— Но аз съм сериозна.
Той въздъхна тежко.
— Знам. И наистина толкова желаеш това?
Болката се бе върнала в очите му. Прехапах устни и кимнах.
— Така готова това да бъде твоят край — прошепна той, почти на себе си, — това да бъде здрачът на твоя живот, въпреки че животът ти едва е започнал. Готова си да се откажеш от всичко.
— Това не е края, това е началото — възразих аз изпод дъха си.
— Не си заслужавам — каза той тъжно.
— Спомняш ли си, когато ми каза, че не се виждам ясно — попитах, като повдигнах вежди. — Очевидно страдаш от същата слепота.
— Знам какво съм.
Въздъхнах.
Но тъжното му настроение внезапно се промени. Той стисна устни, очите му проницателни. Той изучи лицето ми за един дълъг момент.
— Значи си готова сега? — попита той.
— Ъ — преглътнах. — Да?
Той се усмихна, като наклони главата си бавно, докато студените му устни не докоснаха кожата точно под ъгълчето на челюстта ми.
— Точно сега? — прошепна той, студеният му дъх беше срещу шията ми. Потреперах неволно.
— Да — прошепнах аз, така че да не позволя на гласът ми да се пречупи. Ако си мислеше, че блъфирам, щеше да остане разочарован. Вече бях взела това решение, и бях убедена. Нямаше значение, че тялото ми бе сковано като дъска, ръцете ми стиснати в юмруци, дишането ми накъсано…
Той се засмя мрачно и се отдръпна назад. Лицето му наистина беше разочаровано.
— Не може да си мислиш, че толкова лесно ще се предам — каза той със сурова нотка в подигравателният си тон.
— Едно момиче винаги може да си мечтае.
Той повдигна вежди.
— За това ли си мечтаеш? Да бъдеш чудовище?
— Не точно — казах аз, като се намръщих на изборът му на думи. Чудовище, наистина. — Най-вече си мечтая да бъда с теб завинаги.
Изражението му се промени, омекна и се натъжи от неуловимата болка в гласът ми.
— Бела. — Пръстите му леко проследиха формата на устните ми. —
Усмихнах се изпод допира му.
— Достатъчно засега.
Той се намръщи на упоритостта ми. Никой нямаше да се предаде тази вечер. Той издиша и звукът прозвуча практически като простенване.
Докоснах лицето му.
— Виж — казах аз, — обичам те повече от всичко останало на света взето заедно. Това не е ли достатъчно?
— Да, достатъчно е — отговори той усмихнато. — Достатъчно завинаги.
И се приведе напред, за да притисне студените си устни още един път към гърлото ми.
Благодарности
Огромно благодаря на:
Родителите ми, Стийв и Кенди, за цял живот от любов и подкрепа, С за това, че ми четяхте страхотни книги, когато бях малка, и за това, че още държахте ръката ми по време на нещата, които ме нервираха;
Съпругът ми, Панчо, и синовете ми, Гейб, Сет и Илай, за това, че споделяха с мен въображаемите ми приятели;
Приятелите ми от Writers House Женевиев Гейн-Хейуис, за това, че ми даде този първи шанс, и на агентката ми Джоди Риймър, за това че превърна най-невероятните мечти в реалност;
Редакторката ми Мегън Тингли, за цялата помощ в правенето на Здрач по-добър, отколко бе започнат;
Братята ми, Пол и Джейкъб, за техните експертни съвети на всичките ми автомобилни въпроси;
На онлайн семейството ми, талантливият екип и писатели в fansofrealitytv.com, най-вече на Кимбърли „Шазър“ и Колин „Мантеня“ за окуражаването, съветите и вдъхновението.
Преводачката [Моника Колчевска, 17 годишна, Русе] би желала и тя да вметне благодарностите си на следните хора:
Благодаря на най-добрата ми приятелка Ани, която изтърпя и сподели обсебеността ми от Twilight, и прежали толкова много следобеди, които можехме да прекараме заедно, а аз превеждах;
Благодаря на Мими, Пепи и Лени, които старателно четяха всяка току-що преведена глава и ми пускаха любимите си цитати и реплики. (: Обичам ви, човечета!
Благодаря на Магдалена, че разпространи новината за превода в потър мания (: тя ми бе неоценима подкрепа; благодаря на всички, които се свързаха с мен относно превода, макар да още не бе готов (и сега, въпреки че е готов, сигурно съдържа много грешки от бързане).
Благодарности на Рени, Ани и Ася. Просто така. Без особена причина. :))
Информация за текста
© 2005 Стефани Майер
© 2008 Моника Колчевска, превод от английски
Stephenie Meyer
Twilight, 2005
Това е любителски превод.
Редакция: brum, Xesiona, maskara, 2009
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12007]
Последна редакция: 2009-12-20 15:57:51
