— Има ли някой от вас някакво желание, което да изпълним, в случай че умре? — осведоми се Хелмърс.
— Върви по дяволите с твоето любопитство! — извика възбудено непознатият.
— Нямам — отвърна юношата толкова по-спокойно. — Личи си, че този негодник не е в състояние да се прицели. Та той трепери! Но ако въпреки това случайно ме улучи, ти ще намериш в кобура на седлото ми всичко, което е необходимо да узнаеш. А сега давай да свършваме!
— Е, тогава вземете си пушките! Огън!
Хелмърс подаде карабината на Блъди Фокс. Младият човек я пое с безразличен вид и я претегли в десницата си, сякаш искаше да установи тежестта й. Съвсем нямаше поведението на човек, чийто живот зависи от един кратък миг.
Другият почти изтръгна пушката си от ръцете на Джъгъл Фред. Застана така, че остави открита само лявата страна на тялото си — една възможно най-тясна цел, — вдигна оръжието си и се прицели. Изстрелът му изтрещя.
— Halloo! Dash!34 — изкрещя негърът. — Масса Блъди Фокс не са улучен! О, joy! О, pleasure! О, happines!35
Той направи скок във въздуха едновременно и с двата си крака, после затанцува около собствената си ос и изобщо се държеше така, сякаш беше полудял от радост.
— Ще стоиш ли мирен, обеснико! — прогърмя гласът на Хелмърс. — Та кой би могъл да се прицели, като размахваш така лампата?!
Боб мигновено разбра, че поведението му вредеше тъкмо на човека, на когото той желаеше победата. Ето защо негърът изведнъж застана изправен като свещ и извика:
— Масер Боб сега стоят мирно! Масер Боб не помръдват!
Масса Блъди Фокс бързо стрелят!
Обаче непознатият бе продължил да държи пушката си в положение за стрелба. Отново натисна спусъка, но и този изстрел не улучи целта, макар че Блъди Фокс все още стоеше както преди, с лице към противника си, изложил тялото си в цялата му ширина на неговите изстрели, претегляйки карабината в десницата си.
— Проклятие! — изруга бандитът.
Той се беше вцепенил от смайване. Но после, като изригна още една ругатня, която не може да бъде предадена тук, непознатият направи скок встрани, за да избяга.
— Стой! — извика негърът. — Стрелят!
Той натисна спусъка. Но веднага се разнесе и още един изстрел.
Краткият миг, в който противникът му бе останал неподвижен, скован от уплахата си, се беше оказал достатъчен за Блъди Фокс да опре приклада на пушката си на рамо. Натисна спусъка толкова бързо, сякаш изобщо нямаше нужда да се прицелва. После се завъртя на пети, бръкна в торбичката си за патрони, за да зареди по стар навик веднага изстреляната цев, и каза спокойно:
— Получи си заслуженото! Франк, иди при него! В средата на челото му ще видиш дупка!
Франк и Хелмърс се втурнаха към мястото, където непознатият бе рухнал на земята. След като зареди пушката си, Блъди Фокс бавно ги последва.
А оттам се разнесе триумфиращият глас на негъра:
— О, courage! О, bravery! О, valor!36 Macep Боб застреляли съвсем всички негодници! Ето къде лежат човек и се не помръдват. Виждат ли масса Хелмърс и масса Франк, че масер Боб него улучили в челото? Имат дупка отпред и отзад на глава! О, масер Боб съм храбър уестмън! Той с лекота побеждават хиляди врагове!
— Да, ти си блестящ стрелец! — кимна Хелмърс, който бе коленичил до мъртвеца и го оглеждаше. — Ами всъщност ти къде се беше прицелил?
— Масер Боб се целят точно в чело и там него улучили. О, masser Bob is a giant, a hero; masser Bob is invincible, masser Bob can’t be beaten, that’s all!37
— Мълчи, Черньо! Нито си герой, нито някакво величие, а камо ли непобедим. Ти стреля по бягащ човек и затова не е необходимо никакво геройство. Впрочем даже и през ум не ти е минавало да насочиш старата си гаубица към челото на този бандит. Ето, я погледни панталона му! Какво виждаш тук?
