през цялото време. — Ти и Едуард изглеждате много сериозни и има неща, за които трябва да внимаваш. Знам, че вече си пълнолетна, но си все още млада, Бела, и има много важни неща, които требва да знаеш преди да… ами, когато си физически замесена с…
— О, не, моля те! — помолих като скочих на крака. — Моля те, не казвай, че се опитваш да говориш с мен за секс, Чарли.
Той погледна към пода.
— Аз съм твой баща. Имам отговорности. Помни, че ми е неудобно, колкото и на теб.
— Не мисля, че това е човешки възможно. Както и да е, мама те изпревари преди 10 години. Отървал си се от тази неприятност.
— Преди 10 години не си си имала гадже — измърмори той неохотно. Можех да кажа, че се опитваше да остави настрана темата. И двамата стояхме прави, зяпнали към пода и гледайки далеч от един от друг.
— Не мисля, че нещо се е променило от тогава — измънках, и моето лице сигурно беше толкова червено, колкото неговото. Това беше отвъд от седмия кръг на Ада, дори по-лошо, когато осъзнах, че Едуард знаеше, че това предстоеше. Нищо чудно, че изглеждаше толкова самодоволен в колата.
— Просто ми кажи, че и двамата сте отговорни. — Чарли помоли, очевидно искайки да потъне в дън земя.
— Не се притеснявай за това, татко. Не е както изглежда.
— Не че не ти вярвам, Бела, но знам, че няма да искаш да ми кажеш нищо по този въпрос, а знаеш, че не искам и да чувам. Въпреки че ще се опитам да бъда широко скроен. Знам, че времената са се променили.
Засмях се неловко.
— Може времената да са се променили, но Едуард е малко старомоден. Няма за какво да се тревожиш.
Чарли въздъхна.
— Разбира се, че е — промърмори той.
— Ох! — простенах аз. — Наистина ми се искаше да не ме караш да кажа това на глас, татко. Наистина. Но… аз съм… девствена и нямам близки планове да променя това положение.
И двамата се свихме, но след това Чарли се успокои. Изглежда ми вярваше.
— Може ли вече да си лягам? Моля те.
— След минута.
— О, моля те, татко? Умолявам те!
— Трудната част мина, повярвай ми — увери ме той.
Хвърлих му поглед и беше хубаво да видя, че той изглеждаше спокоен, че неговото лице се е върнало към обичайния си цвят. Той седна на дивана, въздишайки с облекчение, че секс-темата премина.
— Какво сега?
— Просто искам да знам как вървят нещата с баланса?
— О! Добре, предполагам! Направих си някой планове с Анджела днес. Ще й помогна с нейните покани за бала. Само ние двете.
— Това е хубаво? А какво става с Джейк?
— Все още не съм го измислила, татко.
— Продължавай да опитваш, Бела. Знам, че ще постъпиш правилно. Ти си добър човек.
Супер. Значи ако не измисля начин да се сдобря с Джейк, означава че съм лош човек ли? Това беше удар под кръста.
— Да, да! — съгласих се. Внезапната отговор ме накара да се усмихна — нещо, което бях взела от Джейкъб. Дори го казах със същия покровителствен тон, който Джейкъб използва, когато говори с баща си.
Чарли се ухили и включи звука на телевизора отново. Той се настани удобно на възглавничките, доволен от разговора. Можех да кажа, че ще бъде зает с играта известно време.
— Лека, Бела!
— Ще се видим на сутринта. — Изспринтирах по стълбите!
Едуард беше отдавна заминал и нямаше да се върне, докато Чарли не заспеше — сигурно беше някъде навънка да ловува или да убива времето — затова нямаше за къде да бързам да се обличам за лягане. Не бях в настроение да бъда сама, но определено нямаше да сляза долу и да вися с татко, в случай, че е забравил да каже нещо по секс-темата. Изтръпнах.
