бабчето и Вихър към художествената галерия. Там ватманът щеше да изпадне в безподобен възторг и щеше да обещае на бабчето отсега нататък да я вози без билет. Защото на нея дължал второто си раждане.
Щеше да се разтюхка:
— Цял живот по релсите напред-назад, напред-назад…
И да хвърля умилени погледи на картините:
— Добре че трамваят набра кураж да изскочи от релсите, за да видя тая хубост.
И да тича заедно с всички от зала в зала.
— И то не сам, а с цял трамвай хора!
Точно след това му изказване бабчето забеляза, че не целият трамвай е тук. Вихър липсваше.
А сякаш за свидетел на поражението й пристигна майчето с Кики. (Не съумя да се отърве от него. Той я застигна по стълбите, тътрейки вратата на банята, и след като я попита дали е спала добре тази нощ, заплаши, че ако не го вземе доброволно със себе си, той ще я следва с вратата на гръб. Нещо като изнудване се получи.)
— Какво стана? — нетърпеливо заразпитва майчето. — Какво каза Вихър за художествената галерия?
— Каза, че общо взето я бивало и ако се изхвърлят картините и другите боклуци (скулптурите!), щяло да се отвори достатъчно място за състезание с авиомодели…
— И къде е все пак? — Погледът на майчето бе побрал всички нюанси на унинието.
Намериха го отвън. До цистерната, с която миеха улицата. С грейнало лице, сякаш пред него беше най- хубавата картина. Моля ти се! Изчислявал налягането на водната струя в маркуча. Диаметърът на маркуча, значи, го довел до такъв възторг!
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Въпреки поражението си в художествената галерия, бабчето не се отказа от войните. Хвърли се в атака срещу точките.
Един ден тя се заувърта около Вихра и нашата Вихра веднага усети накъде клони работата. Изчака бабчето да се плесне по челото, сякаш е забравила ютията, включена върху черния панталон на татко, и контраатакува. В упор попита.
— Да не би случайно в джоба си да имаш тетрадка и молив?
Бабчето се оказа костелив орех. Призна само за молива. Тетрадката не била случайно, а нарочно сложена в джоба й. На престилката де.
— Да не би случайно да искаш да нарисувам нещо в тая тетрадка с тоя молив?
Бабчето примигна и Вихра усили контраатаката.
— Тогава вади ги и да почваме. Двете заедно.
— Ама не точки, нали? — усъмни се в тази готовност бабчето.
— Аз поне ще се старая, но за останалите не гарантирам! — Вихра грабна баскетболната топка и я отнесе на покрива на отсрещния блок (същия, който Вихър щеше да взриви). А като се върна, с най-благ глас помоли: — Хайде, първо ти я нарисувай!
Бабчето се взря в топката. На листа се получи нещо като точка.
— Забеляза ли как ми попречи пердето? — изуми се тя от резултата.
— Забелязах — кимна Вихра. — Вече няма да ти пречи пердето — дръпна го Вихра с такъв ентусиазъм, че и корнизът загуби способност да пречи. Беше изкъртен.
Бабчето премълча. Не биваше да се кара на Вихра тъкмо сега.
Тя отново се взря в топката и на листа отново се получи нещо като точка. По-голяма.
— Художниците рисуват прави — оправда се смутено бабчето. — Столът е виновен.
— И това забелязах — кимна Вихра. — Веднага ще се разправим с виновниците! — И без да пилее време да търси по-подходящо наказание за стола, Вихра го запокити през прозореца.
— На те… — Бабчето щеше да каже: „На теб няма да ти се размине за стола!“, но спря посред думата и го извъртя. — На те… расата може да имам повече късмет.
Така третата, най-голямата точка, тя нарисува права, гледайки топката от терасата, и сепнато се ослуша дали не се връщат майчето и татко. Току-виж я упрекнали, че тя учи детето на точките!
А пък на Вихър този ден му тръгна на кавги, скандали и други такива.
Първия скандал му организира бабчето, задето цяла нощ не мигнала от трополенето на Кики. После Вихра загуби някакъв лист с виолетови точки, наруга брат си и обърна сандъчето с инструментите върху главата му. Масльонката, за кой ли път, се изля в ръкава му, той превърна и тази риза в потник с яка и подгони Кики.
— Отиваме да играем футбол!
Кики отказа. Имал да изчислява коефициента на вредното действие от шума при затръшването на врати.
И уточни:
— Вашата сестра тръшка вратите под носа ми.
— Ще играеш футбол! — не отстъпи Вихър. — Ще се уморяваш, за да не тропаш нощем, а да спиш — отне му сметачната линийка Вихър. — Физическата култура е задължителна — тикна топката в ръцете му Вихър.
Предпазливо, като че ли крепеше стъклен абажур, напълнен с компот от малини, Кики занесе топката на двора.
— Какво да я правя?
— Няма да я питаш добре ли е спала тази нощ и няма да й изчисляваш обема! — тросна се Вихър. — Ще я риташ!
Според Кики ритането беше излишно. Защо да си похабява обувките? Новите обувки!
— Това е без значение. За да получиш, трябва да дадеш! — И Вихър обясни, че ето, обувките може би ще се скъсат, но в замяна Кики ще получи плавна походка, бързи рефлекси и други такива.
— Що са ми тия рефлекси? — приглади с безразличие антената си Кики.
Вихър подскочи, сякаш беше обул шпайкове, обърнати от Кики наопаки. С шиповете навътре.
— Що са ти рефлекси ли?
Вихър застана плътно до Кики.
— Добре, ще ти кажа!
Вихър развинти фантазията си.
— Утре като те срещне черна горила с брадва, да не може да те победи!
— Утре ли ще ме срещне?
— Утре!
— Черна?
— Черна!
— С брадва?
— С остра!
— Нищо — нехайно чукна лакът о лакът Кики. — Аз съм от пластмаса и не ставам за ядене.
— Тя няма да те яде — заплаши го Вихър. — Тя ще те хлопне с брадвата по главата и като се разхвърчат батериите ти, ще ги накълца ей тъй — Вихър направи някакво много сложно движение с ръце и Кики се усмихна — ако и горилата върти така брадвата, няма да успее да му скълца батериите. По-скоро ще се самоубие!
Уловил смисъла на усмивката му, Вихър побърза да се поправи.
— Не успее ли с брадвата, ще ги смачка с пета! — За демонстрация Вихър се друсна на петите си. Невероятно силно. Да беше се друсал още десетина минути, щяха да забранят движението по улицата. Заради пукнатините в асфалта.
