погребан в един филм герой, за чието нещастие се изляха печални сълзи, се появи отново, и то превърнат на арабин, в следващия филм. Публиката, която плащаше по две сентаво, за да споделя превратностите на героите, не можа да понесе оная нечувана подигравка и изпотроши столовете. Кметът, по настояване на дон Бруно Креспи, обясни с разпоредба, че киното е машина за измама, която не заслужава страстните излияния на публиката. При обезсърчителното обяснение мнозина прецениха, че са били жертва на нова пищна циганска работа и решиха да не ходят повече на кино, считайки, че им стигат и собствените мъки, та да плачат заради престорени неволи на въображаеми същества. Нещо подобно се случи с грамофоните с фуния, които веселите матрони от Франция донесоха в замяна на старомодните латерни и които за известно време тъй дълбоко засегнаха интересите на духовата музика. Отначало любопитството умножи посетителите на забранената улица и дори се узна за уважавани госпожи, които се предрешвали като селяни, за да огледат отблизо новостта на грамофона, ала толкова и тъй отблизо го оглеждали, че съвсем скоро стигнали до заключението, че не било вълшебна мелничка, както всички мислеха и както матроните казваха, а механически трик, който не може да се сравнява с нещо тъй затрогващо, тъй човешко и тъй изпълнено с всекидневна истина, както една духова музика. Това бе толкова сериозно разочарование, че когато грамофоните си пробиха път и се навъдиха по един из всяка къща, все още не ги смятаха предмети за забавление на възрастните, а нещо, което по го бива да го изтърбушват децата. Обратно, когато някой от селището има възможност да потвърди суровата действителност на прокарания в железопътната гара телефон, който заради ръчката се считаше за първобитна разработка на грамофона, дори най- недоверчивите се объркваха. Сякаш господ бе решил да постави на изпитание всякаква способност за учудване и да държи обитателите на Макондо в постоянно люшкане между шумната радост и разочарованието, съмнението и разкритието до такава крайност, че вече никой не можеше да знае съвсем положително къде са пределите на действителността. Това беше заплетена мешаница от истини и привидения, която сгърчи от нетърпение духа на Хосе-Аркадио Буендия под кестена и го принуди да ходи из цялата къща посред бял ден. Откак железницата бе официално открита и започна да пристига редовно всяка сряда в единадесет и се построи първата дървена гара с писалище, телефон и гише за продажба на билети, по улиците на Макондо почнаха да се мяркат мъже и жени, които разиграваха най-обикновени и прости обноски, но всъщност изглеждаха циркаджии. В селище, попарено от назиданието на циганите, нямаше добро бъдеще за ония еквилибристи на скитащата търговия, които с еднакво дебелоочие предлагаха свиреща тенджера и режим на живот за спасение на душата в седмия ден; но благодарение на ония, които се оставяха да бъдат убедени от умората, и на вечните непредпазливци те получаваха блестящи облаги. Сред тия ментарджийски създания, с панталони за езда и гамаши, с коркова шапка, очила в стоманени рамки, топазени очи и кожа на изящен петел, през една от многото среди пристигна в Макондо и обядва в къщата набитият и усмихнат мистър Хърбърт.
Никой не го различи на масата, докато не изяде първия грозд банани. Аурелиано Втори го бе срещнал случайно да роптае на запъващ се испански, че нямало свободна стая в хотела на Яков и, както често правеше с мнозина другоземци, заведе го в къщи. Той въртеше сделки с привързани балони, които бе разнесъл из половината свят с превъзходни печалби, ала не бе успял да издигне никого в Макондо, защото там считаха това изобретение за връщане назад, след като бяха видели и опитали хвърчащите рогозки на циганите. И тъй, щеше да си отива с първия влак. Когато занесоха на масата тигрово ошарения бананов грозд, който обикновено окачваха в трапезарията по време на обеда, той откъсна първия плод не много възторжено. Но продължи да яде, докато говореше, и се наслаждаваше и предъвкваше по-скоро с разсеяността на мъдрец, отколкото с наслада на добър ядач и когато свърши първия грозд, помоли да му донесат друг. Тогава извади от кутията за сечива, която винаги носеше със себе си, малък калъф с оптически уреди. С недоверчивото внимание на купувач на диаманти той изследва най-обстойно един банан, като разряза частите му с особен стилет и ги претегли на аптекарски везни и пресметна техния размер с калиброметър на оръжейник. После извади от кутията редица инструменти, с които премери температурата, степента на атмосферната влажност и силата на светлината. Това бе толкова озадачаваща церемония, че никой не се нахрани спокойно, очаквайки мистър Хърбърт да изрече най-сетне една обяснителна оценка, но тъй не каза нищо, което да позволи да се съзрат неговите намерения.
