ръка към нея. Хвана я за китката и стисна здраво. Стоманените стени се огъваха. Пламъци и потоци бушуваха под тях, докато Джак се мъчеше да улови и другата ръка на Аби. Залюля я като махало веднъж, после пак. Кракът й се закачи за ръба на рампата и Джак успя да я изтегли. Голата й ръка се удари в нажежената стомана.
— Трябваше да я оставиш да падне. — Морган стоеше насреща им и държеше пистолета, насочен към Джак.
Аби се претърколи върху нещо твърдо и остана да лежи странично върху него.
— Прави! Станете на крака!
Гледаха дулото. Предпазителят бе свален. Едно разтрисане на кораба, и пистолетът щеше да изгърми.
— Мърдайте — викна Морган. — Или ще ви застрелям където сте.
Джак се подпря на колене и стана. Подаде ръка на Аби да се изправи на крака. Тя държеше едната си китка към гърдите, сякаш бе счупена. Двамата запристъпваха полека към затворената врата. Онази, на която Морган бе пуснал само едното резе.
Аби чуваше как стоманата наоколо свисти под напора на водата и огъня. Чуваше съсъка на нажежен метал, усещаше вибрациите на разцепващия се кораб. „Куеста Верде“ потъваше.
— Движете се — изкрещя Морган.
Джак и Аби направиха още няколко крачки и стигнаха до ъгъла, близо до желязната врата.
Морган погледна нагоре. На по-високото ниво имаше още една херметически затваряща се врата. Можеше да ги остави тук, да я заключи отвън и те да умрат в огнената гробница. Насочи се към стълбата, вдигнал пистолета в ръка.
— Ако стигне горе, с нас е свършено — прошепна Джак в ухото на Аби.
— Знам. — Тя сведе очи към гърдите си и Джак зърна проблясване на метал между китката й и разкъсаната блуза. Аби проследи погледа на Джак, обърнат към пуснатото резе.
— Не биваше така да става. — Морган я погледна и с пистолет в ръка се заизкачва по стълбата.
Джак направи рязко движение. Морган насочи дулото право в него и Джак замръзна на място.
Морган се обърна да види по-горното стъпало и вдигна крак към него. В този миг Аби хвана ножчето с два пръста и го метна към него. Морган инстинктивно вдигна ръка от перилото да се предпази от проблясващото острие и загуби опора.
Джак сграбчи Аби за лакътя и я дръпна в ъгъла до желязната врата. С другата удари рязко нагоре нажеженото резе. Горещият въздух в котелното подейства като артилерийски топ. Вратата отхвръкна встрани. Един драконов език се плъзна по рампата, изпепелявайки всичко наоколо. Огънят близна полетелия от стълбата Морган и го превърна в жива факла. С писък и трясък тупна на рампата, стреляйки напосоки. Куршумите се удряха в стоманата и рикошираха, а Джак стискаше Аби в обятията си зад щита на желязната врата.
Целият в пламъци, Морган се втурна към перилата и изхвърча през тях към кипящите води, заливащи трюма.
Джак ритна вратата да се затвори, разпра ризата си на ленти, които намота на ръцете си и така заключи резето. Подаде на Аби ленти — и тя да увие ръцете си. Изкачиха стълбата.
Водата зад тях се надигаше бързо. Докато стигнат до палубата, където лежеше Джес, тя вече се плискаше близо до него. Джак го подхвана под мишница. Аби застана от другата му страна и двамата го повлякоха.
Скачайки във водата, съзряха фаровете на мерцедеса, заобиколен от полицейски коли. Хенри и един от охраната му тичаха по дървената стълба, която се спускаше от кея.
Солената вода пареше, намирайки всяка резка и драскотина по телата им. Плуваха сред отломките и гледаха пламъците, които изригваха от водата, разпалвани от въздуха, бликащ от разделените трюмове на „Куеста Верде“.
ЕПИЛОГ
Аби и Джак седяха мълчаливо в едно кафене на открито във Феърхейвън, през една пряка от книжарница „Вилидж Букс“. Бяха достатъчно далеч от нея, за да не ги познае никой — просто двама туристи, които си приказваха. Днес селището бе оживено. Феърхейвън бе историческата част на Белингам, който се намираше в щата Вашингтон, близо до границата с Канада.
