на няколко зъба, би изглеждала много по-млада, отколкото бе в действителност. Сама разпореди да напъхат писмата в засмолена кутия и посочи начина, по който трябва тя да бъде поставена в гроба, за да се предпази най-добре от влагата. Заранта бе повикала дърводелец, който й взе мерки за ковчег, права в гостната, сякаш за рокля. Такава устремност се пробуди у нея в последните часове, че Фернанда я прие като подигравка с всички. Урсула, отдавна разбрала, че Буендиовци умират, без да боледуват, не се усъмни, че Амаранта е имала предзнаменованието на смъртта, но всеки случай измъчи я страхът да не би в суетенето с писмата и мъчителното безпокойство да пристигнат по-скоро, умопомрачените податели да я погребат жива. Тъй че се зае да очисти къщата, разправяйки се с викове с нахалниците, и в четири часа следобед вече го бе постигнала. По това време Амаранта доразпределяше нещата си между бедните и само бе оставила върху строгия, нерендосан дъсчен ковчег дрехи за едно преобличане и простите сукнени папуци, които щеше да носи в смъртта. Не отмина тая предвидливост, припомнила си, че когато умря полковник Аурелиано Буендия, трябваше да му купи чифт нови обувки, защото вече бяха му останали само чехлите, които носеше из работилницата. Малко преди пет часа Аурелиано Втори отиде да търси Меме за концерта и се изненада, че къщата е готова за погребението. Ако някой изглеждаше жив в онзи час, това беше спокойната Амаранта, на която времето бе стигнало дори да си изреже мазолите. Аурелиано Втори и Меме се простиха с нея с подигравателно „сбогом“ и й обещаха другата събота да отпируват възкресението. Привлечен от всеобщите слухове, че Амаранта Буендия приемала писма за мъртъвците, отец Антонио- Исабел дойде в пет часа с предсмъртното причастие и трябваше да чака повече от петнайсет минути, преди умиращата да излезе от банята. Когато я видя да се появява в нощница от индийско хасе и е пусната върху гърба коса, грохналият енорийски свещеник помисли, че това е подигравка, и отпрати послушника. Реши обаче да използува случая, за да изповяда Амаранта след почти двайсет години уклончивост. Амаранта отвърна просто, че не се нуждаела от никакъв вид духовно обслужване, защото съвестта й била чиста. Фернанда се възмути. Без да се пази да не я чуят, тя запита високо какъв ли ужасен грях е сторила Амаранта, че предпочита кощунствената смърт пред срама от признание. Тогава Амаранта легна и принуди Урсула да освидетелствува на всеослушание нейното девство.
— Никой да не се заблуждава — извика тя, за да я чуе Фернанда. — Амаранта Буендия си отива от този свят, както е дошла.
Вече не се вдигна. Облегната върху големи възглавници, сякаш наистина беше болна, сплете дългите си плитки и ги нави върху ушите, както й бе казала смъртта, че трябва да е в ковчега. После поиска от Урсула огледало и за пръв път в повече от четирийсет години видя своето опустошено от възрастта и мъченичеството лице и се изненада колко много прилича то на умствения образ, който имаше за себе си. Урсула разбра по мълчанието в спалнята, че е започнало да стъмва.
— Прости се с Фернанда — умоляваше я тя. — Една минута помирение означава повече, отколкото цял живот приятелство.
— Вече не си струва трудът — отвърна Амаранта.
Меме не можа да не мисли за нея, когато запалиха светлините над как да е направената сцена и започна втората част от програмата. Насред пиесата някой й предаде на ухото вестта и действието се прекъсна. Когато пристигна в къщи, Аурелиано Втори трябваше с блъскане да си отвори път между тълпата, за да види трупа на старицата-девица, грозна и с лош цвят, с черната превръзка на ръката и обвита в изящния покров. Беше изложен в салона до сандъка с пощата.
Урсула вече не стана след деветте нощи на Амаранта. Санта София де ла Пиедад се зае с нея. Носеше й в спалнята храна, вода от бикса55 да се мие и я държеше в течение на всичко, каквото ставаше из Макондо. Аурелиано Втори я посещаваше често и й носеше дрехи, а тя ги слагаше близо до леглото, заедно с най-необходимите неща за всекидневното живеене, тъй че за кратко време си бе построила един свят, който да стига с ръка. Успя да пробуди голяма обич у малката Амаранта- Урсула, която приличаше досущ на нея и която тя научи да чете. Нейната умствена яснота, сръчността й сама да се оправя караха другите да мислят, че е естествено надвита от тежестта на стоте години, но макар да беше очевидно, че е зле със зрението, никой не подозря, че е напълно сляпа. Тогава разполагаше с толкова време и с толкова вътрешна тишина, за да бди над живота в къщата, че първа си даде сметка за мълчаливата горест на Меме.
