за да отговарят за престъпленията си, се превръщаха в насрани страхливци. Уейд Матюс беше един от малкото, които нямаха чувства. Тези бяха най-лошите. Те нападаха слабите, избиваха и измъчваха, без да мислят за страданието, което оставяха след себе си. И дори и пред собственото си наказание те демонстрираха предизвикателно пренебрежение, граничещо с лудост.
Рейвън се зарадва, че реши да види за последен път жестокия убиец. В този момент осъзна, че за първи път Рейвън искаше жертвата да разбере кой го е докарал тук. Не, не от гордост. Това не бе важно за Рейвън. Не. Тя искаше да види лицето му, да види, че е разбрал, че не е непобедим, както си е мислел.
Тя бавно смъкна черната кърпа от лицето си, после свали с рязко движение шапката си и остави сребристорусата си грива от копринени кичури да обгърне раменете й.
— Жена! Кучка! — изпсува Уейд.
— Исках да ти пожелая да стигнеш бързо в ада, Матюс — каза тя тихо, но думите й прозвучаха още по- смразяващо поради спокойствието, с което бяха изречени.
Беше получила отговора, който очакваше. Видя изненадата и унижението му. От нотката в гласа му разбра, че е стигнал до прозрението, че е уязвим. Но след миг от всичко това не бе останала и следа. Хладнокръвният убиец отметна глава и се засмя:
— По дяволите, лейди! Ако знаех, че си кобилка, и то… страхотно красива, може би щяхме да се позабавляваме малко, докато ме водеше насам.
Тя не можа да не потрепери от отвращение при забележката му, но го предупреди със суров глас:
— По-добре мисли за бесилото, което ти приготвят, а не за това какво е можело да стане, Матюс.
— Ха! Ти трябва повече да се тревожиш, млада госпожице. Чух, че дяволът пускал приятелите си да се оправят с длъжниците си. Ако наистина е така, ти ще си първата, която ще намеря.
Рейвън ядно тръсна глава заради пропиляното си време, смуши коня и нахлупи шапката си. Посещението й беше безсмислено. Уейд Матюс бе закоравял до дъното на душата си. Поне бе научила нещо. Отсега нататък Рейвън щеше да върши само своята работа, а спасението на душата щеше да оставя на свещениците. Смуши Миднайт в хълбоците и препусна към Текила Бенд и към дома си. Боже мой, хубаво бе, че се връща към ежедневието си на шивачка. Поне за малко, надяваше се тя, Рейвън можеше да си почине.
Старлет бе уморена до смърт, но завърза косата си с ярка жълта панделка и тръгна към стълбите, които щяха да я върнат към живота й в магазина за дрехи. Не беше стигнала и до средата, когато чу гласа на мащехата си. Старлет понечи да се върне, но си помисли, че Касондрия няма да си тръгне, преди да я види. Въздъхна дълбоко и продължи решително надолу. Настроението й още повече се развали, като забеляза, че брат й Алек също я очакваше в магазина. Сложи си едно подобие на усмивка на устата и влезе в стаята.
— Добро утро! — каза Старлет много по-ентусиазирано, отколкото се чувстваше. — Какво ви води в града днес? Мислех, че от развлеченията ви в хасиендата не ви остава време да ме посетите.
— Да не сме малко нервни тази сутрин, мила сестричке? — попита Алек и изви устните си в подигравателна усмивка.
— Ни най-малко. Само сме малко разочаровани, че денят има такова лошо начало — отвърна Старлет многозначително.
— Струва ми се, че на сестра ми не й е приятно да ни види — каза Алек на леля си Хилда, която заедно със Старлет притежаваше магазина за дрехи.
Дребната закръглена женичка издаде някакъв гърлен звук, който по-добре от каквито и да било думи изрази неудоволствието й, и изчезна в дъното на магазина.
— Много съм изненадана, че едва сега слизаш в магазина, Старлет — каза Касондрия. — Вече е почти обяд. Нима дамите, които разчитат на услугите ти, ти разрешават да идваш, когато пожелаеш?
Старлет я изгледа с присвити очи, но тонът й остана мек.
— Хуанита и Хилда са винаги в магазина, когато нещо ме задържа горе.
