куфарчето й с бельото за три преобличания. Минавайки край Меме, тя й протегна ръка, без да спира.
— Да вървим, Рената — каза й тя.
Меме улови ръката и се остави да бъде водена. Последния път, когато Фернанда я видя, тя се мъчеше да изравни крачката си с тая на послушницата и зад нея се спускаше желязното резе на вътрешното помещение, където не влизат мъже. Все още мислеше за Маурисио Вавилония, за неговия мирис на масло и пеперуденото му кръжене, и щеше да продължава да мисли за него всеки ден от своя живот чак до далечната есенна предутрин, когато щеше да умре от старост, с променените си имена и без никога дума да е продумала, в някаква мрачна болница на Краков.
Фернанда се завърна в Макондо с влак, пазен от въоръжени полицаи. По време на пътуването забеляза напрежението на пътниците, военните приготовления в селищата край линията и въздуха, разреден от увереността, че ще се случи нещо сериозно, но не получи сведения, докато не стигна в Макондо и не й разказаха, че Хосе-Аркадио Втори подбуждал към стачка трудещите се от банановото дружество. „Само това ни липсваше — рече си Фернанда. — Безвластник в семейството.“ Стачката избухна подир две седмици и нямаше драматичните последици, от които се бояха. Работниците се стремяха да не ги принуждават да режат и товарят банани в неделя и искането изглеждаше толкова справедливо, че дори отец Антонио- Исабел се намеси да ходатайствува в негова полза, защото го намери съобразно закона божи. Победата на акцията, както и на други, вдигнати в следващите месеци, измъкна от безименността безцветния Хосе- Аркадио Втори, за когото обикновено се казваше, че само го бивало да пълни селището с френски курви. Със същата поривиста решителност, с която изтрепа своите бойни петли, за да основе едно безумно корабоплавателно предприятие, той се бе отказал от длъжността групов надзирател в банановото дружество и взе страната на трудещите се. Съвсем скоро го посочиха, че бил таен сътрудник на някакво международно съзаклятие против обществения ред. Една нощ, сред стъмнената от мрачни слухове седмица, той се измъкна по чудо от четири револверни изстрела, дадени срещу него от някакъв непознат, когато излизаше от тайно заседание. Толкова напрегната бе обстановката в последвалите месеци, че дори Урсула я долови в тъмнотията на своя ъгъл и й се стори, че отново изживява смутните времена, когато Аурелиано мъкнеше в джоба си хомеопатичните топчета на подривната дейност. Опита се да поговори с Хосе-Аркадио Втори, за да го извести относно тоя предхождащ случай, но Аурелиано Втори я уведоми, че от нощта на покушението не се знаело неговото местонахождение.
— Също като Аурелиано — възкликна Урсула. — Сякаш светът се върти в кръг.
Фернанда остана неуязвима за несигурността на тия дни. Бе лишена от допир с външния свят след онази свирепа караница, пламнала с мъжа й за това, че реши съдбата на Меме без негово съгласие. Аурелиано Втори бе готов да изтръгне дъщеря си с помощта на полицията, ако трябва, но Фернанда го накара да види документите, в които се доказваше, че е постъпила в обител по собствена воля. Наистина Меме ги подписа, когато вече беше от другата страна на желязното резе, и го направи със същото презрение, с което остави да бъде отведена. Всъщност Аурелиано Втори не повярва в законността на доказателствата, както не повярва никога, че Маурисио Вавилония се е пъхнал в двора да краде кокошки, но и двата довода му послужиха да успокои съзнанието си и тогава можа да се върне без угризения под сянката на Петра Котес, където поднови шумните веселби и безмерните надлапвания. Чужда за безпокойството на народа, глуха за страховитите предсказания на Урсула, Фернанда врътна за последен път бурмите на своя осъществен замисъл. Написа обширно писмо до сина си Хосе-Аркадио, който вече щеше да получи нисшите ордени56, и в него му съобщи, че сестра му Рената издъхнала в божията благодат като последица от черно повръщане. После остави Амаранта-Урсула под грижите на Санта София де ла Пиедад и се посвети да урежда своята преписка с невидимите лекари, объркана от бедата с Меме. Първото, което направи, бе да определи окончателната дата за отсрочваната телепатична намеса. Ала невидимите лекари й отговориха, че това не било благоразумно, докато траело състоянието на обществен смут в Макондо. Беше толкова притеснена и толкова зле осведомена, та им обясни в друго писмо, че нямало такова състояние на смут и че всичко било плод на щуротиите на един неин девер, който тия дни се мъкнел насам-натам с вятърничавата работа на профсъюзите, както някога страдал от подобни дивотии за бой на петли и корабоплаване. Още не бяха се споразумели в горещата сряда, когато на къщната врата похлопа старица монахиня, на сеща кошничка, окачена на ръката. Когато й отвори, Санта София де ла Пиедад помисли, че е някакъв подарък, и понечи да поеме покритата с изящна дантелена покривка кошничка. Но монахиня та й попречи, за щото имала указание да я предаде лично, и то с най- голяма поверителност, на доня Фернанда дел Карпио де Буендия. Беше синът на Меме. Някогашният духовен водител на Фернанда й обясняваше в писмо, че се родил преди два месеца и че си били позволили да го кръстят с името Аурелиано като дядо му, понеже майката не отлепила устни да изрази своята воля. Фернанда дълбоко в себе си се възбунтува срещу оная подигравка на съдбата, но има сили да го прикрие пред монахинята.
