеше?
— Откъде да знам? Имаш ли нещо против да изпия още едно?
— Не, моля ви. Виждали ли сте негови приятели? Хора, които да влизат и излизат от апартамента.
— Той беше вълк единак — каза Джени и изпи чашата си на екс. — Май трябва да намаля темпото — рече и се усмихна. — Пощурявам, когато се гипсирам.
— Хм — каза Хоуз.
— Избива ме на чукане, когато се гипсирам — поясни тя и продължи да се усмихва.
— Тогава по-добре наистина намалете темпото. Можете ли да ми кажете още нещо за Фетерик?
— Не. Чекиджия. Откачалка. Никаквец. Зидар. Простак. Веднъж го поканих в моя апартамент да изпием нещо, а той отказа. Нали е простак?
— Имаше ли приятелки?
— Ако е имал, не съм ги виждала. Чекиджия. Хубаво момиче го кани в апартамента си да пийнат по нещо, а той отказва. Какво според теб го е уплашило?
— Представа си нямам — рече Хоуз. — Значи никога не сте го виждали да води момичета?
— Не. Кой ще се занимава с такъв простак? Ще взема да обърна още едно. — Наля си. — Искаш ли?
— Не, благодаря.
— Една чаша ще те отпусне.
— Не, имам да разпитвам още много хора.
— Трябва да е ужасно. Особено в събота вечер. Ти не пиеш ли?
— Пия.
— Ами тогава изпий едно.
