изнасянето. Поех си дъх и се опитах да поддържам тона си по-приемлив.
— Ще си понеса наказанието без оплаквания, когато съм сгрешила, татко, но няма да търпя предразсъдъците ти.
Той говореше разгорещено, но не каза нищо членоразделно.
— Така, знам, че ти знаеш, че имам пълното право да видя мама този уикенд. Не можеш честно да ми кажеш, че щеше да протестираш за плана, ако отидех с Алис или Анджела.
— Момичета — изсумтя той с кимване.
— Щеше ли да се тревожиш, ако вземех Джейкъб със себе си?
Избрах името му само защото знаех, че баща ми предпочита Джейкъб, но бързо си пожелах да не бях го правила — зъбите на Едуард изскърцаха шумно.
Баща ми се опита да се съвземе преди да отговори.
— Да — каза той с неубедителен глас. — Щях да се тревожа.
— Не можеш да лъжеш, татко.
— Бела…
— Не отивам във Вегас, за да стана някаква танцьорка във вариете или нещо такова. Отивам да видя мама — напомних му. — Тя има същите родителски права, каквито имаш и ти.
Той ми хвърли унищожителен поглед.
— Да не би да загатваш нещо за родителските възможности на мама?
Чарли се сепна от подразбиращата се заплаха във въпроса ми.
— Надявай се да не й спомена това — казах аз.
— По-добре да не го правиш — предупреди той. — Това не ми харесва, Бела.
— Но няма причина да се разстройваш.
Той завъртя очи, но можех да кажа, че бурята е утихнала.
Обърнах се да издърпам запушалката от мивката.
— Е, домашните ми са готови, вечерята ти е готова, чиниите са измити и аз не съм наказана. Излизам. Ще се върна преди десет и половина.
— Къде отиваш? — лицето му отново беше нормално, съвсем леко червено.
— Не съм сигурна — признах аз. — Въпреки че ще се старая да съм на около десет километра. Става ли?
Той избръщолеви нещо, което не звучеше като одобрение и излезе от стаята.
Разбира се, веднага след като бях получила своето, започнах да се чувствам виновна.
— Излизаме? — попита Едуард, гласът му бе нисък, но ентусиазиран.
Обърнах се, за да го изгледам сърдито.
— Да. Мисля, че трябва да поговоря с теб насаме.
Той не изглеждаше толкова загрижен, колкото си мислех, че трябва да е.
Започнах едва когато бяхме в колата му.
— Какво беше това? — настоях аз.
— Знам, че искаш да видиш майка си, Бела — говориш за нея насън. Тревожиш се всъщност.
— Така ли?
Той кимна.
— Но очевидно те беше страх да се разправяш с Чарли, затова се застъпих за теб.
— Застъпил си се? Ти ме хвърли на акулите!
Той завъртя очи.
— Не мисля, че беше в някаква опасност.
— Казах ти, че не искам да се карам с Чарли.
— Никой не е и казал, че трябва.
Хвърлих му гневен поглед.
— Не мога да се спра, когато се държи така господарски — естествените ми тийнейджърски инстинкти взимат надмощие.
Той се подсмихна.
— Е, това не е по моя вина.
Загледах го преценяващо. Той изглежда не забелязваше. Лицето му беше ведро, докато гледаше през предното стъкло. Нещо липсваше, но не можех да разбера какво. Или може би просто въображението ми препускаше отново като днес следобед.
— Това внезапно желание да идем до Флорида има ли нещо общо с партито при Били?
Челюстта му се стегна.
— Нищо. Няма значение дали ще си тук или на другия край на света, пак нямаше да отидеш.
Беше същото като с Чарли преди — отнасяха се с мен като с лошо дете. Стиснах зъби, за да не започна да крещя. Не исках да се карам и с Едуард.
Едуард въздъхна и когато проговори неговият глас беше отново топъл и кадифен.
— Та какво искаш да правиш тази вечер?
— Можем ли да отидем у вас? Не съм виждала Есме от много време.
Той се усмихна.
— Ще й хареса. Особено когато чуе какво ще правим този уикенд.
Изстенах в знак на поражение.
Не стояхме дълго навън, както бях обещала. Не бях изненадана да видя светлините светнати, когато спряхме пред къщата — знаех, че Чарли ме очакваше да ми крещи за нещо.
— По-добре е да не влизаш. Ще направи нещата по-лоши.
— Неговите мисли са относително спокойни.
Едуард се пошегува. Неговото изражение ме накара да се чудя дали нямаше някаква шега, която пропусках. Ъгълчетата на устните му трепнаха, опитвайки се да се усмихне.
— Ще се видим по-късно — измърморих навъсено.
Той се засмя и целуна челото ми.
— Ще се върна, когато Чарли захърка.
Телевизора беше увеличен, когато влезнах вътре. За кратко си помислих да се промъкна.
— Ще дойдеш ли за малко, Бела? — Чарли се обади, проваляйки намеренията ми.
Краката ми се влачеха, докато взимах петте нужни стъпки.
— Какво има, татко?
— Добре ли прекара вечерта? — беше напълно спокоен.
Търсех скрит смисъл на думите му преди да отговоря.
— Да — казах малко колебливо.
— Какво прави?
Свих рамене.
— Разходих се с Алис и Джаспър. Едуард победи Алис на шах, а след това играх с Джаспър. Той ме закопа.
Усмихнах се. Едуард и Алис да играят шах беше едно от най-забавните неща, който някога съм виждала. Те седяха напълно неподвижно, взирайки се в дъската, докато Алис предвиждаше ходовете, който Едуард щеше да направи, а той избираше ходове, който тя щеше да направи в главата си. През повечето време те играеха в главите си. Мисля, че и двамата преместиха по две пионки, когато Алис изведнъж бутна нейния крал и се предаде. Отне три минути.
Чарли спря звука — необичайно за него.
— Виж, има нещо, което искам да ти кажа. — Той се намръщи, чувстваше се неудобно.
Седнах, чакайки. Той срещна погледа ми за момент преди да отмести очите си към пода. Чарли не каза нищо повече.
— Какво има, тате?
Той въздъхна.
— Не съм добър в тия неща. Не знам откъде да започна…
Изчаках отново.
— Добре, Бела. Виж — той стана от канапето и започна да обикаля стаята, гледайки към краката си