— Или извън града — каза Алек, вперил в нея черните си очи. — Бяхме тук преди няколко дни, Старлет. Хилда ни каза, че отсъстваш. Ти като че ли все по-често напускаш Текила Бенд напоследък. Нима толкова добре върви търговията ти, та се налага толкова много да пътуваш. Това несъмнено е свързано с шиенето ти, нали?
Старлет не обърна внимание на въпроса му.
— Какво желаете? — попита тя. — Както каза Касондрия, вече е обяд и аз имам много работа.
— Реших да си ушия няколко рокли — каза Касондрия, като вдигна величествено глава, с което искаше да напомни на Старлет, а тя никога не пропускаше да стори това, че доведената й дъщеря за нея е само още една прислужница, длъжна да се грижи за нуждите й.
Старлет спокойно огледа пищните форми на мащехата си и вдигна поглед към суровото й лице.
— Ах, да. Ясно защо са ти нужни нови дрехи. Май малко си понапълняла, Касондрия.
Лицето на жената, което обикновено имаше леко матов тен, сега почервеня от явната обида. Златистозелените й очи засвяткаха.
— Ах, ти, малка…
— Хайде, Касондрия. Не й позволявай да те разстройва. Тя е тук, за да те обслужи. Просто й покажи платовете, които си е избрала, уточни моделите, които имаше предвид, и тръгваме за хасиендата. Сигурен съм, че би желала да си починеш по време на следобедната сиеста.
Горделивата жена мигновено се успокои от тона на заварения си син. Като примигваше кокетно с дългите си мигли, нещо, на което Старлет би се изсмяла, ако не беше толкова ядосана, тя посочи към един топ червен сатен.
— Нуждая се от рокля от това и от още една от онова божествено зелено. Исках нещо бяло, но всичко, което Хилда ми показа, бе твърде обикновено. Нямаш ли някаква бяла тафта?
Старлет въздъхна. Обикновено би изтъкнала, че червеното няма да отива на огнения цвят на косата й, но в случая с Касондрия това въобще нямаше да помогне. Освен това какво я интересуваше, че поради отвратителния си вкус мащехата й щеше да изглежда като истинска проститутка, каквато — въпреки големите й претенции — всъщност си беше.
— Повечето ми клиентки са съпруги на обикновени отрудени фермери скотовъдци, Касондрия. Те малко се нуждаят от тафти. — Тя не издържа и след малко злобно добави: — Купувам по-фини тъкани само за момичетата на Розалия.
„Това й затвори устата“ — помисли си злобно Старлет, въпреки че силният одобрителен смях на брат й я раздразни. Нямаше за цел да го забавлява. Погледна злобно към него, взе тежкия топ зелен муселин и го отнесе на една маса, за да отреже от него.
— Колко ярда искаш?
— Откъде да знам? Ти си шивачката.
Двамата останаха още час в магазина, докато Старлет измери пищните пропорции на мащехата си и изслуша изискванията й относно дрехите, които трябваше да й ушият. Когато най-после си тръгнаха, Старлет се отпусна на един стол. Защо винаги им разрешаваше да я разстройват толкова много. Знаеше какво целяха. Боже мили, но тя по-скоро трябваше да им бъде благодарна. Те бяха причината да се роди идеята за Рейвън.
Облегна глава на ръката си и се усмихна. Идеята да ги удостои с едно посещение в ролята на Рейвън й се стори страшно забавна. Разбира се, нямаше да го направи никога. Тайната на Рейвън беше твърде важна, за да рискува те да я разкрият, но все пак й беше приятно да си го представи.
После се намръщи. Те бяха причина, и то каква! Особено Алек! Ако не бяха всичките му гадни номера, които й погаждаше, когато беше дете, никога нямаше да се научи да се защитава.
Рейвън се роди от отчаяната необходимост да направи пространството в дома си и около него по- сигурно за живот за хората, които обичаше. Старлет бе загубила баща си съвсем малка и още помнеше добре ужаса и безпомощността, които изпита в нощта, когато той умря. Помнеше как беше викал някой да му помогне. През онази нощ тя твърде много се бе страхувала от онова, което можеше да й се случи в тъмнината, и не бе посмяла да излезе от стаята си. Беше се покрила през глава със завивката си и бе плакала, докато виковете му утихнаха. Е, вече не се криеше. Рейвън не се страхуваше да застане лице в лице с опасностите и смъртта.