В следващите дни го видяха с мрежичка и кошничка да лови пеперуди из околностите на селището. В сряда пристигна група инженери, агрономи, хидролози, топографи и землемери, които седмици наред разучаваха същите места, където мистър Хърбърт ловеше пеперуди. По-късно пристигна сеньор Джак Браун в допълнителен вагон, който бяха прикачили за опашката на жълтия влак, целият облицован в сребро, с кадифени фотьойли; от епископско кадифе и покрив от сини стъкла. В личния вагон дойдоха също, кръжейки около сеньор Браун, тържествените адвокати, облечени в черно, които едно време следваха навсякъде полковник Аурелиано Буендия, и това накара хората да мислят, че агрономите, хидролозите, топографите и землемерите, както и мистър Хърбърт с привързаните му балони и цветни пеперуди и сеньор Браун с неговия търкалящ се мавзолей и свирепи овчарски кучета имаха нещо общо с войната. Нямаше обаче много време за умуване, защото проницателните обитатели на Макондо едва започваха да се питат какво по дяволите става, и вече селището се бе преобразило в лагер от дървени къщи под цинкови покриви, населени от другоземци, които идваха от сред света с влака не само по седалките и платформите, но дори и върху покривите на вагоните. Гринговците, които после заведоха вялите си жени с муселинови костюми и големи газени шапки, направиха отделно селище, от другата страна на влаковата линия, с улици, обточени с палми, къщи с прозорци от телени мрежи, бели масички по терасите, вентилатори, виснали от потоните, и обширни поляни с пауни и пъдпъдъци. Участъкът, сякаш исполински електрифициран кокошарник, бе ограден с телена мрежа, която в прохладните летни месеци осъмваше черна от спържени лястовици. Никой още не знаеше какво търсят или дали наистина не са нещо повече от човеколюбци, а вече бяха причинили грамадно объркване, много по-смущаващо, отколкото това на някогашните цигани, ала по-непреходно и по- неразбираемо. Надарени със средства, които едно време бяха отредени за божието провидение, те промениха порядъка на дъждовете, ускориха кръговрата на реколтите и махнаха реката, откъдето винаги си е била, и я туриха заедно с белите й камъни и ледените й течения от другия край на поселището, зад гробищата. Тъкмо тогава построиха железобетонна крепост върху обезцветения гроб на Хосе-Аркадио, че барутният мирис на трупа да не заразява водите. За другоземците, пристигнали без любов, превърнаха улицата на ласкавите матрони от Франция в селище, по-обширно и от другото, а една славна сряда докараха цял влак, натоварен с невероятни курви, вавилонски самки, обучени в незапомнени средства и снабдени с какви ли не мазила и приспособления за насърчаване на безсилните, за отракване на срамежливците, за утоляване на хищните, за възбуждане на скромните, за назидание на многократните и поправяне на самотниците. Турската улица, обогатена със светли магазини за отвъдморски стоки, изместили старите шарени базари, в събота нощем бучеше от тълпите авантюристи, които се бутаха между масите за разни номера и хазарт, тезгяхите на стрелбищата, уличката, където се отгатваше бъдещето и се тълкуваха сънища, и масите с пържени фританги52 и напитки, осъмващи в неделя разхвърляни по земята сред тела, които понякога биваха на щастливи пияници и почти винаги на зяпачи, покосени в разправията от изстрели, тупаници и удари с шишета и наръгвания със сгъваеми ножове. Това бе толкова шумно и ненавременно нахълтване, че на първо време бе невъзможно да се върви по улицата от препречванията на мебели и сандъци и сноването на дървенията на ония, които вдигаха къщите си върху всяко празно място без разрешение от никого, и безпътството на двойките, които окачваха хамаците си между бадемовите дървета и правеха любов под платнените навеси посред бял ден и пред погледа на всички. Единственият ъгъл на спокойствие бе установен от миролюбивите антилски негри, които си построиха странична улица, с дървени къщи върху Стълбове, под чиито портици сядаха надвечер да пеят меланхолии химни на заплетеното си папиаменто53. Толкова промени станаха за толкова кратко време, че осем месеца след посещението на мистър Хърбърт някогашните жители на Макондо ставаха рано, за да огледат собственото си селище.
— Ама че беля си взехме — обичаше да казва полковник Аурелиано Буендия — само като поканихме един гринго да яде банани „гинео“.
Аурелиано Втори, в замяна, не го свърташе от доволство при тая лавина от другоземци. Къщата изведнъж се напълни с непознати гости, с непобедими световни веселбари и стана нужда да се натъкмят спални на двора, да се разшири трапезарията и да се подмени старата маса с друга за шестнайсет места, с нови съдини и сервизи, но дори и така, трябваше да се установят смени за обед. Фернанда трябваше да преглътне своите задръжки и да обслужва като царе гости с най-извратен нрав, които цапаха с ботушите си