Действието в бестселъра на Аби се развиваше предимно тук и сега наблизо се снимаха сцени от филма. Имаше камери и камиони с реквизит, но повечето хора просто се мотаеха наоколо и зяпаха.
Продуцентите бяха наели Аби за консултант. Сега те и Бертоли знаеха истината. Изглежда, тя не бе оказала значение.
Днес Аби бе дошла да раздава автографи. Току-що бе излязло продължението на романа. Тя и Джак бяха предизвикали сензация в Америка, но по причини, които не влизаха в някогашните й планове. Всъщност новина номер едно от Източното до Западното крайбрежие беше опитът на Морган да си присвои авторството на книгата, а също и убийствата, и замисълът му да ликвидира тях двамата. На читателите несъмнено им допадаше хубостта на Джак, но сега вниманието им бе приковано от вечните сили, които неизменно събуждат любопитство към една история: запленението от отприщената жестокост и онова, което я събужда. При цялото старателно планиране на Аби съдбата все пак изигра по-силната карта.
За първи път в живота си Аби излезе на голямата литературна сцена — бе призната за авторка на книгата. На обложката суровото лице на Джак бе редом до нейното. Пресата превърна в мит историята на тяхното странно партньорство и това доведе до рекордни продажби, надхвърлили многократно и най- смелите мечти на Бертоли. По всичко личеше, че книгата ще се задържи в класацията дълго време. Тя заля книжарниците по целия свят. Продажбите на преводни права се множаха. Досега романът бе издаден на седемнайсет езика и предстояха още преводи. Името Гейбъл Купър беше символ на литературния успех.
Бертоли приложи майсторски ход в маркетинга, като забави издаването на меките корици и първо пусна продължението в твърди корици. Сега двата романа щяха да се конкурират за челното място в класацията на твърдите корици.
При целия успех в историята имаше и много горчивина. Морган бе прав в едно нещо: Тереза бе загинала заради ръкописа. Тя беше станала неудобна, знаейки твърде много. И Морган я бе ликвидирал.
Джак отпи от кафето си. След девет месеца ръцете му още носеха белезите на изгарянията от металната врата. Гъстата му черна коса се разроши от вятъра. Беше един от онези очарователни дни, каквито има само на Северозападното крайбрежие.
— Не помня дали ти казах. Санфилипо се обади — рече Джак. — Намерили са пишещата ти машина.
Аби вдигна поглед от масата, където се бе вторачила, вглъбена в мисли.
— В една барака — допълни Джак. — Морган я бил наел под фалшиво име. Всичко са открили. И подправените договори, и заверената регистрация на авторското право.
Всъщност полицията бе открила тези веществени доказателства още преди два месеца, но ги бе запазила в тайна до приключване на разследването. Бяха намерили и изчезналото от масата й резюме на продължението, чиято кражба тя бе приписала на Джак. Бил в един хотел в Сан Хуан заедно с чантата на Морган и куфара с дрехите му.
— Защо го е направил?
— Седем милиона долара са голям стимул — каза Джак.
Аби поклати глава. Не й се щеше да приеме очевидния отговор. Питаше се дали Морган е взел решението още в деня, когато бе разбрал, че тя е Гейбъл Купър. Седнал насреща й в своя кабинет, гледайки я през онази пропаст, която ги разделяше, дали той бе осъзнал това, което тя не осъзнаваше: че книгата е повече от една мечта и има своя съдба? Може би се бе вкопчил в тази последна сламка на една отчаяна душа, на един мъж със залязла кариера. Въпреки цялата жестокост на Морган тя знаеше, че той я бе обичал. Беше сигурна, че бе полетял в огнения си гроб, съзнавайки това. Имаше доказателства, че известно време Морган е подпалвал по поръчка корабите на своите клиенти, за да надмогне заплашващата го мизерия. Бе използвал пиротехническите си умения и при взривяването на крайбрежната й къща. Това