Боб приближи лампата към земята и огледа мястото, посочено от Хелмърс.
— Това съм дупка, скъсано — отвърна той.
— Да, дупка, направена от твоя куршум. Прострелял си крачола, а твърдиш, че си се целил в челото. Засрами се! И на всичко отгоре разстоянието нямаше и шест крачки!
— О, о! Масер Боб няма защо се срамуват! Масер Боб улучили чело. Но масса Блъди Фокс също стрелят и улучват само панталон. Масер Боб стрелят отличен, много по-добър от масса Блъди Фокс.
— Знаем, знаем … Но, Блъди Фокс, какъв беше този изстрел!
Няма да се намери лесно човек, който да го повтори. Изобщо не те видях да се прицелваш.
— Познавам пушката си — каза скромно младият човек — и знаех, че ще стане точно така, понеже негодникът беше твърде възбуден. Трепереше. А това е винаги глупаво, още повече когато животът ти зависи само от два изстрела.
Човекът беше мъртъв. Кръглата дупка с остри ръбове се намираше в средата на челото му. Куршумът беше излязъл от задната част на главата.
— Също както би стрелял Призрака на Ляно Естакадо — обади се удивено Джъгъл Фред. — Това е наистина майсторски изстрел. Мерзавецът си получи заслуженото. Какво ще правим с трупа му?
— Утре моите хора ще го заровят в земята — реши Хелмърс. — Не е много радостна картина да гледаш пред себе си мъртвец, а дори и най-големият подлец си остава все пак човек. Но трябва да има справедливост и там, където законът е безсилен, човек се вижда принуден да вземе нещата в собствените си ръце. И освен това в случая и дума не може да става за Закона на Линч, понеже Блъди Фокс даде на противника си същите шансове. Нека Бог се смили над душата на мъртвеца! А сега да …какво има?
Боб бе надал силен вик. В този миг само той не беше втренчил погледа си в мъртвеца.
— Heigh-ho! — отвърна чернокожият. — Я погледнат масса Хелмърс там!
Той протегна ръка в посоката, където бяха масите и пейките. Сега там беше тъмно, понеже двамата мъже с лампите се намираха при насъбралите се около трупа хора.
— Защо? Какво има там?
— Нищо, съвсем нищо там. Ако масса Хелмърс и всички други масса погледнат, те няма видят нищо, защото Уелър избягали.
— Egad!38 Мормонът е офейкал! — възкликна Хелмърс и се изправи светкавично. — Бързо след него! Може би ще успеем все още да го опипаме!
Групата незабавно се разпръсна. Всеки се затича в посоката, в която го тласкаха неговите предположения. Само един човек остана на мястото си — Блъди Фокс. Той стоеше неподвижно и внимателно се ослушваше в тъмнината на нощта. Остана да чака така, докато мъжете се завърнаха, както можеше и да се очаква, за да съобщят, че не са намерили никакви следи от беглеца.
— Well, тъй си и мислех! — кимна той. — Държахме се глупаво. Може би този мним мормон е много по- опасен и от мъртвеца. Ще се погрижа да се срещнем с него отново, и то в най-скоро време. Good evening, мешърс!
Той вдигна пушката, паднала от ръцете на мъртвеца, и се отправи към коня си.
— Тръгваш ли си? — попита Хелмърс.
— Да. Отдавна исках да продължа пътя си. С този човек изгубих скъпоценно време. Взимам карабината му, за да я предам на наследниците на законния й собственик.
— Кога ще те видя пак?
— Когато е необходимо. Нито по-рано, нито по-късно. Юношата се метна на коня си и се отдалечи в тръс, без да подаде ръка на когото и да било.
— Странен млад човек — обади се Джъгъл Фред, поклащайки глава.
— Да го оставим на мира — защити го Хелмърс. — Той винаги знае какво прави. Да, млад е, но може да се мери с мнозина възрастни и съм убеден, че рано или късно ще се справи с този Тобайъс Прайзегот Бъртън, а може би и с някои други хора!