Благодарение на Чарли бях изплашена и угрижена. Бях написала домашните си и не се чувствах достатъчно поумняла, за да чета или слушам музика. Помислих дали да не се обадя на Рене с новините за посещението ми, но тогава се сетих, че беше 3 през нощта във Флорида и тя щеше да спи вече.
Можех да се обадя на Анджела, предполагам.
Но внезапно разбрах, че Анджела не беше човека, с който исках да поговоря. С който имах нужда да говоря. Гледах през черния прозорец, хапейки устни. Нямах си и на представа колко дълго съм стояла там, претегляйки плюсовете и недостатъците — да направя правилното нещо за Джейкъб, да видя моя най-добър приятел, да бъда добър човек срещу това да разгневя Едуард. Десет минути може би. Достатъчно, за да реша че плюсовете бяха достоверни, а минусите — не. Едуард беше загрижен единствен за сигурността ми и аз знаех, че няма никакъв проблем от тази страна. Телефона не помагаше, Джейкъб отказваше да ми отговори, откакто Едуард се върна. Освен това, имах нужда да го видя — да видя начина, по който се усмихваше. Имах нужда да заменя ужасния спомен на неговото измъчено от болка лице, ако някога щях да имам спокойна съвест.
Имах около час най-вероятно. Можех набързо да се отбия до Ла Пуш и да се върна преди Едуард да е осъзнал, че ме е нямало. Беше след вечерния ми час, но дали на Чарли щеше да му пука, след като Едуард не е замесен? Имаше един начин да разбера.
Взех якето си и пухнах ръцете в ръкавите си докато слизах по стълбите. Чарли отмести поглед от играта, гледайки подозрително.
— Ще има ли някакъв проблем, ако ида да видя Джейк тази вечер? — попитах задъхано. — Няма да се бавя.
Веднага след като споменах Джейк, изражението на Чарли се успокои в самодоволна усмивка. Не беше изненадан да види, че неговите думи са ми повлияли толкова бързо.
— Разбира се. Няма проблем. Остани, колкото желаеш.
— Благодаря, тате! — казах, излизайки от вратата.
Като някой беглец, не можах да не се обърна няколко пъти преди да се кача в пикапа, но нощта беше толкова тъмна, че наистина нямаше нужда. Трябваше да си проправям път като се държах за дръжката. Очите ми тъкмо бяха започнали да свикват, докато мушках ключа в стартера. Завъртях го наляво, но вместо да чуя ревящия звук за живот, двигателят просто се задави. Опитах още веднъж, но със същия резултат. Едно малко движение през периферното ми зрение ме накара да подскоча. Изкрещях, когато видях, че не съм сама в пикапа. Едуард седеше неподвижно, немощна ярка светлина в тъмното, само ръцете му се движеха, докато обръщаше мистериозна черна кутия. Той се взираше в кутията, когато проговори.
— Алис се обади — промърмори той.
Алис! По дяволите, бях забравила да я включа в плановете си. Явно той й бе казал да ме наблюдава.
— Тя много се притесни, когато бъдещето ти внезапно изчезна.
Очите ми се разшириха в изненада.
— Защото не може да вижда вълците, нали знаеш — обясни с същото ниско мърморене. — Или забрави за това? Когато решиш да смесиш твоята съдба с тяхната, ти също изчезваш. Осъзнавам, че няма откъде да знаеш това. Но можеш ли да разбереш защо това ме прави малко… загрижен? Алис те вижда да изчезваш, а не може дори да каже дали ще се върнеш вкъщи или не. Твоето бъдеще изчезна също като тяхното. Не сме сигурни защо е това. Някаква естествена защита, с която са родени? — той говореше, сякаш обясняваше на себе си, все още гледайки към частта от моя двигател като я завъртя в ръцете си. — Това не изглежда много добре, откакто нямам никакъв проблем с разчитането на мислите им. Поне на Блек. Карлайл смята, че техният живот се е променил, заради тяхната трансформация. По-скоро е като неволна реакция, отколкото решение. Крайно непредсказуемо и променя всичко в тях. В един момент, когато се преобразяват,