— Ще кажем, че сме го намерили да плава в кошничката — усмихна се тя.
— Никой няма да ви повярва — рече монахинята.
— Щом са повярвали на Светите писания — отвърна Фернанда, — не виждам защо да не повярват и на мене.
Монахинята обядва в къщи, докато мине влакът за връщане, и съгласно сдържаността, която й бяха изискали, не спомена вече за детето, но Фернанда я посочи за нежелан свидетел на своя срам и съжали, че е изчезнал средновековният обичай да се обесва носителят на лоши вести. И тогава реши да удави създанието в коритото, щом си замине монахинята, но сърцето не й позволи такова нещо и предпочете да чака търпеливо безкрайната божия доброта да я отърве от пречката.
Новият Аурелиано бе навършил година, когато общественото напрежение избухна без никакво предвестие. Хосе-Аркадио Втори и други профсъюзни ръководители, които дотогава бяха в нелегалност, се появиха по никое време в края на една седмица и вдигнаха демонстрации в селищата от банановата област. Полицията се задоволи да пази реда. Но в нощта срещу понеделник ръководителите бяха изкарани от домовете им и пратени с петкилометрови букаи на краката в затвора на провинциалната столица. Сред тях отведоха Хосе-Аркадио Втори и Лоренсо Гавилан57, полковник от мексиканската революция, заточен в Макондо, който казваше, че бил свидетел на героизма на приятеля си Артемио Крус58. Обаче не минаха и три месеца, и бяха на свобода, защото правителството и банановото дружество не можаха да се споразумеят кой трябва да ги храни в затвора. Недоволството на трудещите се се основаваше този път на нездравословността на жилищата, измамата с медицинското обслужване и мръсотията на условията за работа. Твърдяха освен това, че не им се плаща с истински пари, а с разписки, които само им служат да купуват шунка от Вирджиния в управлението на дружеството. Хосе-Аркадио Втори бе затворен, защото разкри, че системата с разписките е средство на дружеството да финансира своите кораби, пренасящи плодове, които, ако не беше заради стоките на управлението, би трябвало да се връщат празни от Ню Орлеанс чак до пристанището за товарене на банани. Другите обвинения бяха обществено достояние. Лекарите на дружеството не преглеждаха болните, ами ги караха да се нареждат в индийска нишка пред диспансерите, където една сестра им туряше върху езика някакво хапче с цвят на син камък, независимо дали имат маларична треска, трипер или запек. Това беше толкова разпространено лечение, че децата заставаха по няколко пъти в нишката, и вместо да гълтат хапчетата, носеха ги по домовете си, за да бележат с тях изтеглените номера в лотарийната игра. Работниците на дружеството бяха струпани в жалки съборетини. Инженерите, вместо да построят нужници, за Коледа докарваха в лагерите по един преносим нужник на всеки петдесет души и нагледно показваха пред всички как да се ползват, за да траели повече. Грохналите, облечени в черно адвокати, които някога обсадиха полковник Аурелиано Буендия и които тогава бяха пълномощници на банановото дружество, изопачаваха тия обвинения с произволия, които изглеждаха магически работи. Когато трудещите се написаха свитък с единодушни искания, мина много време, без да могат да известят официално банановото дружество. Щом узна за споразумението, сеньор Браун прикачи за влака пищния си стъклен вагон и изчезна от Макондо заедно с най-известните представители на своето предприятие. Обаче следващата събота неколцина работници намерили един от тях в някакъв бардак и го накарали да подпише препис от свитъка с исканията, когато бил гол при жената, съгласила се да го заведе в клопката. Злокобните адвокати доказаха в съда, че онзи човек нямал нищо общо с дружеството и за да не се усъмни никой в техните доводи, накараха да го затворят като самозванец. По-късно сеньор Браун бе изненадан, че пътува, тайно във вагон трета класа и го заставиха да подпише друг препис от свитъка с исканията. На следващия