— Ела насам — й каза тя. — Сега, нали сме самички, изповядай пред тая нещастна старица какво ти е.
Меме отбягна отговора с пресеклив смях. Урсула не настоя, но окончателно потвърди подозренията си когато Меме не я споходи отново. Знаеше, че се приготвя по-рано от обикновено, че няма миг спокойствие, докато очаква часа да излезе на улицата, че по цели нощи се върти из леглото в съседната спалня и че я измъчва кръженето на една пеперуда. Веднъж я чу да казва, че щяла да се види с Аурелиано Втори, и Урсула се изненада, че Фернанда е с толкова плитко въображение, за да не подозре нищо, когато мъжът й отиде в къщи да пита за дъщерята. Прекалено очевидно беше, че Меме си има някак ви скришни работи, неотложни задължения, потиснати копнежи, много преди вечерта, когато Фернанда дигна на глава къщата, защото я заварила да се целува в киното.
Самата Меме ходеше тогава тъй въодушевена, че обвини Урсула в издайничество. Всъщност издаде се сама. Отдавна оставяше, откъдето мине, струя дири, които биха пробудили и най-заспалия, и ако Фернанда толкова се забави да ги открие, то е, защото и тя беше обвита в мъглата на тайните си връзки с невидимите лекари. Дори и така, накрая забеляза дълбоките мълчания, неуместните стряскания, промените в настроението и противоречията на дъщерята. Запъна се в прикрита, но неумолима бдителност. Остави я да ходи с обичайните си приятелки, помагаше й да се облича за съботните увеселения и никога не й зададе неуместен въпрос, който би могъл да я постави нащрек. Имаше вече много доказателства, че Меме върши неща, различни от тия, които известява, но все още не остави да се съзрат подозренията й, в очакване на решителния случай. Една вечер Меме й извести, че щяла да ходи на кино с баща си. След малко Фернанда чу ракетите на пира и безподобния акордеон на Аурелиано Втори откъм дома на Петра Котес Тогава се облече, влезе в киното и в сумрака на столовете разпозна дъщеря си. Замайващото вълнение от сполуката й попречи да види мъжа, с когото се целуваше, но успя да долови треперливия му глас сред освиркването и оглушителния кикот на публиката. „Съжалявам, обич моя“ — чу го да казва, измъкна Меме от салона, без да й продума, подложи я на срама да я отведе по шумната Турска улица и я заключи в спалнята.
На другия ден, в шест часа следобяд, Фернанда разпозна гласа на мъжа, който отиде да я посети. Беше млад, мрачен, с тъмни меланхолни очи, които не биха я изненадали толкова, ако бе познавала циганите, и с един бленуващ вид, който на всяка жена с по-невцепенено сърце щеше да е достатъчен, за да разбере основанията на дъщеря си. Носеше съвсем охлузгани ленени дрехи, обезцветени обувки, отчаяно защитени с наложени една върху друга кори от цинквайс, и държеше в ръка гарсонетка, купена последната събота. Никога през живота си не е бивал, нито пък ще бъде по-уплашен, отколкото в онзи миг, но притежаваше достойнство и самообладание, които го поставяха извън опасността от унижение — едно неподправено достолепие, което се проваляше само в захабените ръце и нацепените от грубия труд нокти. На Фернанда бе достатъчно веднъж да го погледне, за да предусети неговото положение на монтьор. Разбра, че носи единствените си неделни дрехи и че под ризата му кожата е проядена от крастата на банановото дружество. Не му позволи да говори. Не му позволи дори да прекрачи вратата, защото къщата бе пълна с жълти пеперуди.
— Махайте се — каза му тя. — Няма какво да търсите сред почтени хора.
Казваше се Маурисио Вавилония. Беше се родил и израсъл в Макондо и чиракуваше за механик в работилниците на банановото дружество. Меме се бе запознала с него случайно, един следобед, когато отиде с Патриция Браун да вземе леката кола, за да се разходят из насажденията. Нали шофьорът беше болен, възложиха на него да ги откара и Меме можа най-после да задоволи желанието си да седне до кормилото и да наблюдава отблизо системата на управление. Противно на редовния шофьор, Маурисио Вавилония й я показа нагледно. Това бе по времето, когато Меме взе да посещава дома на сеньор Браун, и все още се считаше недостойно дами да карат лека кола. Тъй че се задоволи с теоретичните сведения и не видя повторно Маурисио Вавилония месеци наред. По-късно щеше да помни, че по време на разходката вниманието й бе привлечено от неговата мъжествена красота, с изключение на грубостта в ръцете, но че после беше споделила с Патриция Браун раздразнението, което предизвика у нея малко надменната му самоувереност. Първата събота, когато отиде на кино с баща си, отново видя Маурисио Вавилония с ленените му дрехи, седнал недалеч от тях, и забеляза, че зарязва филма, за да се обръща и я гледа не
